Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Васил Иванов Кунчев – Терориста в „удобната“ политкоректност
Не минава ден от новата година без върхова простотия, ден без убийство, блудство и гавра. Това са дните, в които се пише новата българска история, тази, която ще учат нашите деца, а може би и децата на нашите деца. У подрастващите е трудно да бъдат изградени устойчиви ценности, подсъзнателно те се самовъзпитават пред телевизора, лаптопа, вечер с родителите, денем със съучениците в учението на това колко скапана държава е българската, колко ниска летва е това да съществуваш като българин и как единственото възможно спасение е живот в чужбина. България се превръща в най-лесната жертва на глобализационния процес, страна която доброволно и без никаква съпротива дава историята на чужда история, религията си на чужди религии, интересите си на чужди интереси. Самосъзнанието се спуска вертикално и се разпространява хоризонтално с унищожителната сила на ядрена бомба.
Историята функционира като основен елемент на национална разпознаваемост, като извор, от който ще пием и в бъдеще. Какво обаче се случва, когато непрекъснато пренаписват историята, когато я неглижират и я размиват? Сега, след трагико-комичния гаф с учебниците по литература и изхвърлянето на Паисий от там, но с гордото присъствие на автори като Робинзон Крузо (по Ваня Кастрева) следва поредната порция гавра или умуването дали в учебниците по история османското робство, заменено с присъствие не е по-добре да се каже съжителство.
По-добре е разбира се, в духа на новото време и свръх толерантност какво по-подходящо нещо от това да преклоним глава пред поробителя, да му благодарим за незабравимите 5 века съвместно съжителство… на семейни начала, да му благодарим за любезното му присъствие, за това, че откликна на поканата ни да се настани за някакви си 500 години, да благодарим и за Баташкото клане, което, съгласете се, драги историци е било полезно, боят е възпитателен, а обезглавяването още повече.
Едно голямо благодаря на наши бивши съквартиранти и настоящи съседи, без Вас нищо нямаше да е същото. Сега обаче, не можем да пренебрегнем изменниците, терористите и атентаторите всявали смут в нашето прекрасно съжителство, носещи имената Васил Иванов Кунчев, Христо Ботьов Петков, Гаврил Груев Хлътев, Съби Стойков Попович, Стефан Тодоров Димов, Димитър Николов Асенов, Иван Вазов, Любен Каравелов и още цял куп фанатици, екстремисти, камикадзета разкъсали обществения мир в османската идилия. А ако не ги знаете и не сте чували за тях, още по-добре – няма да има от какво да се срамувате и да навеждате и без друго наведената си глава…
Това назоваване на „съжителство“ не е ли пък някакъв флирт, намек към съседа да го приютим отново като в доброто старо време да си правим алъш-вериша като едно общо домакинство.Толкова сме свалили гащите, че сме готови и вярата си да сменим, за да не се засегнат комшиите на религиозна основа, да сме така политкоректни, галантни и любезни. Изглежда, че на всичко сме готови този път съвсем мирно и доброволно да се пъхнем под турския юрган. И, да този път няма да има Баташко клане и Априлско въстание, наведена глава сабя не я сече, дано да няма и такива натрапници като Русия и други твари с имперски амбиции, които да нарушат българо-турската ни хармония, пък после да ни поробят. Дано да има по-добри времена и по малко луди и размирници, наричащи себе си революционери като онзи, карловския – Левски – Терориста!
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!