Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Върнах се в България за малко
Преди години и аз, както много други мои познати, имах много положителни мисли и очаквания за това, че влизахме и влезнахме в ЕС.
От 1989-та до 2007-ма чаках с нетърпение да дойде денят, в който ние българите няма да бъдем дискриминирани заради политическото ни минало и ще може да пътуваме и работим свободно като равноправни европейски граждани с другите народности от актуалните и бъдещи страни членки.
Мислех, че ние ще работим при тях и те при нас. Вярвах наивно, че ще се отворят работни места в България и много имигрирали през 90-те хора ще се върнат по родните си земи, а инфраструктурата и икономиката ще започнат да се развиват достигайки до някакви поне близки западно-европейски стандарти.
И аз бях един от тези, които наричат изоставените и разсипани предприятия и заводи – останките на комунизма.
И вдигах юмрук към всичко старо. Не ме съдете, защото хората се променят.
Сега обаче след толкова години като гражданин-работник в западните части на ЕС ми става ясно, че аз не съм равноправен с другите хора , граждани също на този съюз, но от повече време.
Защо ли?
Често ми се случва по международните летища, когато минавам през контролните пунктове и след като ми видят българския паспорт – да започват да ме разпитват от къде идвам, за къде отивам и различни други въпроси, на които една дузина хора минаващи пред мен не им биват задавани нито ги бавят за да преминат контрола. Казвали са ми го и други познати, не съм единствен с този „лош късмет“. Не го разбирам, защото не смятам, че изглеждам по-малко приветлив от другите граждани от различните народности, а и вече говоря доста чужди езици за разлика от много други хора в същите тези развити държави. А и да съм изглеждал винаги нещо изморен, защо трябва да бъда дискриминиран след като всички други също са граждани на този ЕС? Затова си знам, че не съм равноправен с другите хора родени в други държави.
Видях, че доста от развитите икономически страни оставиха затворени вратите за българските работници. Дори след като бяхме приети в ЕС през 2007-ма. Някои от тези врати останаха заключени до последно и едва през изминалата 2014-та се открехнаха задължени от евро-институциите и подписаните споразумения. Защо ни вкараха в ЕС след като не искат да живеем и работим свободно, както го правят те?
Видях, че в някои от страните в западна Европа се говори свободно чрез медиите за комуникация на лош език неща от рода как сме щели да им съсипем държавите, вземем работните места и едва ли не, че българите и румънците са лоши имигранти носещи с тях престъпността и мизерията от своите страни. Пак си задавам въпроса, защо ни вкараха в този ЕС преди да са помогнали да се оправим, за да не се налага да очакват вълна от просяци и престъпници-чужденци? Някои държави от западна Европа след като са влезнали в ЕС са им оправили стандартите получавайки за няколко десетилетия двойно повече пари отколкото са дали за ЕС. Знаейки това последното имах тези големи надежди за влизането ни и участието в ЕС преди това. Интересно ми е, колко ли дава българската държава за членството си сравнено с това, което и се дава на нея за развитието?
Сега виждам, че на нас ни се говори от евро институциите, другите страни и една камара организации от неправителствения сектор в България, че трябва да плащаме от нашите пари за да могат над милион български роми да живеят безплатно за наша сметка. Защото все някой трябва да плаща похарченото безплатно, а това са българските граждани предполагам. Все едно са някакви специални български граждани с предимства.
Видях, че се съди държавата заради различни проблеми създавани от ромите, които както всички българи знаем – не са малко.
Лицемерието няма край, защото също видях как в други държави-членки се бутат ромските нелегални постройки с машини придружени от полицейски отряди. Видях, че от някои държави-членки властите са гонили ромите пристигнали като равноправни граждани на същия този съюз.
Трудно ми е да се прибирам често в България, защото ми струва доста пари и време. Знам, че някои го знаете, а други няма да ми повярвате, но дори излиза по-евтино да отида на ваканция в друга европейска страна, а не в България. Дали е направено това умишлено?
След като се бях прибрал в родния си град беше покъртително да видя димящите метални казани за боклук, димящи заради изхвърлените вътре още горещи въглища, с които се отопляваха много хора. Те бяха махнали тръбите на централното отопление от целите жилищни сгради поради невъзможност да си плащат сметките. Преди да влезнем в ЕС не беше така, всички имаха поне това централно отопление. Кой го допусна да се случи това и защо не са се намесили евро институциите за да го предотвратят?
