Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Българите отсякохме: Пари за Гърция, но си искаме земята от Солун до Александруполис
Автор: Велко Велев
Българите отсякохме: Пари за Гърция, но си искаме земята от Солун до Александруполис
Българите се обединяваме при нужда, ставаме сила, този събор в Рожен го доказа, кървавата битка на Кубрат Пулев с Владимир Кличко, незабравимото американско футболна лято през 1994 година, както и спасяването на българските медици от затвора в Либия, а това не са малко каузи, които ни правят народ, на дневен ред също така е и вилнеещата финансова криза в Гърция.
Мнозина българи от десния и националистически сектор у нас са яростни противници на византийска Гърция с всичките и шикалкавения, номера и лисичи преструвки, от 2010 година южната ни съседка гарантира реформи – приватизация на летища, транспортни дружества и пристанища, преструктуриране на губещи предприятия, повишение на ДДС-то, вдигане на годините за пенсия, орязване на безумните социални бонуси по празниците и какво ли още не.
Да, ама не, няма да я бъде тая, тези трупани от времето на Андреас Папандреу борчове са невъзможни за връщане на банките от Западна Европа, както и на частните и държавни кредитни линии.
Все едно, българите си искаме територията, която по етнос, история и фактически обстоятелства е НАША. На 5,6 и 7 юли лично се убедих, че това е така. Реших да обходя Гърция от Север, към юг, после на Запад, като крайната ми цел бе Солун, град носещ една дъхава възрожденска носталгия по миналото ни.
Пътувайки с гръцките държавни железници, виждайки тази зелена земя, тези тучни пасища, красиви хълмове и Бяло море, аз вече бях стоманено сигурен, че Северна Гърция е всъщност Южна България. Възрастните хора в купето до един говориха на развален български, е как става тая работа, как така всеки качил се във влака от Александруполис до Солун в горещата съботна вечер знаеше за нашата история, за Цар Симеон Велики, за ВМРО, за воеводите ни, за атентата в Солун и боевете при Дойран, между другото спирайки на гарата в този величав град видях и българското знаме, то се вееше от една къща, която работеше като къща за гости.
В Солун навсякъде имаше българи, местният колос ПАОК и привържениците му са наричани от всички БЪЛГАРИТЕ. Няма да изброявам случайните минувачи, които се включваха в полемиката за бъдещето на страната си и допълваха интересни факти за историята на БЪЛГАРИЯ.
Премиерът Бойко Борисов от своя страна изрази надежда, че Гърция бързо ще се си стъпи на крака и ще затегне колана като нас. Той призна, че южната ни съседка в момента е по-богата от България, но с темповете, с които усвояваме средствата от ЕС, може да я догоним.
„Надявам се Гърция бързо да се стабилизира и да затегнат колана така, както ние го направихме и понесохме всички удари от опозицията”, каза Борисов в Кричим, където откри пречиствателна станция заедно с екоминистъра Ивелина Василева.Борисов призна, че ако в България се е случило това, което е станало в Гърция, на нас никой е нямало да ни помогне.
Премиерът отново успокои, че случващото се в Гърция няма да даде негативно отражение в страната ни заради решението на правителството да й откаже финансова помощ. Борисов обясни и че всички са се отнесли с уважение след гаранцията, че България няма да даде пари за по-богата Гърция.Борисов обясни и че Гърция е по-богата към момента, но с темпове, с които се развива държавата ни, в следващите една-две години, ако не се направи „отново някой експеримент като Орешарски”, би могло да се стигне до 96-97% усвояване на еврофондовете.
Премиерът припомни, че първата година, когато ГЕРБ е поела властта, усвояването е било под 1%. Заедно с хората си обаче си поставили за цел да минат 30-40 %, а след това дори и 80 %.
Доказателството, че пари се дават срещу реформи е факт, ЕС и Ангела Меркел действаха силно, притискащо и ясно Атина. Българите в най-четения новинарски сайт у нас – днес.бг също посочиха какво искат. То е само едно – пари срещу територия.
През 1878 г. със Санстефанския договор част от областта е включена в новоосвободена България. Берлинският конгрес я връща на Османската империя, но Екзархията запазва българските епархии в Македония и Беломорието с Одринско.
По време на Балканската война настъплението на българската войска към Беломорието започва в самото начало на ноември 1912 г. Водят го три формирования – от северозапад откъм Драма настъпва Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев, от север през прохода Маказа – Кърджалийският отряд на ген. Никола Генев подсилен с 3-та бригада на Македоно-одринското опълчение и по поречието на р. Марица – Сборната конна бригада на полковник Танев впоследствие подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение, към формированието е и четата на Руси Славов.
На 2 ноември 1912 г. Сборната конна бригада на полковник Танев и четата на Руси Славов освобождават Софлу.На 5 ноември 1912 Сборната конна бригада на полковник Танев подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение освобождават град Фере. На 13 ноември и основните български сили – Кърджалийският отряд на ген. Никола Генев влизат в града.
На 6 ноември 1912 Сборната конна бригада на полковник Танев подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение освобождават град Дедеагач. Следвайки движението на корпуса на Явер паша Танев насочна войските обратно в Софлу, а в Дедеагач оставя около 150 опълченци.На 13 ноември и основните български сили – Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев влизат в града.
