Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски

В „История славянобългарска“ от 1762 г. на Паисий Хилендарски все още има сведения, които не са проучени от българските историци.

Според Паисий е съществувал български цар, който е завоювал Персия.

Гърците от завист го нарекли Хасан, Касан…

           Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди…            

Нарекли го… пръв български цар.”

(Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. с. 177, 178).

Кой е този „пръв български цар” и откъде Паисий заема сведението си за него, пита сайтът bg.history и дава следните отговори:

Всеизвестно е, че до 387 г. Армения е била отделно царство, след което византийци и перси си поделят територията й.

В някои източници окупираните части на Армения от Персия, са известни като „Персоармения“. Персия анексира и Грузия и границата й на северозапад стига до кавказките проходи Дербент и Дарял.

Късно-античните гръкоезични историци, за да демонстрират ерудиция и висок стил, много често наричат сасанидска Персия (от ІІІ в. от пр. Хр.е. до средата на VІІ в. сл. Хр.) – Мидия. Независимо, че Мидия като държава залязва през 559 г. пр.н.е. с възкачването на Кир, който поставя началото на ахеменидска Персия, в очите на късно-античните историци Мидия, ахеменидска Персия, Партия и сасанидска Персия са на едни и същи територии, ето защо съвсем витиевато Приск Панийски през V в. нарича шахиншаха на Персия Пероз (459-484) – „партски цар”. Това са примери за топоси. По аналогичен начин гръкоезичните историци наричат цар Симеон Велики – „скит“.

Армения и Мидия” в текста на Паисий е просто синоним на Персия.

Паисий заема сведението за български цар, който завоювал Персия, от историята от 1601 г. на добровнишкият историк Мавро Орбини.

Орбини първи се докосва до някакъв източник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (с.62). Орбини веднага решава, че той е „неправилно наричан от гърците” (с.61, 62) така и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61). Орбини пише:

Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.62).

Хронологично този „Касан“ („Ясен“) е вместен от Орбини след Тервел, изключително прочут на запад с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г. Сиреч, Мавро Орбини просто е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.

И все пак, по-важното е друго.

Около времето на „император Лъв” (ако това е Лъв І) „Армения и Медия” (т.е. Персоармения и Персия) са действително превзети през 484 г. А името „Гвалд” (с.62), което Орбини е превърнал в несъществуващ арабски халиф, учудващо съвпада с името „Кавад”, сина на победеният персийски шахиншах Пероз.

Но Кавад и Пероз, както и Лъв І, са исторически фигури от V в., а не от VІІІ в.?

Още Шарл Дюканж се усъмнява в съобщението на Мавро Орбини: „Азанер(така пък той нарича Ясен, Касан – бел.ред.) наследил баща си Тервел; ако е истина това, което разказва Мавро Орбини” (с.34).

Паисий Хилендарски през 1762 г. в своята „История славянобългарска” компилира от Мавро Орбини.

Паисий нарича този владетел „ пръв български цар” (с.178) и смята, че гърците „ от завист го нарекли Хасан, Касан” (с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с.177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с.177).

С развитието на историческата наука се изяснява, че Тервел не е наследен от Касан (Ясен, Азанер, Асен) и сведенията за този „първи български цар” при Мавро Орбини и Паисий Хилендарски потъват в забрава…

През 484 г. Персия е превзета от „хунски цар“. По това време цар на Персия е Пероз (459-484), а негов син е Кавад (488-496/499-531).

Пероз е убит от хунския цар на бойното поле през 484 г., а Кавад, чието име е съобщено при Орбини, но като несъществуващ арабски халиф „Гвалд“, се възкачва на трона на Персия след 4 години, т.е. през 488 г.

Интересно е, че владетел с името „Газан”, освен при Орбини и Паисий (като „Касан”), фигурира и в запазените компилации-откъси от волжко-българския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” ( „Джагфар тарих”, С., 1995, с. 15).

Да обърнем внимание на волжко-българската легенда. Според нея „Газан” победил масгути (разбирай: персоезични) и станал техен цар. Коронясването му било извършено не под хунското знаме, а под флаг, който представлявал „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”. Хуните, според тази легендата, поискали от Газан да замени това знаме със знамето на Иджик, сина на прародителя Боян. „Царят не се съгласил и забранил дори да се говори за това. Хоните търпели това унижение 400 години и трупали омраза към масгутите, в чието обкръжение бил рода Дуло” (Джагфар тарих, С.,2005, с.15).

Интерес представлява чуждото знаме: „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”, каквото съгласно персийският епос на Фирдоуси „Шах-наме” е било древното персийското знаме. Това е знамето на легендарният персиец Кава, описано от Фирдоуси:

То знаме поднял он над головой, –

Оно казалось полною луной.

