Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Защо не искам да родя в България?
Няма да ме е страх да не би случайно да попадна на акушерка, на която й доставя удоволствие да удря и души новородени
Раждането на нов живот е най-голямото чудо, което може да се случи в живота на човек. Чудо, което всеки иска да изпита, включително и аз.
Все още съм малка да мисля за деца, но в бъдеще и аз искам да бъда майка.
С моите приятелки често си говорим за бъдещето, за това, което ни предстои. Темата за раждането и за майчинството също доста често присъства в дискусиите ни, но когато разговаряме по този въпрос, забелязвам, че
всяка една от нас споделя това, че я е страх.
И не, не става дума за страха от самата бременност или страха от отглеждането на дете.
Страх ни е да родим в България, в родната си страна.
Да, жалко е, но е факт. Може и да прозвучи банално, но аз обичам страната си, но не обичам държавата си. И съм сигурна, че повечето българи изпитват същите смесени чувства, които изпитвам и аз.
Нормално ли е да те е страх да родиш детето си в собствената си държава?
Не, не е нормално, но както знаете, в България всичко е възможно. И не, не ми доставя удоволствие да пиша тези редове, оплювайки родната си страна, страната, в която съм израснала. Тежко ми е. Тежко ми е да си призная, че въпреки обичта си към нея, не малко пъти съм се замисляла да емигрирам.
Защо ли?
Защото там поне няма да ме е страх да родя детето си. Няма да ме е страх да не би случайно да попадна на акушерка, на която й доставя удоволствие да удря и души новородени, няма и да ме е страх да не би да съм попаднала на д-р Байчева, на която да оплискам официалната вечерна рокля (която носи през работно време) докато раждам.
Защо искам да родя в чужбина ли?
Защото здравната система там е на ниво, защото тя действа в полза на гражданите, а не срещу тях. Защото медицинските работници са компетентни, всеотдайни и полагат всички необходими грижи за родилката и плода й.
От къде знам това ли?
Имам приятелки, които родиха в чужбина и вече са майки. Разказвали са ми много за раждането им извън граница, но
най-голямо впечатление ми направи отношението на лекарите към родилките в Уелс, където приятелката ми Ани роди преди няколко месеца.
Тя живее там от около година и половина. Иска да се върне отново в България, но за съжаление осъзнава тъжната истина, че тук, тя няма бъдеще. Но това е отделна тема.
Разказът на Ани силно ме впечатли и затова реших да споделя с вас, как изглежда една работеща здравна система и какво трябва да бъде медицинското обслужване на здравните служители.
По време на бременноста си, Ани бива посещавана от медицинските служители всеки понеделник. Те проверяват здравословното й състояние, мерят кръвното и пулса й.
Освен това, лекарите разпитват Ани за мъжа й. Дали се отнася добре с нея, често ли имат скандали, изкарва ли той достатъчно, за да може да издържа семейството си, чувства ли се тя добре с него. Месеци преди раждането, лекарите показват на приятелката ми, как да къпе бъдещето си бебче, как да го държи и изобщо как се гледа едно новородено.
Интересно ми стана и това, че по време на бременността, преди да бият ваксина на приятелката ми, й обясняват за какво се бие и какво съдържа, след което я питат, дали е съгласна да й я бият. Да, така е редно, а не като в България. Тук медицинската сестра директно ти забива иглата, без да ти обясни дори, каква е тази инжекция и за какво се бие.
Какво да ви кажа .. българска му работа .
Преди всяко посещение на медицинските работници, болницата изпраща писмо на Ани, с което я уведомява в кой ден и в колко часа, лекарите ще дойдат в дома й. В писмото е даден телефон за обратна връзка, на който тя да се обади, ако часа и деня на уговореното посещение не я устройва. Съответно, когато се обади в болницата, тя може да го промени.
Да, тя не ходи да се реди по опашки в болниците, както се налага на родилките в България. Тя посещава болницата, единствено когато за прегледа е необходима по-сериозна болнична апаратура. А когато това се наложи, процедурата е същата.
Изпраща се писмо, със запазен ден и час, както и телефон за връзка, на когото Ани може да промени посещението си.
Колко е просто и лесно. Без опашки, без нерви ..
Друго интересно нещо, което ми направи впечатление е следното: По време на бременността й лекарите откриват, че нивото на желязото в организма на Ани е по-ниско от нормалното. Изписват й необходимите лекарства, а когато тя отива в аптеката на болницата и дава пари за тях, фармацевтите й ги връщат. Лекарствата са безплатни.
Безплатни са не само те.
Безплатни са ваксините, хапчетата, болкоуспокояващите, антибиотиците след раждането, посещенията на медицинските работници, прегледите, храната и напитките в болницата, както и самото раждане. Интересно, нали?