Болеше ме сърцето да гледам как навсякъде хората с които се срещах не спираха да се оплакват заради трудния живот, който водят. Чух и за това, че са се самозапалвали много хора изпаднали в трудни материални състояния или просто в знак на протест срещу лошия живот. Покъртително. Не ми се смейте, не ползвам интернет често, защото нямам време. Живота ме е напънал здравата, както се казва. Затова незнам, какво се случва.
Имаше вече и много видове хранителни вериги от магазини и за момент си казах, че има някакво развитие, но бързо ми се засече мисленето виждайки хората да излизат едва с по една найлонова полупразна торбичка. Не ме и учуди след като разгледах цените. Те бяха същите, каквито съм свикнал да гледам в западна Европа, където гражданите печелят в пъти повече.
Никога не бях виждал българи да просят, но вече се виждаха често с наведени от срам глави мълчаливо да молят минувачите за милостиня. Трагична гледка, на която ставам и свидетел в други държави вече.
Имах „честта“ да видя как живеят и някои пенсионирани хора, дали целия си живот за работа изграждаща тази наша държава. Някои от тях даваха почти 60% от пенсията си за лекарствата с които ги тъпчеха. Не мога да си обясня как е възможно да се изкара с тези оставащи 40 за плащането на сметките за услугите от първа необходимост като вода, електричество, отопление. А какво ли да мисля за храната позволяваща им да оцеляват. Ами дрехите и всичко останало? Те самите нямаха обяснение как живеят този ад. Просто с две думи го казваха с тъга в очите всичко: „Оцеляваме някак“.
Не съм нито забогатял в чужбина, нито знам мои познати да са успели в тази насока. Научих се, че ние хората от много по-малко развитите държави-членки им трябваме за да им вършим работата, за която техните граждани вече не искат да си помислят. Не е на всякъде така, но и това го има. Разбрах, че ние сме просто евтина работна ръка. Други българи завършващи висшето си образование на Запад пак там отиват, защото в България нямат възможности. Някак си държавните институции успяват да отблъснат всички удобни за развитието на страната кадри от важността, която предтсавляват за развитието ни като народ и държава. Някак си изглежда, че е правено с цел. Не съм много умен нито съм висшист, но сляп не съм.
Видях, че младите все още учащи мечтаеха и се надяваха да се махнат, колкото се може по-бързо от родината си за да работят и живеят на Запад.
Видях, че много малко народи имат толкова ниска оценка за себе си, както я имат много от българите. При условие, че имаме изключително богата история? Не само българите сме били векове под чужд натиск. Испанците са били под ятагана 8 века; Финландия е била и тя почти 8 века подчинена на чужди сили, само не знам дали е било същото геноцидно дране на техните народи.
Видях, че много мои познати и стари приятели се опитваха да ми вземат пари на заем без да имат никакви приходи. Някои от тях ми разправяха, че работят по половин година без заплащане, защото работодателите им нямали да им платят. След като ги питах, защо тогава продължили да работят след като са видели още в началото втория месец, че не им се заплаща – някои ми отговаряха, че се надявали да им бъде платено в едно бъдеще. Ох, след 6-7 месеца безплатно работене? Това не го бях виждал, но и това видях. Да роботят хора за без пари. Ето това ако не се казва робство просто не знам.
Не бях виждал и да бъркат по кофите за боклук възрастни хора, но и това често виждах. Да не споменавам десетките бездомни животни – предимно кучета и котки. Развъждали са се с години наред за да достигнат до цели стада. Изпитвах ужас да се доближа до препълнения казан с боклук, който буквално гъмжеше от улични котки, явно някаква нова порода.
Разбирам, че българите сме много чувствителни на тема да се говори нещо лошо за нас самите, дори и да е самата истина, но нещата считам, че трябва да се наричат с истинските им имена. Не съм наясно с политическата сцена и какво се случва там, но с чисти очи пиша, че не сме били като държава и народ по-зле от сега. И сляпо вярвам, че не съм видял и половината от нещата и истината.
България е осквернена братя и сестри.
Автор: Димитър Господинов, anonybulgaria.wordpress.com
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!