Следвайте "Буднаера" в Телеграм

ЕС ни попречи да израснем като народ?!

Ако не беше ЕС, вече щяхме да живеем в нормална държава, с нормални хора. Дали щеше да се случи по мирен път или с тояги, не знам, но историята на България нямаше да бъде същата.

Европейският съюз ни разврати, и вместо да се научим да градим държава, се научихме да крадем и живеем на заем. Теглим все нови и нови заеми, краят му не се вижда на този живот на кредит. Все по-малко знаем как се държи кирка, а хората, които можеха да ни научат, си отиват един след друг.

От училищната скамейка ни внушаваха, че сме били роби, и само някой по-силен може да ни осигури земните блага. Така от народ започнахме да се превръщаме в племе. Развихме робски манталитет да чакаме наготово някой да ни подхвърли кокал. Превърнахме се във вълци-единаци, в общност от тарикати – всеки сам да се бори за спасението си, газейки всичко пред себе си.

Постсоциализмът доразви всички наши пороци, даже добави нови.

Вече сме добри само в едно – да консумираме и генерираме корупция.

Отучихме се да работим, научихме се оцеляваме индивидуално, като крадем. Сапун да откраднеш е кяр. Чиновник ако подкупиш, спестяваш месеци за мечтаното разрешително за строеж. Магистрат ако подкупиш, получаваш оправдателна присъда за незаконния строеж. Медия ако си купиш, ще тръби през ден, че нищо лошо не си направил.

С тази средновековна народопсихология се асоциирахме и към Европейския съюз. Оказа се фатално за нас като народ. Твърде рано влязохме и така се лишихме от възможността с общи усилия сами да си изградим наново държавата, да се самопревъзпитаме. И вместо да станем строители на нова България, ние се превърнахме в нейни разрушители.

Приказката за Неволята, останала безучастна към молбите на братята да им поправи каруцата, не е просто приказка. Тя е формулата за успеха. Няма ли на кого да разчиташ, сам търсиш решенията, учиш се на труд и отговорност.   

Ако закъсаш в пустинята и не искаш да загинеш от жажда, какво правиш? Почваш да дълбаеш пясъците в търсене на вода. Намериш ли вода, създаваш оазис. След оазиса започваш да строиш път и се свързваш със света. Не чакаш друг да ти го построи. Наясно си, че всяка външна помощ ще иска да ти вземе част от „оазиса”. Безплатен обяд няма още в първобитното общество.

Приказката за Неволята е зазидана в темелите на всяка просперираща държава, каквото ние не сме, и няма да бъдем.

Докато не си променим мисленето.

Влизайки в ЕС, ние прескочихме етапа на Неволята. ЕС ни отне възможността да се превърнем в строители. Помогна ни да се превърнем в още по-големи грабители. Научи ни на лесни пари, научи ни да живеем от еврофондове, да крадем колкото се може повече от тези фондове, за да продължаваме да оцеляваме индивидуално. Лесните пари обогатиха единици, но развратиха остатъците от общонационалния ни морал. Нищо не остана от него.

От племе се превърнахме в система от кланове. В Държава, непрекъснато просеща подаяние, по подобие на нашите цигани, препитаващи се с просия на европейските улици. Съвсем се отучихме да ценим общите пари, пилеем ги така, сякаш кацата е бездънна. И все повече заприличваме на паразитиращи инсекти, неспособни да съществуват по друг начин, освен като се хранят с чуждата „кръв”.

Но и на това безметежно време някой ден ще дойде край.

Когато ЕС се разпадне поради невъзможността да изхранва паразити като нас, България ще си остане сама на „бойното” поле. Няма кой къшей хляб да ни подаде, тъй като благодарение и на „умелата” външна политика, прекъснахме почти всички мостове към света. Тогава пък ще се избием, обвинявайки се взаимно за поредната ни национална катастрофа, но няма отново да се сетим да повикаме Неволята. Не сме научени да разчитаме на Нея.

Липсва ни общо добро и обединяващо дело, съградено от самите нас, за да можем да седнем на една маса и да започнем да си говорим. Защото вече ние и това не правим. Не си говорим, а се караме. Политиците ни се карат, а ние се караме заради политиците.

От 25 години единственото, което правим, е да си мерим вините, да трупаме нови вини и нови грехове. Ако продължаваме по този начин, един ден ще трябва да търсим помощ отвън, за да ни научат как се сее жито…

Глупав народ сме и глупаво живеем.

И ще ставаме все по-малки и малки в очите на белия свят… 

 Невена Алексова 
/от редакционната поща/http://mejdu-redovete.com/es-poprechi-da-izrasnem/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!