На 7 ноември 1912 Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев освобождава Ксанти.На 8 ноември 1912 Кърджалийският отряд на ген. Никола Генев освободава Гюмюрджина. На 17 ноември 1912 г. части на Македоно-одринското опълчение и Шести конен полк командван от полк. Иларион Танев от Сборната конна бригада на полковник Александър Танев освобождават Димотика.След успешните действия в Балканската война за 15 дни през ноември 1912 г. цялата област е присъединена към България.
Към края на юни 1941 г. създадената в Царство България нова Беломорска област с административен център Ксанти се разпределя на 11 околии: Тасоска, Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Серска, Демирхисарска, Зиляховска и Правишка.
За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от 8,46 милиарда лева през 1940 г. на 14,39 милиарда през 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда през 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г. С тези десетки милиарди на българския народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области – построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о-в Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление.Единствената „военна операция“ в Беломорието след установяването на войските е въстановяването на реда и сигурността след т. нар. Драмски бунт (29-30 септември 1941 г.). Поради депортирането на голяма част от българското население през 20-те години на миналия век и замяната му с гърци от Мала Азия, Източна Тракия и България, етническото съотношение в Беломорието за десетина години е насилствено променено от гърците в тяхна полза. Те са около 350 000, а българите – около 150 000 души. Събитята в Драма са организирани от нелегални националистически и комунистически ядки. Гръцките историци твърдят, че акцията е предприета преждевременно поради погрешно разчетен сигнал на Радио Лондон. Това обаче не дава обяснение защо българските къщи в Драмско са предварително набелязани за нападение от гърците. Военните от разгромената гръцка армия, вместо да са в плен, са оставени от германците свободни в областта, част от тях взаимодействат с ЕЛАС, други формират андартски банди и увличайки местни и най-вече преселници малоазийски гърци на 29-ти нападат и убиват български войници, започват кланета над местните българи. Най-страшните зверства са извършвани над българското население в гр. Драма и околията му. Българи чиновници, учители, свещеници и обикновени хора работещи за повдигнето на областта са особено жестоко, безпощадно избити, наред, без разлика на възраст, пол и занятие. В общинската сграда на Драма гръцките главорези „въстаници” безмилостно умъртвяват цяла група пленени български полицаи и жени. Прокомунистическият брутален гръцки метеж в тила на армията, предизвиква незабавната намеса на българската войска. Нападната тя действа не само в самозащита в отговор на убийствата на български войници и за да опази областта, но и да предотврати планираното от гърците етническо прочистване над българите. Метежът е потушен точно за два дни. Загиват около двеста български войници и офицери и към 3500 гърци. По гръцки данни тези загуби са 13 000, очевидно в това число, ако може да му се вярва, се включва и пострадало население сред преселените от Мала Азия гърци и турци караманлии, активно участвали в обезбългаряването на областта и обсебили български имоти.
На 3 май 1941 г. правителството образува Беломорска област с център град Ксанти. В новата административна единица е включена Западна Тракия, Източна Егейска Македония и островите Тасос и Самотраки. В новите земи се завръщат около 100 хиляди български бежанци. Сред българомохамеданското население активна родолюбива и просветна мисия изпълняват дружбите „Родина“. Вземат се мерки за ускорено развитие на образованието в Беломорието. Откриват се гимназии в Дедеагач, Ксанти, Гюмюрджина, Драма, Кавала. Възстановяват се българските черкви. Започва се строителство на обществени сгради. Развиват се съобщенията. Усилено се строят и обновяват шосета и ж.п. линии. Откриват се клонове на българските банки. Започва благоустрояването на градовете в този пренебрегван от гръцката власт размирен и обеднял край. Развива се леката промишленост, особено тютюнопреработването. Влагат се частни и държавни капитали. Военната обстановка и краткото време не позволяват тези начинания да бъдат завършени докрай, но следите им още личат.
След преврата на 9 септември 1944 г. новата комунистическата власт не дава заповед за изтеглянето на българските войски от Беломорието цял месец, и Съветският съюз смята да включи региона в следвоенните граници на България, още повече, че районът незабавно е посетен съветски разузнавателни части. Но Великобритания особено настоятелно, а донякъде и САЩ, които вече броят Гърция в своята сфера на влияние, заявяват на преговорите за подписване на примирие с България, че предварително условие за подписване на примирие е опразването от българските войски на Беломорска Тракия в 15-дневен срок. Несъгласни с решението комунистите са принудени да го приемат с цел да не усложняват международния климат, но и България не разполага с козове да запази територията, тъй като по силата на международното право тя трябва да притежава международен договор с какъвто германците през 1941 г. не я сдобиват, а дават територията за временно управление, от който факт се възползват западните съюзници през 1944 г.Независимо от това до 1947 г. се правят упорити опити да защитят българските интереси в областта, но те, след като на България не се признава правото на съвоюваща страна, за разлика от запазването на Южна Добруджа в българските предели, остават безуспешни заради настояванията на Великобритания, на които САЩ не се противопоставят, за присъединяване към Гърция, влязла вече в западния лагер. Единствената символична отстъпка на България е свободен икономически коридор до Бяло море с две корабни места на Солунското пристанище, от които тя така и не успява пълноценно да се възползва.
Година е 2015, горещото банково лято на юг от нас се учеща и тук, добре е поне, че можем лесно да посещаваме земите на дедите ни, а някои дори да си изкупуват имотите обратно. /7plus7.net/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!