В цветные ленты кожу разубрал он,

И знаменем Кавы ее назвал он.

(Фирдоуси. Шах-наме, М., 1972, с. 51).

Тоест, родът Дуло управлявал „400 години“ под персийски флаг?

Всъщност, тук имаме хиперболизирано време, не 400 години, а както посочихме 4 г. са между 484 г. (убийството на Пероз) и 488 г. (възкачването на сина му Кавад, „Гвалд“ при Орбини).

Персия на Пероз е превзета през 484 г. Хунския цар, който превзема Персия, според летописа от 517 г. на Йешу Стилит, се жени за дъщерята на Пероз.

Според Прокопий, Персия е била „две години” под властта на превзелите я през 484 г. „варвари”: „две години се намираха персите под властта на тези варвари”.

През 488 г., т.е. точно 4 години след превземането на Персия от хуните, на трона е издигнат Кавад (чието име Гвалд, срещаме при Орбини, но посочен като арабски халиф, какъвто не съществува).

През тези 4 години, т.е. от 484 до 488 г., цар на Персия е някакъв Балас.

В арменската история от V в. на Елише присъства една интерполация, съгласно която „хон Херан”, след като станал „цар на Баласакан” (в персийските надписи Баласакан е до Кавказка Албания и дербендската врата на Кавказ), превзел персийската земя до гръцките граници.

Хон Херан избил в Албания персийската войска и в своята инвазия достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани…” (Eлише, Слово за арменската война, раздел VІ ).

Да не би този „хон Херан” да е имал прозвище „Балас”, след като е нападнал Персия от Баласакан?

За хунски цар в Предкавказието, чието име е „Балах” и който към 527 г. е вече покойник, пише в хрониката на Йоан Малала, в кн. ХVІІІ.

Според Йоан Малала, покойният мъж на хунската царица Воа (нарича я „предводителка”), се казвал „Влах”.

Дали упоменатият от Йоан Малала хун „Влах”, т.е. Балах, е едно и също лице с персийския цар в периода 484-488 г., известен при Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски като „Балаш/Балас”?

Ако жена му „Воа” е едно и също лице със сестрата на Кавад и е дъщерята на Пероз, за която се оженил „хунския цар” (Йешу Стилит) през 484 г., очевидно загадката ще бъде по-лесно решена.

Една от грешките на Прокопий е, че смята, че Кавад се жени за „сестра си Аспеведа”. Това по-късно, към началото на ІХ в., го повтаря и Теофан, заемайки сведението от Прокопий в своята хроника. Но все пак, благодарение на Прокопий, знаем името на сестрата на Кавад, макар че достоверен източник е Йешу Стилит и Агатий Миринейски, според които Кавад се жени не за своята сестра, а за дъщеря й (чийто вуйчо е) и в случая тя е дъщерята и на хунския цар.

Кавад се оженил при хуните за дъщерята на своята сестра. Сестра му била взета в плен по време на войната, в която бил убит баща им (Пероз през 484 г. – бел.м.) и понеже тя била царска дъщеря, станала жена на хунския цар, а от него имала дете момиче. Когато Кавад избягал при тях (Кавад след като се възкачва през 488 г. на трона на Персия, избягва от трона при сестра си през 496 г. – бел.м.), тя му дала дъщеря си за негова съпруга. Той се ободрил, след като се свързал в родство с царя [на хуните] и плачел пред него ежедневно, като го молел да му даде войска в помощ, за да може той да отиде, да избие враговете си измежду знатните и да си върне държавата” (фр. ХХІV). Тоест, Персия, която след 496 г. е узурпирана от жреците, аристократите и брат му Замашп…

„Аспа” е кон. Ако Воа е била „предвождаща” (Малала) на кон, заедно със съпруга си хунския цар Бал/Балас/Балах, очевидно, че „Аспеведа” (Прокопий) и „Воа” (Малала), е едно и също лице…

Ако „хон Херон” (Елише) е „Балас” (Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски, Агатий Миринейски, Йоан Малала, Теофан), тогава той не само е превзел Персия и е „достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани” (Елише), но е и бил цар на Персия в периода от 484-488 г.

През 488 г. се оттегля с Воа/Аспеведа на север от Кавказ и оставя на трона на Персия през 488 г. Кавад, сина на убития през 484 г. цар на Персия. Същият Кавад, който е брат на жена му.

Добре, но какво стана с „Касан” (Орбини, Паисий) и „Газан” (волжко-българската легенда)?

Очевидно, това е българско прозвище на „хон Херан”. То е свързано с името „Косан“ и „Косара“, което е характерно за българите. Оттук и формите „Касан“, а така също произхода на името на гр. Казан. /slivensega.wordpress.com/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!