Проф. Владимир Чуков: САЩ са слепи за руските удари, защото не щат Ердоган
/КРОСС/ Арабистът проф. Владимир Чуков пред "Труд"
- Докъде стигна военното противопоставяне между Русия и Турция на сирийска територия, професор Чуков?
- Става все по-гореща, по-ожесточена и напрегната. През последните дни коалицията между режима в Дамаск, шиитските милиции, ирански наемници, „Хизбула", под чадъра на руските ВВС, постига успехи не самото в западната част, където е провинция Латакия. Това, което в момента виждаме, е голямата битка за Халеб, тъй като това е ключът за изхода от войната. Турция очевидно се чувства застрашена, тъй като от началото на конфликта те разчитат бунтовниците да вземат превес.
- Някой от американската администрация заяви, че никой не знае какво си е наумил Владимир Путин. Прав ли е?
- В интерес на истината това, което гледам като анатомия на конфликта в Близкия изток, това, което гледам като анатомия на бойните действия, да - руснаците са непредвидими.
- Например?
- Израел се оплака, че договореностите, които е имала с Москва за битката за Южна Сирия, се нарушават. Ето, има една стратегическа позиция в провинция Дераа, за която Москва е обещала да не допуска милициите на „Хизбула". В същото време точно тези позиции на бунтовниците заемат иранските милиции и „Хизбула", което накара Израел да реагира много остро.
- Какво излиза от това?
- Излиза, че руснаците едно преговарят, едно приказват, на бойното поле се случва друго. Нека напомня, че може би преди няколко седмици се получи тъй наречения „приятелски огън". Оказва се, че напоследък Русия много често бомбардира иранци. Много интересен е един случай, с едно КПП близо до Дамаск, което се държи от корпуса на иранските гвардейци. По погрешка руснаците удрят това КПП. Иранците реагират много остро. Руснаците искат среща с шефа на това КПП, но този ирански офицер отказва среща. Буквално след двадесет дни имаше израелска акция в една квартира близо до Дамаск, в която бе убит един от оперативните лидери на „Хизбула" - Самир Кантар. Това, което е интересно, че заедно с него е убит и същият този ирански офицер.
- Интересно съвпадение. Как го тълкуват наблюдателите?
- Като синхрон между Русия и Израел, защото големият въпрос е откъде са знаели, че точно там е бил Кантар, и дали Кантар е бил и на КПП-то, което руснаците са ударили.
- Добре, казвате битката за Халеб е от ключово значение, а бунтовниците са добре въоръжени. Какво може да се случи?
- Турция в момента надава вой, защото опозицията, която тя подкрепя, е обградена отвсякъде. Снабдяването на бунтовниците става само през един път - Едлеп, който е сложен и силно уязвим. Те в момента са обкръжени от войските на режима, от „Ислямска държава" и от кюрдите от Свободната демократична армия, която е противник на Турция. За да стане още по-сложно, САЩ започват да въоръжават СДА, а в същото време Турция е стратегически партньор на Вашингтон.
- Защо го правят, да не би да искат да ги отскубнат от влиянието на Русия, които също им помагат?
- През годините на война с „Ислямска държава" кюрдите се доказаха като най-добрите войнци в Сирия и Ирак срещу терористичната организация. Кюрдите контролират около 10% от Сирия, което е около 18 хил. квадратни километра. Основната цел сега на кюрдите е град Рака и въоръжението, което получават, най-вероятно ще бъде насочено за превземането на град Манбидж - един от бастионите на „Ислямска държава", който е на границата с Турция. Американците разбраха, че без кюрдите на терен не могат да сломят „Ислямска държава". Нещо повече, счита се, че в рамките на първите шест месеца на годината ще бъде направена и атака срещу Ракка. Кой ще я направи тази атака, ако не са кюрдите?
- Ако кюрдите помогнат на правителствените сили да бъде унищожена бунтовническата армия около Халеб, как ще реагира Турция? Няма ли да навлезе със сухопътна операция в Сирия?
- Ето това е въпросът. Москва директно обвини Турция, че се готви за мащабна операция в Сирия. Вече има информация, че разминират границата, за да позволят безпрепятственото навлизане на сухопътни части. Поради слабостта на бунтовническите милиции Турция се намира в много тежка ситуация, защото е очевидно, че подкрепяните от тях части на опозицията не могат да удържат настъплението на сирийската армия.