А колко струва да родиш в България?
Попринцип, раждането в страната ни се води безплатно. Но само се води. Ето защо.
Избор на екип за раждане-900 лв.
Раждане в самостоятелна VIP стая-200 лева.
Раждане в присъствието на мъжа-200 лева.
Раждане във вода-500 лева.
Цезарово сечение по желание-1400 лева.
Направихте ли си сметката?
Нека ви кажа и още нещо.
В Англия, присъствието на мъжа, по време на раждането е задължително. Той отсъства единствено, ако родилката пожелае това.
В Уелс, 2 месеца, преди уточнената дата за раждане се попълва план за раждане.
Това е документ, в който родилката описва какви са нейните желания й за така очаквания момент. Той бива попълван преди разждането, за да може болничния персонал да се приготви за деня на раждането.
В документа се описва, това, къде бъдещата майка иска да роди(вкъщи, във вода, на легло, на диван, на земята ..), каква иска да бъде стаята, в която ще роди, каква музика да бъде пусната по време на раждането, музика, която ще я предразположи и успокои. В документа се споменава и това, кой ще присъства на раждането, като ограничение в броя на душите, няма.
А относно заплащането, всичко изброено по-горе е безплатно.
Да, точно така. Безплатен е и преводача, който болницата наема, за да може да комуникацията да се извършва нормално и без затруднения от двете страни. Относно това, Ани ми разказа нещо, което силно ме разочарова, но пък от друга страна не ме изненада.
Един ден, преводачът закъснял и лекарите се сетили, че в болницата работи български лекар. Извикали го, но той бил доста разярен от услугата, за която са го помолили, а именно да влезе в ролята на преводач за няколко минути. Отговорил, че не това е специалността му.
Разбира се, защо пък трябва да помагаш на човек в нужда? ... Е, в крайна сметка, българинът влязал в ролята на преводач, но си личало, че не го прави от със желание и от сърце .. Друга интересно нещо, което ми направи силно впечатление, е факта, че лекарите подарили на Ани термометър, с който да си мери температурата, защото тя им казала че няма.
Защо ме впечатли това ли?
Защото друга моя приятелка скоро бе в болница, където за нейно учудване й се скараха, че не си носи термометър в болницата, където е дошла по спешност.
Вие сериозно ли?
Да, оказва, че това е правило в болницата в Гоце Делчев. Там е залепена бележка с главни печатни букви, на която пише:
Носенето на термометър в болницата, от страната на пациентите е задължително!
Просто нямам думи ... Но нека се върнем към Ани. Тя износва детето една седмица, като през това време, докторите й звънят всеки ден и проверяват състоянието й. Когато моментът наближава, Ани отива в болницата и тъй като не е попълнила плана за раждане, поради неизвестността на датата на раждане, на момента се организира всичко.
Преди раждането, лекарите дават на Ани топка, на която да подскача, за да може раждането да бъде по-безполезнено, като лекарите й обясняват движенията, които трябва да прави. Дават й и да си хапне и пийне.
Да, това не е проблем, както у нас.
В България, преди да родиш, не трябва да хапваш нищо. Преди всяко раждане на жената се прави клизма, а защо, сме сигурни , че знаете.
В Уелс, тази практика не съществува.
Лекарите там са наясно, че клизмата разстройва организма на родилката. Там тя е по-важна от това дали някой ще се изцапа, или дали някой трябва да изчисти. Още едно много важно нещо. В Уелс, раждането, чрез цезарово сечение се избягва и не е обичайна практика.
А секциото по желаниена родилката е изключено.
Дори когато детето е наобратно в корема на майката, лекарите до последно се опитват, то да се роди по естествен път, защото рязкото изваждане от корема причинява шок на новороденото и не е полезно за него.
Ани ражда във вода, а раждането е безболезнено и продължава 30 минути. На бял свят излиза прекрасната й дъщеричка Никол.
След като новороденото се появи на нов свят, пъпната му връв бива прерязвана от бащата, детето се дава на майката, след което се почиства и измива. А на следващият болницата подарява безплатни снимки на майката и новороденото.
Просто чудесно!
След като е изписана от болницата, Ани се прибира вкъщи,като всеки четвъртък, в продължение на 3 месеца, медицинските работници я посещават,като следят състоянието й и това на бебето.
Ето това се нарича медицинско обслужване, драги читатели. Това се нарича компетентност, отговорност и загриженост към една бъдеща майка и нейния плод. Такова трябва да бъде отношението на всички лекари в нашата мила родила, но за съжаление такива съвестни медици са единици в дъжавата ни.
Жалко, но факт! Дай боже, държавата и здравната ни система ни се променни към добро в близките години и да промени сегашното ми негативно мнение към нея. Дай боже .. Дано само не е прекалено късно .. /no-comment.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!