Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Академик Константин Косев: Апостола направи от лоялните поданици на султана модерен народ
През 1871 г. Левски пише до Филип Тотю: „Нашето предначертание е да работим така, че Българско да гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа.” С едно изречение той формулира съвременната национална доктрина, за която всички жалят, че липсва
Кой е акад. Косев?
Академик Константин Косев е един от водещите български историци. Роден е през 1937 г. в Дупница. Завършва Софийския университет - специалност история. Специализира в Мюнхен и Бон. Заместник-директор на Института по история на БАН и на Единен център по история на БАН (1973-1978). Доктор на историческите науки, професор. Член-кореспондент на БАН (1989). През 1990 година е министър на народната просвета и заместник-председател на Министерския съвет. Депутат в VII Велико народно събрание. Преподавател в Софийския университет. Заместник-председател на БАН (1996-2007).
- Акад. Косев, няма по-самотни хора от паметниците, около които животът продължава да бъде все един и същ. Особено ако са на Васил Левски. Има ли нещо, което забравяме, когато идва поредната годишнина от неговата гибел?
- Левски е истински кумир за българите. За него е писано много, интересът е огромен и той едва ли някога ще стихне. Подобно на Исус Христос популярността му расте лавинообразно точно в негово отсъствие. Много интересно е това, че българският Апостол на свободата остава непознат за българите преди Освобождението.
- Защо?
- След освобождението вече се премахват всякакви прегради и Левски става интересна личност, особено с това, че цялата му дейност е забулена в такава мъгла, ореолът около него започва да расте мълниеносно като снежна топка, която непрекъснато се увеличава. И тогава влизат в действие и измислиците. Дякона е непознат до смъртта си. През годините у нас се чуват разни фантастични приказки - ама как така не са могли да го освободят, когато е хванат, защо не е създадена организация за това.
Хората си представят, че едва ли не по телевизията са съобщили за залавянето му. Та тогава въобще не са знаели кой е бил хванат. Има такива случаи, когато неговата снимка се разпространява. Турската полиция е една от най-добрите в Европа по онова време и е действала много здраво.
- Как са се добрали до негова снимка?
- Не мога да кажа, но е факт, че тя се разпространява и почти всички заптиета я носят. Левски има дарбата да си сменя външността, той е голям артист между другото. Вазов го е казал блестящо „под вънкашност чужда и под име ново”, т.е. винаги е неузнаваем, за да бъде такъв конспиратор.
- Надраснал ли е той епохата си, що за човек е, какви са му заслугите?
- Абсолютно. Левски е световно явление. Защото такъв род организации няма по света - с такава дисциплина, с лозунги и всички атрибути на една строго конспиративна организация при това централизирана, с централно ръководство, с тайна полиция, с тайна поща. Това е нещо уникално, невероятно.
Всъщност малцина знаят за него, защото той е майстор на конспирацията. Той съзнателно прикрива всяка своя стъпка, за да прави конспиративна организация, която постепенно се превръща в първата политическа организация в България. Народ, който няма политическа организация, той изобщо не може да се смята за народ. Чрез нея Левски фактически, изковава оня меч, с който българския народ ще си пробива пътя към свободата, и своя национална държава в джунглата на Източния въпрос. Това е важното.
- Кой е важният извод от неговото дело?
- Смятам за най-важно това, че чрез изградената от него Вътрешна революционна организация Левски прави от лоялните поданици на султана модерен народ. От раята прави народ с претенции, народ, който иска своя независимост, своя държава и го постига.
- Възможно ли е един човек сам да свърши толкова много работа?
- Това е такава гигантска работа, която не е по силите на един човек. Самият той впоследствие усеща, че трябва да има и помощници и търси такива. Един сполучлив, какъвто е Ангел Кънчев, а другият – Димитър Общи, не е. Оттам почва и провала. Ангел Кънчев се оказва много интелигентен млад човек. Но както казва самият Левски, не му издържаха нервите. Желязни нерви трябват за това напрежение и работа.
- Вярвал ли е в чудеса Апостола?
- Според мен е вярвал в едно чудо, защото в писмо от 1871 г. до Филип Тотю той има една брилянтна фраза - обяснява какво работят в България като му пише следното: „нашето предначертание е да работим така, че Българско да гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа.” Ето с едно изречение той формулира и съвременната национална доктрина, за която всички се жалят, че днес липсва. Вижте колко интересно го е казал.
Уникално! Като почнат да се тюхкат някой път, че нямаме доктрина, им казвам, че Левски още тогава я е формулирал с едно изречение - да бъдем пример за подражание в Европа. Нали към това се стремим сега? Имаме всички основания и като природа, и като климат, и като геополитическо местоположение, а освен това и интелект си имаме. Но всичко го проваляме сега.
