Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Докато излезе Шаманът
Вчера парламентът окончателно реши, че Полша ще ремонтира двигателите на българските МиГ-ове. Това дори вече не е скандал. Българското общество толкова е претръпнало към безумните действия на властта и нейните политически джуджета в сградата на Народното събрание, че вече нищо не може да наруши дълбоката му наркоза, дори когато това касае националната сигурност.
Марионетките в парламента гласуваха под строй. Преди това Москва официално отказа на полската делегация резервни части за ремонт на МиГ-ове, принадлежащи на трети страни, защото това е нарушение на международните принципи и договорености във военната авиация, а гаранцията за безопасност се дава само от завода производител с подписа на главния конструктор – това беше обяснил българският космонавт и представител на РСК „МиГ“ о.р. ген.-майор Александър Александров и предупреди, че алжирски МиГ е избухнал по време на полет след ремонт в Полша с украински части „втора ръка“ от черния военен пазар. Той също разясни на властите, че Полша няма оригинални части за основен ремонт, че тази афера е опасна за живота на летците. Опита се да обясни, че давайки двигателите на Полша, ние на практика ги бракуваме. Апелира към политическите джужетата да гласуват с главите си, а не по партийно нареждане.
Но не. Джуджетата отново натиснаха бутона под строй. АБВ нацупено и по женски се изниза от гласуването, за да си няма главоболия като участник във властта, но в същото време да може да се пъчи, че не е гласувала решението. Нищожната количествено съпротива на обезкървената опозиция от БСП и Атака беше просто профилактика.
И без това е ясно, че понятие като национална сигурност за нас отдавна не съществува. Държавата се търкаля с космическа скорост по надолнището и едва ли някой вярва, че нещо вече може да я спре. Било той и космонавт.
Какви ти самолети.
Българската военна авиация отдавна е унищожена. Отдавна бяха нарязани без никаква причина стотици нови МиГ-21, МиГ-23 и МиГ-23БН – надеждните защитници на нашите граници. Бяха унищощени и СУ-22М4, а едни от най-добрите – СУ-25, бяха продадени на други държави. Почти нищо не остана от 701 летателни единици, които притежаваше България. Българска армия отдавна не съществува. Но това не ни пречи да се изживяваме по един надуто-смехотворен начин като „партньори“ на НАТО, видиш ли. Партньори с какво?! Та нали наричаната „моторът на Европа“, самата Германия, е почти без армия, какво остава за нас. Меркел тези дни заяви на Оланд, че Германия няма военен капацитет да му помага във войната с тероризма. А френският президент отиде на крака в Москва, за да започне словото си към Путин с „Мой скъпи Владимир…“
Дори моделираните в брюкселския калъп европейски марионетки разбраха, че успешна война срещу охраненото от самите тях чудовище Ислямска държава е невъзможна без консолидация в световен мащаб. И дори френско-руският конфуз с Мистралите беше забравен в името на опита за някакво обединение в единен фронт срещу общия европейски враг.
Нашите политически джуджета обаче не загряват. Те още разчитат Турция и НАТО да ги пазят. Както опазиха самата Турция от руския СУ-24, така ще опазят и нас. Затова си е друго МиГ-вете да са ремонтирани политически коректно с части „втора ръка“ от правилно ориентираното геополитически и братско украинско правителство, нали?
Нашите умни глави посрещнаха с възторг удара на Турция срещу една от най-големите световни военни сили – Русия. Аплодираха Ердоган, че е защитил въздушното пространство от руската агресия, която уж воюва с ИДИЛ, пък напада Турция. Лазят на лакти и колене в позорни и унизителни пози пред него, за да защити и нас като Турция. От кого? От руската агресия може би? Защото от Ислямска държава едва ли ще ни защити. Все пак той търгува с нея, нали така? А лошите руснаци дори бомбардираха рафинериите и цистерните с ислямския петрол. Ужасно нахалство, наистина.
Русофобството в България е навлязло в крайната си, напълно изродена и безгръбначна фаза – то се превърна в убийствена за държавата и самоубийствена за самото него малформация. Русофобството у нас вече е не просто русофобство, а еволюира в официално туркофилство. Със скоростта на светлината то лети към точката, в която последиците от действията на политическите мекотели ще дадат своите гнили плодове. А плодовете ще почнат да падат върху празните ни кратуни и ако ни се размине само с това, а не с падащи самолети и бомби, би било добре.
Политическата върхушка в България е не просто некомпетентна, тя е престъпно невежа.
Наскоро в наш разговор един български политолог ми сподели, че политическият разговор с представителите на властта е вече практически невъзможен. Те просто не вдяват. Те нямат дори елементарно понятие какво е това политически разговор. Умствените им възможности не достигат дотам. Нито целите им. Експерти сред тях отдавна няма. Нито в правителството, нито в парламента, нито никъде. Управляват ни невежи политически джуджета. Отдавна се отказах да им помня имената.
И ако това е повод просто за свежи подигравки по време на сутрешното ни кафе във фейсбук, съвсем скоро няма да ни е до смях. Защото, както каза наскоро в друг разговор един наш историк, сега сме в урагана. Огромният световен ураган е над нас и сега всеки трябва да пази светлинката много грижовно. Докато отминат ветровете-бесове.
Да, хтоничните сили изпълзяха от диплите на мрака.
За зла участ, в това съдбовно историческо време ние нямаме нито един истински държавник, който да е способен да обедини разкъсаното обществено тяло в името на неговото спасение и извеждане от поредната национална катастрофа. Лидерската криза е дълбока и драматична. Бесовете са навсякъде около нас и в нас. Ние сами ги поканихме на сцената. За съжаление, в кастинга за месии не се появи Месия.
Спасението за България не е нито само в Русия, нито само в Европа, нито само в САЩ. Фили и фоби – това е непродуктивно разделение. Спасението е в точната преценка, в точния момент и в точното действие. Но за това е нужен държавнически ум.
Само че не, вече не е достатъчен просто държавнически ум. Нужен е шаман. Истински шаман.
Само той може да се изправи срещу бесовете, които изпиха духа и ума ни. А докато сме без дух и без ум, дори самият Орбан да дойде тук и да застане начело, няма как да ни спаси от самите нас.
Защото сме кухи отвътре. Защото много, много оглупяхме.
Не зная дали той е сред нас. Не зная дали е впил своя взор в пътя пред нас, нито дали е готов да направи своята крачка.
Не можем да знаем това, преди то да се случи.
Но дотогава ние, оцелелите българи, съхранили своята памет за бъдещето, трябва да пазим светлинката много грижовно сред ветровете-бесове.
Докато сред нас излезе Шаманът.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!