В същото време „Ислямска държава" демонстрира блестяща полева тактика. В момента бунтовническата армия е приоритет и за ИД. По последни данни армията на „Ислямска държава" се е стопила на 25 хиляди бойци, което вече е доста малко. Но тази войска се бие срещу бунтовническата армия, защото ако тя бъде разгромена, голяма част от милициите биха се влели в редиците на „Ислямска държава", затова се бият с тях много ожесточено. Нещо повече, ИД използва химическо оръжие само срещу бунтовниците, но не и срещу армията.
- Усеща ли се държавотворчество в поведението на кюрдите?
- Категорично. Тук при нас малко се пише, но буквално миналата седмица Масуд Барзани (президентът на Иракски Кюрдистан - б.р.) обяви, че е крайно време с референдум да се реши дали населението ще иска независима кюрдска държава в Ирак - нещо, което много силно ще резонира и в Турция, и в Сирия.
- А ще бъде ли признат този референдум?
- Всъщност има една държава, която е ключът към тяхното признаване в Съвета за сигурност на ООН, и това е САЩ. Кюрдите трябва да убедят Вашингтон, че те са по-стратегически партньор, отколкото Турция. На този етап обаче не изглежда да е така. Те обаче имат своите козове. Големият плюс на кюрдите е, че те показаха, че са много по-силни, по-полезни, по-дисциплинирани по отношение на „Ислямска държава".
Второ, кюрдите са светска сила, има политически плурализъм, има демократични устои. Те се опитват да изглеждат пред света, който ще ги институционализира като приемлива за цялата международна общност сила. На този етап поради политическия антагонизъм в турското общество американците им правят някакви отстъпки, но не съм убеден, че ще се стигне до коренна промяна в позицията на САЩ, защото Турция остава техният стратегически партньор. Но, уточнявам Турция, а не президентът Ердоган.
- А какво се случва между Русия и САЩ в Сирия?
- Твърди се, че сегашната военна операция, която толкова мащабно провежда Русия в Сирия е с подкрепата на САЩ.
- Защо?
- Защото САЩ още в самото начало декларираха, че Сирия е в руската сфера на влияние, но искат да се махне Башар Асад. И още нещо, успехът на режима в Сирия, подкрепен от Русия, е крах на Ердоган. Тук може да се види тезата „да" на Турция, „не" на Ердоган. Мълчанието на САЩ за действията на руснаците, подкрепата за кюрдите - това е директен жълт картон за Ердоган. У нас малко се коментира, но в Източна Турция буквално се води война. Президентът изпрати армията - танкове, артилерия. Войската буквално помете кюрдите, които искат автономия.
- Мислите ли, че Ердоган лесно ще се даде?
- Мисля, че Ердоган е отворил прекалено много вътрешни и външни фронтове, в които той не може да бъде победител. Във външнополитически аспект Турция има нормални отношения единствено с България, но най-важните фронтове са вътрешните. Той воюва с Фетула Гюлен, с малцинствата, срещу медиите, срещу алевитите, срещу индустриалците, срещу опозицията.
- Казвате, че с България отношенията са нормални, но в същото време виждаме агресивна политика и намеса на Анкара в делата на ДПС, на мюфтийството, сред малцинствата.
- Това не е нова политика. Тя е в ход, откакто Ахмет Давутоглу стана външен министър на Турция през 2008 г. Те считат, че там, където има турски малцинства, те са задължени да се месят, под претекст, че им помагат, че ги защитават.
- Не е ли същото каквото прави България например - ние защитаваме нашите малцинства в Западните покрайнини, в Молдова, в Украйна...
- Но разликата е, че тези малцинства, запазвайки своята идентичност, трябва да останат изцяло лоялни на държавата, чиито граждани са. Българският политик от турски произход е български политик. Той трябва да е лоялен към България, а не към някаква друга държава, с която иска да се идентифицира. Той трябва да е верен на нашите правила, а не да се подчинява на чужд фактор.
- Това не се ли нарича държавна измяна, ако се случва?
- Да, директно. Вижте в Турция например. Дори и изказване срещу Ердоган се приема за държавна измяна, защото той се идентифицира с държавата.
- Чист абсолютизъм.
- Да, но освен това във външнополитическата доктрина на Турция се казва, че ако политик от турски произход в някоя чужда държава повика Турция на помощ, то Турция трябва да се отзове. И се дава пример с Кипър.
- И това може ли да се случи днес?
- Едва ли. За Ердоган е ясно, че Кипър ще остане изолиран случай. Това може да бъде принцип, но инструментите на този принцип не могат да бъдат военни. Но това ще бъдат разузнавателни операции, медийна война, декларации, политически натиск, икономически натиск. Директната военна интервенция вече не е по силите на Турция.
cross.bgСледвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!