- Казвате, че Левски чака момента, в който да избухне въстанието. Това ли е една от причините, заради която той влиза в противоречие с Любен Каравелов?
- Любен Каравелов е най-грамотният българин, най-известният и най-авторитетният, самият Левски го тачи и уважава много. Освен това вестникът му „Свобода” е като орган на неговата организация. Каравелов е гигант в мисълта и словото, Левски признава това и се учи от него. Съвсем естествено е такива хора да имат и различия.
Докато Левски е по-прагматичен и по-реалистичен, Каравелов е повече поет. Той например лесно се отчайва, може да се уплаши, както е и станало. Писателят си представя революцията - ей-така с четите, тумба-лумба ще я вдигаме. Докато Левски иска тази революция да се осъществи по начин, по който да има ефект. Той употребява една много интересна дума - когато го подканват от чужбина с „айде, бе, какво още се готвите и се мотаете, вдигайте революцията”.
- Каква е тая дума и къде я казва Апостола?
- През септември 1871 г. Левски пише в отговор до Панайот Хитов, който настоява по-бързо да се вдигне въстанието: „На това ви отговаряме, че не трябва бързане, защото от 8 месеца време е от как сме се заловили да работим по чисто български в Българско и да не се облягаме на вънкашни думи... па и още опитът ни показва, че бързата работа излиза ялова... Ний сто пъти по-много бързаме от вас, защото пътят ни е из Българско, изпод байонетите неприятелеви... Съгласни сме с вас, че не можем се приготвим, както другите сили... но и твърде сме убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина на предприятието ни, защото в нищо не приготвени ще има сетнина нищо и никаква.”
Ето я думата разковниче на Апостола – сетнина! Която означава още резултат, последица или бъдеще, но в смисъл на добро бъдеще.
- Няма как в пряка връзка с желаната от Левски добра сетнина от въстанието да не е свързан и въпросът за неговото начало, така ли е?
- Разбира се, този въпрос има фундаментално стратегическо значение, поради което Левски непрекъснато го обмисля, като се забелязва известна еволюция в становището му. В началото той смята, че въстанието ще започне тогава, когато „направим прописът си”, т.е. когато се прецени, че подготовката му гарантира максимален бой участници, максимална продължителност по време и максимално широк териториален обхват в страната. А тези изисквания налагат системна и продължителна подготовка, която обаче е затруднена от крайно оскъдните ресурси.
- Значи затова Левски се въздържа от сроковете за началото на бунта?
- Да, и той го прави напълно съзнателно. Той просто го усеща – „когато дойде времето”. Тоест когато обстоятелствата позволяват и налагат. И много се дразни, когато емигрантските дейци все го подканват да вдига революцията. Не може така просто да се пролива народната кръв. И даже когато на 2 ноември 1872 г. Каравелов, който тогава е председател на БРЦК, пише в писмо, нареждайки „вдигайте революцията”, Апостола категорично се противопоставя.
По негово нареждане Старозагорският революционен комитет отговаря на Каравелов така: „След дълго и сериозно размишление... нашето мнение беше съвсем противно... И според наставленията на Аслан Дервишоглу (едно от многото имена на Васил Левски, б.р.) и най-изветрелият човек не би повярвал, че е възможно да излезе със сполука таквоз бързо движение, когато ний в нищо не сме приготвени.”
И така след повече от тригодишна организационна подготовка за въстание Левски категорично преценява „ний в нищо не сме приготвени”. И отсича: когато му дойде времето. Ето това е усещането на лидера. А той е роден такъв. И неслучайно когато той загива трагично, Любен Каравелов се отчайва до такава степен, че се отказва повече да се занимава с въстанието.
Именно тогава излизат Ботев, Стамболов и други, които узурпират ръководството на БРЦК, избутват Каравелов. Даже има историци, които викат, че било незаконно, че Ботев взел по нелегитимен начин властта, като прилагат сегашните критерии.
- Ваш колега – историк, поддържа тезата, че не е имало никаква среща между Ботев и Левски, вие какво мислите?
- За това има документ. Кирил Тулешков, един от революционните дейци, член на комитета, изрично пише в спомените си, че Ботев му е разказал за срещата си. Сега се оспорва от някои автори, че не било вярно. Аз не мога да си представя Кирил Тулешков, първо да излъже и второ, да си измисли. Как е възможно това?! А освен това, разказаното от него, че те са живели заедно известно време в една запустяла воденица звучи напълно правдоподобно.
