Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Кеворкян: Плевнелиев пред цукалото
Плевнелиев пред цукалото
Понякога политическото нахалство е безгранично – а нашият безспорен шампион в това отношение е Плевнелиев.
Тия дни той „отчете“ – ако това е точната дума за неговите безпричинни самохвалства – четвъртата година от мандата си.
Мандат, подхвърлен му навремето от Бойко – нещо, което Плевнелиев вече е забравил.
По този повод показаха въпросния отчет по телевизията, и една репортерка го нарече „дебела книга“.
Да, наистина бе дебела книга. И никой няма да я прочете.
Но много по-дебела със сигурност ще бъде една книга за комичните, а понякога и направо дебелашки изпълнения на Пл., които злепоставиха президентската институция, както никога досега.
Този човек с лекота преиначава истината – а понякога и направо послъгва. Като се започне от биографията на родителите му, които нарече „скромни учители“ - макар че баща му е бил отговорен идеологически работник на омразната за Пл. – но сега! – комунистическа партия. И се стигне до собствените му прискимбичвания, които са нелепи дори за един обикновен човек, какво остава за президент на една страна.
Направо болестно е желанието му да преувеличава скромната си биографийка, да надхвърля ръста си. Той никога няма да се измъкне от сянката на опекуните си – но е единственият, който не го схваща.
И сега този човек се готви за втори мандат. Твърди, че още не е решил, но очевидно го желае неистово, това изтича от всяка негова пора. Щял да мисли до месец юни – Мислителят Пл., който размишлява над Бъднините на Отечеството. Тогава си казваш, че думите нямат никакво значение за Пл. Сякаш използването им е нещо, което не зависи от него.
Ще мисли още няколко месеца, дали да се „жертва“ за втори мандат – или да се оттегли, и по този начин да лиши българската политическа сцена от най-яркия й комедиен персонаж.
А на всички им е ясно, че всъщност нищо не зависи от него – само той не го схваща. Само той още не е разбрал, че друг пишеше до този момент биографията му, друг го изведе за ръчичката на политическата сцена – и не съвсем деликатно при това. Бойко го направи така, че всички да го схванат – само не и протежето му, което вече си въобразява, че е нещо автономно, че притежава някаква собствена тежест.
Въпросът с кандидатурата на Плевнелиев за втори мандат обаче може би е решен – но не тук.
След като дълго време Бойко подхвърляше, че ГЕРБ може да предложи и жена за президент, сега пък каза, че може да подкрепят и Плевнелиев.
Да оставим на страна, че това си е едно и също. Има и друго.
Американците изглежда настояват за това.
Те няма да намерят по-предан човек от Пл. – това стана ясно, още когато той прочете първото си новогодишно обръщение на фона на колорадските планини.
Тогава всички разбраха, че този човек няма никакви задръжки и е готов да подобри световния рекорд по политическо дупедавство – той би се снимал и на фона на цукалото на американския президент.
Как да не го харесаш.
И го харесаха.
Бойко усеща, че ще бъде изолиран – и затова започва да намеква, че и Пл., всъщност, си го бива. Уж пак ще бъде лично негов избор.
Бойко трудно ще се пребори с натиска на американците. Няма да намери аргументи срещу избора на толкова преданата им политическа кукла.
При това отлично знае – за разлика от американците – че Куклата е неизбираема сама по себе си. Нелепостите от всякакъв род, които произвежда от четири година насам, го правят недостойна фигура в очите на публиката. Изсилванията му, съвсем неподходящи за дребния му ръст, го довършиха окончателно. Мнозина дори вече не се дразнят от театралното му русофобство, въпреки че то съвсем не е толкова безобидно. Питайте за това хората от туристическия бизнес.
Нещо повече - след пребиваването на Пл. в президентството, ГЕРБ вече доста трудно ще наложи свой кандидат. И това ще остане единственият принос от мандата на Тапетния Демократ.
Бойко може да устои на външния натиск като проведе вътрешни, предварителни избори между неколцина от кандидатите на ГЕРБ. Но трудно ще обясни решението си на американците. А и тукашното им котило отдавна работи срещу Бойко – то представя политически недъгавия Пл. като правилния избор. А и по принцип старателните послушници винаги са за предпочитане.
Преди време подхвърлих, че някой трябва да издаде албум със снимки на Пл., озаглавен „100 мига на Върховното Послушание“. Наскоро видяхме още един шедьовър: ухиленият Пл.прегръща помощник държавния секретар на САЩ Виктория Ноланд. Толкова екстаз струи от тази снимка, че сигурно е предизвикал наводнение в президентството.
Еякулация на преданост под мрачните погледи на Ботев и Левски, чиито портрети са свидетели на сценката.
***
Тия дни имаше две забележителни за Пл. събития, които той не успя да включи в отчета си.
Защото напоследък той никне и там, където не го сееш.
Преди няколко вечери обаче направо ми изкара акъла.
На 21 януари в полунощ гледах епизод от сериала „Полицаите на Чикаго“.
