Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Политиците са ни скъпи, много скъпи: Германски политик - 1,50 лв., български - 11 лв.

Преди две седмици във в. „ЗОРА” пуснахме сравнителни таблици с цените на едни и същи маркови дрехи в различни европейски държави.

Няма да е изненада, че едни и същи дамски ботуши на „Манго” струват 122 евро в България , а в Германия – 99,99 евро.

Същото е положението с козметиката, лекарствата и... с политиците. Да, и с политиците!

Германските партии получават от данъкоплатците грубо по 1,50 лв. на глас, подаден за тях (85 евроцента за всеки глас, пуснат на последните европейски, федерални или провинциални избори за първите 4 млн. вота, а за горницата - по 70 евроцента на бюлетина). А българските партии, събрали над 1% от гласовете, получават по 11 лева на бюлетина.

Какво излиза? Че политиците ни излизат доста по-скъпо от тези в Германия.

Да не говорим за качеството. Ако се минем с 20 евро и си купим ботуши от „Манго” от София, а не от Берлин - поне качеството им ще е едно и също. Да сте видели обаче наш политик - от тези с цена 11 лв., да показва класата на Ангела Меркел, която струва на своя данъкоплатец само по 1,50 лв. за глас?

Какво може да направим, за да спрат политиците да ни обират брутално с всяко ходене до избирателната урна?

Субсидията да стане най-много левче за глас.

Ако разгледаме държавното финансиране за партиите в Европа (където го има!), сумата от държавата за всеки глас се равнява грубо на билетче от метрото. Във Великобритания сумата е около 3 лири.

В Германия мизата дори е двойно по-ниска – най-евтиното билетче за берлинското метро (за пътуване до 4 спирки), струва 1,50 евро, а партийната субсидия – 1,50 лв. на глас. Логично е субсидията в България да падне поне 10 пъти.

Да не говорим, че средните заплати в Западна Европа са няколко пъти по-високи от българската. Толкова ли сме богати, че да заливаме партиите си с много повече пари, отколкото тези, с които се справят големите политически формации на запад? Бюджетът ни е достатъчно изтънял, така че спестените пари може да бъдат дадени за борба с бедствия или на болни деца. Или пък да бъдат разпределяни от Министерския съвет за безброй други недофинансирани каузи. ГЕРБ например неведнъж са дарявали пари от субсидията си, за да помогнат на пострадали от наводнения или на дете, което се нуждае от спешно лечение в чужбина, с което индиректно са показвали, че това е правилният път. Остава още малко смелост, за да го уредят законодателно. Не е лесно обаче сам да си отрежеш парите – затова се иска мислене, което не всички парламентарни сили притежават.

Без държавни пари за формациите извън парламента.

Две партии, които взеха над 1% от гласовете, но не влязоха в парламента, също ще получават парички от държавата – „Глас народен” на Светльо Витков (422 000 лв.) и „Движение 21” на Татяна Дончева (444 000 лв.). Техните политици ще кажат, че парите са им нужни, за да се развият партиите им. Ако имаше такава логика, НДСВ нямаше да е на ръба на оцеляването днес. Съвсем до скоро формацията на Симеон Сакскобургготски се радваше на редица привилегии, които обаче не я спасиха от отлив на привърженици. Царистите отдавна са един файтон хора, но още се ширят в държавните помещения на „Врабча”. Колкото и пари и имоти да имаш и ползваш, ако избирателите ти нямат доверие, нямаш бъдеще. Ако една кауза е привлекателна за хората, може да набере бързо подкрепа във фейсбук. А скъпите билбордове по магистралите, платени с нашите пари, едва ли имат особен ефект.

Повече пари за управляващите, по-малко за опозицията.

Във Великобритания са стигнали още по-далеч в ограничаването на държавните субсидии, за което се изисква висша политическа класа. Там помощ от държавата получават само партиите, които са в опозицията в парламента. Предполага се, че управляващите имат повече ресурси от дарения, а и ползват държавна охрана и транспорт, докато агитират. В България е същото, като родните политици дори не си плащат бензина на НСО, когато хвърчат по партийните митинги, докато на Острова поне консумативите са за сметка на партията.

Разрешаване на даренията на фирми.

Българският Закон за политическите партии е доста рестриктивен по отношение на даренията, като получаването на пари от юридически лица е забранено, а граждани могат да дадат на любимата си партия максимум 10 000 лв. годишно. Публична тайна е, че редица големи компании спонсорират политици. Дори в медиите не са рядкост информациите за бизнесмени, които „помагат” на дадена формация да набере гласове или да си подобри материалното състояние. Това в момента е напълно незаконно. Единственият ефект от забраната е, че политическата корупция се разраства – срещу голяма обществена поръчка, „услуга” от администрацията или уреждане на висок пост, партиите получават „благодарности” от бизнеса. Така техните зависимости остават в сянка. Далеч по-добре ще е партиите да могат да приемат дарения от фирми напълно прозрачно, за да е ясно на всички какви са връзките между дадена партия и бизнесмен. Неспазването на прозрачността обаче трябва да се санкционира жестоко, за да може хората да вярват на политиците си.

Край на безкрайното раздаване на държавни имоти.

В момента партиите, получили над 1% от гласовете на последния вот, имат право да си поискат от областните управители да ползват държавни имоти в София и в страната на преференциални цени за партийна дейност. До скоро това бе добър бизнес, защото почти всички основни формации преотдаваха евтините помещения за магазини, хотели, ресторанти и кафенета. А разликата отиваше в партийната каса. Ощетени бяхме пак ние. Тази практика постепенно бе ограничена, но много партии със залязваща слава продължават да ползват огромни помещения в София въпреки слабото си представяне на избори. Далеч по-справедливо би било парламентарните сили да имат право на имот в София и по едно малко офисче в областните центрове, а за всеки останал офис да се оправят според възможностите си. И без това едва ли в тези офиси има наплив от симпатизанти – те се информират за работата на своите народни представители по интернет и чрез медиите. Безумно е всеки трети квартален трафопост да е партиен клуб.

Докато не се направи реформа в системата за финансиране на партиите, съмненията за корупционни обвързаности няма да изчезнат. А избирателите ще се чувстват измамени, тъй като подкрепата на всеки от тях в урната означава и 11 лв. по-малко в джоба им. Веднъж влезли в парламента, политиците изцяло подменят дневния ред на своите обещания и приритетно обслужват корпоративни и лични интереси пред тези на хората, гласували и платили за тях. Това е все едно да си купим ботуши на „Манго” три пъти по-скъпо от нормалната им цена в Германия и да ни изоставят след първия месец. А щом политиците ни се държат като стока от магазин за един лев, няма никакъв смисъл да им плащаме 11 лв., нали?

http://www.vestnikzora.com/index.php/analizi/2250-2014-11-23-06-06-07

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!