Следвайте "Буднаера" в Телеграм
На отиване сме патриоти, на връщане - разколебани
Така можеха да изглеждат и нашите морски хотелчета, а не като заводски общежития.
Като надвисна заплахата руснаците да напуснат своите летовнически анклави по нашето Черноморие, правителството отправи апел към българските граждани да запълнят зейналите празнини. Да бъдат патриоти и поне това лято да изберат местните куррорти пред гръцките, турските, испанските и пр. Един вид: "Жертвайте се за родния туризъм!"
Населението не се трогна и отново пое навън. По лични и патриотични причини досега летувах на нашето крайбрежие, макар при всяко явяване там да установявах поредния етап на неговото обезобразяване. Възприемах като национално предателски предпочитанията на все повече мои познати към гръцките курорти. Пристрастени къмпингари от Царския плаж завинаги го загърбиха и поеха към южната съседка. Там било човешко, чисто, евтино, хубаво. Е, отидох за няколко дни да надзърна така ли е и да видя що е то гръцка криза.
Курортното селище Аспровалта се намира в областта Македония между Солун и Кавала. Ниски бели къщи следват релефа от подножията на зелени хълмове до дългия пясъчен бряг, неосквернен от застрояване. Архитектурата им е елементарна и еднообразна - с плоски покриви и тераси, но в ансамбъл създава усещане за спокойствие и уют. Край пътищата са накацали розови, бели и червеникави туфи на олеандрови храсти (зокуми). Красиво като преддверие на рая.
Къси улички водят от търговския център на градчето към плажната ивица, обточена с таверни, кафенета, барчета. Приветливи сервитьори приканват минувачите със сияйни усмивки. Българи сред тях колкото щеш. Аха, ето къде били онези, заради които по нашите курорти нагъсто висят табели: "Търсят се камериерки, сервитьори, готвачи, кухненски персонал". Тук са останали мрачните сурати, с лениви движения и нескрита досада. Ала и те вече са кът. Защото им плащат мизерно, мамят ги и ги тласкат към препитание навън.
Клиентелата в заведенията е балканска - много нашенци, сърби, македонци. Вечер по хладина пред тях минава "променадата". Летовници и местни се разхождат пременени. Семейни двойки, хванати за ръка, прегърнати младежи, дами и господа на преклонна възраст в светли тоалети и капели. И деца, деца - пеленачета в колички, палави хлапета, важни пубертети. Също като в някогашната наша морска провинция.
А колко е бистра морската вода, прозрачна е. Пясъкът на плажа е чист, като да е заварен отпреди пришествието на пластмасите и филтровите цигари.
Апропо, веднъж на един наш плаж (спестявам къде е, да не би да отблъсна някой патриот) бурята беше изръфала почти целия пясък от плажа. Като утихна, го върна на мястото му и гледката беше незабравима. Вместо да изкара на брега камъчета, миди и водорасли, вълната беше стоварила гъст слой от фасове и пластмасови боклуци. Вонята от накиснатия качак беше бетер отровен газ. Курортистите гледаха втрещени със запушени носове. Силен спомен са отнесли със сигурност.
Макар че пясъчната ивица на Аспровалта е километрична и безлюдна, нашенецът обича да е в компактна маса под чадърите пред барчето, излегнат на шезлонг. И понеже с питието цигарата върви верижно, гърците са го обзавели с керамична саксия - да гаси в нея, а не в пясъка до крака си. Постлали са му и дървени пътеки, да не му пари на петите. По тях ловко се промъква между плажуващите хубавко момиче българче, което с препълнени табли пъргаво обслужва шумните си сънародници.
По пътеката тежко пристъпва наш байно шкембелия и гръмко се провиква: "Върнахме си земите, братяааа!". Сподиря го одобрително хихикане изпод чадърите.
Кое му е смешното? Какви земи сме си върнали, какви пет лева! Гостуваме им там. И слава Богу! Защото ако бяха наши, щяха вече да са нафрашкани със заводски общежития, каквито стърчат по протежение на целия ни бряг. Нагли като байното, завърнал се в родината, която други опазиха от него красива. А той след като отвратително обезобрази собствената си територия, отива да се кефи на чуждата, неосквернена от простотията му. И все Великите сили му криви, че не го оставили да се шири на три морета, щото да ги направи на мат и маскара. Великите сили ли заставиха българския новобогаташ - този колосален простак и непоправим невежа, да направи своите курорти отблъскващи даже и за самия него? Понеже той не се завира в своите хотели, ами се наслаждава на хубавкото в чужбина.
Великите сили ли принудиха засегнатото от чудовищното строителство население да го приема безропотно?
Впрочем има една виновна за всичкото Велика сила - простотията. Тя ни държи в желязна хватка и е на път да ни види сметката.
Тя ни кара като някакви злобни махленки да гледаме през дувара неразбориите у съседите и да ги одумваме. Страшна криза щяла да ги затрие. И все показват опашки пред банкоматите. Имаше опашка пред комай единствения банкомат в центъра на Аспровалта. Но чакащите спокойно се редяха и изобщо нямаха вид на разтревожени за бъдещето.
Една скобичка: На кинофестивал в Париж през 80-те години домакините все се вайкат, че Франция е в криза, какво щяло било да стане. В даден момент алжирският гост се извинява, че му се налага да си тръгне. Питат го защо и той обяснява: "Бързам да се помоля на Аллах вашата криза час по-скоро да дойде и у нас!"
Па да вземем и ние да го ударим на молитви.
Понеже гърците оплели конците и чакат пред банкомати. А ние понеже сме в непрестанен възход, още чакаме пред клозетите. На границата пред тоалетната се вие опашка като за купони през военно време. Пък един служител стои отпред и разпределя нуждаещите се между мъжкия и дамския сектор...
После така облекчил се, починалият си по Гръцко българин пътува по едно тясно шосе (магистралата “Струма” не е готова още), обрасло отляво в пищни бъзаци, отдясно се поклащат магарешки тръни). Москвич с ремарке вози пъпеши за борсата, бабичка на малко столче продава буркани с мед. Архитектурата да не описваме. Нея я няма.
Така че истинският патриот не бива да напуска България. От една страна - за да не се връща разколебан, от друга - в чужбина да не я излага. /trud.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!