И изведнъж сержантът, който разпределяше задачите в участъка, съобщи, че от българското посолство получили сигнал: някаква откачалка заплашвала българския президент Пле… Пли.
„Все едно как се казва“ – рече сержантът и прати патрул да намери въпросната откачалка.
Тя пък се оказа някакъв тлъст идиот, който писал писмо на Пле… Пли… за някоя си Светлана, в която бил влюбен.
Полицаите го поразпитаха и си тръгнаха.
А единият от тях рече: „Кой да знае, че толкова много чешити имат нещо против България!“
Знаменита реплика.
Само да знаеше горкият полицай, колко чешити – тук, в самата България – работят срещу интересите й.
***
Пле… Пли… става много популярен: Хилари Клинтън използва ухилената му физиономия в предизборния си клип.
Сега пък чикагски полици се грижат за спокойствието му.
Нашият човек вече е световно значим. Нали?
Дали не си го мисли наистина?
***
Патрулът се върна в участъка – но там бяха получили ново оплакване от българското посолство, пак за заплаха срещу Пле… Пли…
Хайде, пак обратно - към дома на влюбената откачалка.
Почукаха на вратата му и тогава отвътре екна оглушителен изстрел, който порази единият от полиците - младата хубавица Бърджис.
Е, сега вече наистина се уплаших: дали в развинтеното си въображение сценаристите на сериала няма да покажат, че Пле… Пли… е станал причина за смъртта на американски полицай? Ужас!
В този момент епизодът свърши.
***
В провинциалните кратуни на нашите късни американофили „участието“ на Пл. в предизборния клип на Хилари сигурно изглежда като голям успех на България и на българската дипломация.
А си е само един безсмислен и безнадежден епизод от Голямото Българско Лутане.
Американските визи за простите българи никога няма да паднат – стига им Пл. да се хилондри до Хилари.
Може би от щаба й са преценили, че снимката с винаги безпричинно ухиленият ни президент придава нужната ведрост на клипа.
„Ето - казват ни авторите му - един малък, напълно случен човек е станал президент на страната си. Това е по-голямо чудо и от уцелването на джакпота на американската лотария. По този начин, чак до затънтена България, процъфтява американската мечта“.
***
По-интересно е да си представим, какво си въобразява нашият човек след фотото с Марийка.
Понеже лековерието му е всеизвестно, той сигурно вече се вижда като Голиат на световната политика.
Такива са нашите дребосъци.
***
Как ще отбележи след време тия неща Пл. в славната си биография?
Като съдим по комичните му надувки с антиправителствения тапет/плакат, който уж бил носил още на 10 ноември – шедьовърът между неговите лъжи! - ще пада голямо пренаписване на Истината от фалшификаторите на Преход.
В тяхната „история“ ще пише:
„Пле…Пли… има важно участие в предизборната кампания на Хилари Клинтън. Неговото влияние върху американските избиратели се оказа от съществено значение. Приносът му за успеха на Хилари бе решителен.
Пле… Пли…, извън всичко останало, което го превърна в ярка звезда на световната политика, има видима роля и в борбата с престъпността в САЩ. Затова, напълно основателно, той бе показан като герой в известния американски телевизионен сериал „Полиците на Чикаго“.
***
Пле… Пли… и Маргарита Попова сякаш са президент и вицепрезидент на различни държави.
Единият се грижи за световния порядък.
А Попова говори за „социална държава“ – в присъствието на милионер от смътните години на Крадливия Преход, който ще отрони сълза по-скоро за полицай Бърджис, отколкото за Българския Ад.
„Да не пътуваме в розови облаци“ – рече Попова. Това бе оглушителен плесник по самодоволната физиономия на Пл., но той дори не го усети.
За него България е „стабилна“ – вероятно най-вече заради собствените му въображаеми усилия.
За Бойко пък стабилността се дължи на здравите му нерви.
Нека се разберат двамата.
Междувременно, Бойко трябва да заведе попове и в президентството,както вече направи с Министерския съвет – за да прогонят таласъмите от там. Това ще бъде и един артистичен намек преди президентските избори.
***
Извън всичко останало, Бойко има още един много сериозен повод да оттегли подкрепата си за Пл.
Получи го в понеделник. По време на телевизионно интервю, на въпрос дали ще получи подкрепата на ГЕРБ, ако се кандидатира, Пл. смутолеви нещо невероятно: той и сега не бил член на политическа партия!
Това надмина всичко, което е изговорил до този момент.
Креатурата се измъква от сянката на Опекуна си.
Това бе израз на абсолютна неблагодарност и непочтеност не само към Опекуна, но и към Истината. През 2011 година Бойко можеше да направи всекиго президент – и той избра външно най-невзрачния послушник, в известен смисъл и най-несръчния.
Сега Несръчко ни казва, че няма нужда от ничия помощ. Той вече е убеден, че е обичан от народеца и ще има неговата подкрепа.
Барон Мюнхаузен пътешества из розовите облаци.
А Опекуните трябва да са по-внимателни при избора на ратаите си.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!