Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ние чакаме, гърците цакат
Решават вътрешни проблеми с натиск навън
“А вие били ли сте в Германия? О, аз съм бил в Германия! Накъдето се обърнеш, пълно с германци!” Това е реплика от пиесата “Дървеница” на Владимир Маяковски. Използвам я не за да ви питам вие били ли сте в Гърция (поне половин България там ходи на почивка), не за да ви кажа, че, о, аз също съм била в Гърция, а за да отбележа, дето там, освен че е пълно с гърци, те вече шупват на ръба на границите си. И ги затварят. Тир не може да прехвръкне. Просто гърците вместо тихо и кротко да чакат реформите, наложени им от ЕС,
отдавна му
хванаха цаката
Цакат международното положение на преминаването от една територия в друга. Затвориха границата Кулата - Промахон за неопределено време, както заплашват, дори за пешеходци. Другите трансгранични артерии уж почасово, ама нищо не им пречи да преминат към денонощно.
Поредната вълна от стаЦки залива Гърция. Хората недоволстват, имат си силни профЦъюзи, единни са и не отстъпват пред външния натиск да провеждат реформи, които им кълцат доходите. В случая пенЦионните. Понякога ми се струва, че нашите южни съседи повече стачкуват, отколкото работят, но това го казвам с усмивка. Малко кривичка усмивка, защото ние също сме горд народ, ние също искаме да живеем достойно, ние също се възмущаваме справедливо от несправедливостите на политиките ни, ама пред екраните на компютрите, в кръчмите или в тесен семеен кръг. Много сме борбени на тази плоскост, дума да няма. Още Ботев го е описал това, дето “зъбим се на тирана”, “крещим, но щом изтрезнеем, забравяме думи, клетви и немеем...”. Да, и при нас има бегли опити за прилагане на гръцкия модел, но те си остават бегли и отминаващи като едно панта рей. Защото след тях
нищо не е панта
киней. Тоест
нищо не се
променя
Ако греша, поправете ме. Дай боже да можете.
Въпросът не е само в отделния човешки фактор обаче. У нас няма силни профсъюзи, които да работят по предназначение. Да работят в полза на своите членове. Да организират и обезпечават хората, да ги вдъхновяват, ако щете, да отстояват техните права, а не тези на лидерите си. Много отговорно го казвам. У нас профсъюзните лидери прекланят главици пред държавната социална политика. От първо лице: в едно телевизионно предаване участвах заедно с лидера на единия от профсъюзите ни. Докато гледаше записа с изказването на социалния ни министър, от което се точеше такъв
рахат локум
как хората
ще се къпят
в мед и мляко
някъде към началото на четвъртото тримесечие на 2029 г. с пенсии от 2000 лв., господинът кимаше вдъхновено с нездрав блясък в очите. Репликирах го, че не защитава интересите на тези, които са се доверили на неговата организация. Доста рязко и по същество го направих, защото омерзение ме обзе за предателството към всичките онези, плащащи членския си внос обикновени труженици, членски внос, от който се формира заплатата на профсъюзните чиновници. Заплата, която сто на сто не е в рамките на минималната. И на базата на която ще се формира пенсия, далеч над обидните банкноти, които получават “вий творци сте на благата”. Счепкването ни с г-н лидера беше отрязано и предаването си мина фризирано, както всичко, що е на запис. Като гледам фактите, при гърците такива елейни простотии няма. Там има стачка като стачка. На крак, о, парии презрени, изправи се гора от трактори и комбайни, на гръцкото знаме, ако якой не знае, е изписано “Свобода или смърт”. Стачниците естествено не отиват на смъртен бой. Те просто си отстояват правата. Правилно или не, това е трети въпрос. Затварят границата. Оттук следва, както отбелязах в началото, международен проблем. Километрични опашки, гладни и жадни шофьори, графиците се попиляват из хендеците, продукцията се вмирисва и не става за нищо, доставката на суровини затъва в неустойки,
гърците стачкуват
и нищо друго
не ги интересува
Искат си пенсиите непокътнати.
Ама ЕС, ама без, ама правителство, ама договори, ама заеми, ама споразумения - гърците не се интересуват - искат си пенсиите. И да знаете, ще си ги получат. Ще си получат всичко, за което стачкуват.
Защото наистина му хванаха цаката:
да решават
вътрешните си
проблеми чрез
натиск върху
външните
отношения
Европа без граници? О, разбира се - вие били ли сте в Германия, във Франция, в Австрия, там е пълно с германци, французи, австрийци и бежанци. Но през Гърция, която е пълна с гърци, в момента път няма.
От никъде за никъде. Е, какво правим тогава? Не аз и вие, какво прави ЕС? Свива платната и правителството удовлетворява исканията на народа. Направо ми се причу залпът на “Аврора”, но то е преди всичко заради асоциацията с могъщото гръцко корабостроене и корабоплаване, без което Европа играе главна роля в актуализиран римейк на филма “Полицията е с вързани ръце”. Хванали са му цаката гърците, потретям.
Византийската
карта е силен коз ЕС ще клекне. А ние ще клечим пред компютрите, ще си плащаме членския внос и ще псуваме, че ни се проваля уикендът в Гърция.
Впрочем нямахме ли едни български знамена, на които беше извезано “Свобода или смърт”? Сигурно е останало някое в някой музей. За спомен, не за развяване.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!