Къде в София българинът е чужденец 

Има едно място в нашата столица, където няма да чуете българска реч и аз ще ви разкажа за него

Искам да ви разкажа една история от улиците на града. Аз такива обичам да разказвам, защото обичам улицата и това, което тя носи със себе си – истината. Истината за случващото се по улиците на моя град, на вашия град. Истината, която дали умишлено, или не, премълчаваме.

Истината, че в центъра на София се заражда друг град и в него официалният език не е българският.

Всичко започна на ул. „Пиротска”, там където тя се пресича с бул. „Христо Ботев”, там където стара София се разпада. Денят е делничен. Часът е късноследобеден. С мой приятел, който учи архитектура искахме да снимаме забравените, но красиви сгради на квартала. Старите градски къщи и характерните детайли по тях.

Вместо това, разходката ни из някогашния Ючбунар и еврейската махала се превръща в нещо съвсем различно...

Мястото е потискащо. Някога красивите сгради са позагубили блясък и постепенно се превръщат в руини, готови всеки момент да паднат. Все пак ние продължаваме към известния с печалната си слава „Женски пазар”. Избягван от мнозина софиянци,

пазарът е много търсен както от дилъри на контрабандни цигари, така и от много имигранти от Близкия Изток и Африка.

Това е мое заключение базирано на доказателствата, които собствените ни сетива дават.

Веднага след като подминаваме сградата на Главното мюфтийство, завиваме наляво към сергиите на пазара и забелязваме промяна в обстановката.

Все по често се чува чужда реч, главно арабска.

Откриваме и рязка промяна по витрините на заобикалящите ни магазини. Все по-често се натъкваме на магазини със стоки, специфични за Ориента, които освен с български, се рекламират и с надписи на арабски. Тази тенденция продължава, докато завиваме по ул. „Цар Симеон”.

Именно на улицата, носеща името на Симеон Велики, българският език спира да е фактор.

Тук магазините имат главно арабски надписи, а някои от тях нямат български такива. По протежението на улицата има много хора, но те никъде не отиват. Стоят си на групички от 3-4 души и си говорят.

Почти всички са млади мъже, на не повече от 30-40 години.

Минавайки по улицата, ние привличаме вниманието им. И двамата се отличаваме с европейдните си черти и българския си език. Сигурен съм, че и фотоапаратът изигра своята роля в това, да не останем незабелязани.

Продължаваме да вървим, обсъждаме впечатления, но осъзнаваме, че от около 20 минути младо момче от арабски произход ни следва от разстояние.

Учудихме се... Около нас се редят „халал” месарници, арабски пекарни, фризьорски салони, магазини за хранителни стоки и такива, от които имаш чувството, че можеш да си купиш всичко. Забелязваме дори и център за телефонни обаждания. Осъзнаваме също, че не чуваме, нито виждаме българи от около половин час.

Един човек ни пита на английски език:

“Where are you from?” („Откъде сте?”), а ние честно и смутено отговаряме: “From here” („Оттук...”)

И в този момент си навличаме проблеми! Трима мъже от отсрещната страна на улицата решават, че не искат да снимаме и започват да викат по нас, размахвайки пръст към фотоапарата.

Един от тях се засилва към мен, крещейки неразбираеми слова.

Доближи се на метър. И двамата стоим в познатата на всеки мъж стойка, от която става ясно, че или единият ще отстъпи, или ще последва физическа разправа. В същия момент до нас спира такси, блокирайки цялото движение.

„Момчета, трябва ли ви помощ?”-

пита мъжът зад волана. Намесата на таксиджиятаведнага охлади желанието на неговорещия български господин.

Случката ни отрезви. Продължаваме по улицата с повече внимание и излизаме на бул. „Княгина Мария Луиза”. Тръгваме към „Баня Баши” джамия. По пътя се натъкваме на все така нетипични за столицата ни сцени, но обстановката вече е различна -

отново чуваме българска реч!

Даваме си вид, че нищо не се е случило, но все пак дълбоко в нас знаем истината.

Истината е, че беше четвъртък, 6 август 2015. Истината е, че се намирахме в центъра на София. Истината е, че там на улицата, носеща името на най-великия ни цар, чужденците не бяха имигрантите от Близкия Изток или Африка. Чужденците бяха българи и носеха имената Християн и Андреас.

Чужденците бяхме ние...

no-comment.bg

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!