Защо Киро Тулешков ще го измисля. Това за нас е факт, документ. Тази воденица е била шансът на съдбата тези двама гиганти да се срещнат. Някой път спомените са свързани с известно забавяне, паметта не винаги може да бъде точна. Но по същество това, което се разказва от Тулешков, не може да е измишльотина.
- Има ли вина Левски за провала, защото разрешил терор, както някои се опитват да намекнат?
- Терорът го има като практики в революционната организация. Нали са събирали пари от богати? Тезата за вината на Левски, че е разрешил терора е абсурдна. Ами че в една борба как може да няма терор! Тук се води жестока тотална война. Как може да се смята, че Левски може да е имал някаква вина за това, че не е озаптил Димитър Общи. Вярно, той е проявил своеволие, но е вярно и че за тази акция Левски е бил против. Но това си е част от играта, част от борбата.
- През годините всеки се опитва да разсъждава за четирите питанки, които е написал Левски в тефтерчето си след думата „НАРОДЕ”. Вашето обяснение какво е?
- Може ли да си представите какви неволи са това да обикаляш лично селище след селище, малки и големи градове? Около 200 места и навсякъде да имаш съмишленици! Всички тях Левски ги подбира и кара да се закълнат пред кръста и евангелието, че са готови да умрат за България. Не се иска каква да е борба, иска се саможертва.
Така че още приживе, когато създава темелите на вътрешната организация в страната, Левски изпитва известни съмнения и терзания дали като дойде решителния момент на бунта тези хора ще имат куража да се озоват под знамената. Дали ще имат дързост, воля и издръжливост, за да понесат, както подобава съдбовните изпитания?
И понеже разбира сметкаджийския манталитет на българина, алъш-вериша, вероятно затова в тефтерчето му фигурира загадъчния въпрос НАРОДЕ???? Той се е питал дали когато дойде страшния миг тези хора, които му се кълнат пред евангелието, меча и ножа, наистина ще тръгнат да мрат за Отечеството, както него. Левски не обвинява народа, просто се съмнява.
Хубавото е, че когато идва момента, през април 1876-а българският народ му отговаря по достоен начин. Априлското въстание го направиха неговите хора, но за жалост Левски нямаше как да узнае и да види добрата сетнина от своето знаменито творение – Вътрешната революционна организация.
- Веднага биха ви репликирали с погрома, с потопеното в кръв Априлско въстание и хилядите жертви тогава.
- Не е вярно. Погромът е неговата победа, неговият триумф. Защото въстанието избухва точно в момента, за който Левски казва: когато дойде момента. А той е дошъл. Да, Левски го няма, но оръжието е налице. Организацията, за която той има четири питанки, е задействала и Захари Стоянов вика: „ние вървяхме буквално по неговите пътеки. Буквално. Той подготви всичко, той ни подготви, той всичко направи”. И пак ще ви кажа – ето така си обяснявам тези четири питанки.
Отзвукът от Априлското въстание – това е победата. То е и голям късмет, тъй като не всяко въстание и не всеки отзвук водят до такива последици, до такава сетнина. Добре запознат с политическите процеси на международната арена, Левски не случайно стига до заключението, че началото на въстанието ще зависи от международните политически обстоятелства. Това негово прозрение скоро се сбъдва.
Българският народ губи сраженията, но не и войната. Първата добра сетнина от въстанието е постигната – българската освободителна кауза става достояние в цяла Европа.
- Значи силата на Априлското въстание е главно в неговия голям международен отзвук?
- Разбира се, в защита на българите издигат глас редица световноизвестни личности, между които Чарлз Дикенс и Чарлз Дарвин от Англия, Виктор Юго от Франция, Джузепе Гарибалди от Италия, Лев Толстой, Фьодор Достоевски и Иван Тургенев от Русия и много други. Превръщането на отзвука в политическа енергия става главно в Англия, Германия и Русия.
Германският канцлер Бисмарк например гледа на българите като на изгоден съюзник, който най-много може да му помогне, за да тласне Русия към война срещу Османската империя. Вестта за въстанието в България той възприема с огромно удоволствие – по думите му като „дар от небесата”. В този смисъл ние се оказваме като реален политически субект на международната арена, ставаме реален фактор, който активно виляе върху хода на събитията и развръзката на Източния (Восточния) въпрос.
Нашето Илинденско-Преображенско въстание от 1903-а, което е десетократно по-голямо като мощ от Априлското, завършва с трагедия. А Априлското попада на благоприятна почва. В Европа има силни политически субекти, които са заинтересовани от него. Те го чакат с нетърпение и по този начин неговото ехо се мултиплицира в много големи мащаби.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!