Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Паричен суверенитет

Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за свободата ни, отколкото постоянните армии. - Томас Джеферсън, 3-ти президент на САЩ

   

Революцията за създаване на народно правителство ще остане незавършен, ако не се стигне до обществен контрол на икономическата власт, връщайки паричния суверенитет на държавата.

А хората никога не бива да се подчиняват безропотно на законите на пазарната икономика, защото тя трябва да служи на нуждите им, а не обратно. Истинският индекс за развитие на една нация не е брутният вътрешен продукт, а процентът на щастие, постигнат от цялата

социална структура.

Нито една централна банка - било то публична или частна, не трябва да притежава властта за емитирането на валута в режим на секретност и в пълна автономия извън волята на народа. Националната централна банка като институционален орган в служба на обществото трябва да издава валута в максимална прозрачност и под строг обществен контрол. Основната й функция се състои в това да поддържа правилния баланс на количеството

пари в обращение, контролирайки явления като инфлация и дефлация по отношение на икономическата и паричната политика, приети с парламентарни решения или директно от популярни събрания.

Народът е единствен законен собственик на парите, защото те нямат никаква присъща стойност и представляват средство за разплащане на стоки и услуги само по силата на държавните закони, които им придават правна стойност. Следователно държавата има право да разпореди емитирането на валута, от която има нужда, без да прибягва до издаването на облигации (чиято приемственост зависи от пазара) и без да заплашва лихви, които да тежат на публичните сметки. За да се държи под контрол инфлацията, е достатъчно производството на валута да е обусловено от реално съществуващите ресурси, като работна сила и суровини. В една суверенна държава - от гледна точка на паричната политика, твърде високият публичен разход в сравнение с действителните приходи се превежда като парична инфлация (държавата печата все повече и повече пари, за да покрие дълговете си, и така валутата губи покупателната си способност). но не и като изпадане в несъстоятелност.

Обаче реално се случва точно обратното - когато издаващият валутата орган е действително (а не само формално) публичен или поне под прекия контрол на държавата. Централните банки решават в пълна автономия и независимост колко пари да пуснат на пазара, условията на разпределение и лихвения процент, а на държавата не й остава нищо друго, освен да се адаптира. Валутата - дълг, създадена от нищо (без да е обезпечена с еквивалентна стойност) представлява неоправдан кредит на централната банка по отношение на държавата, която се превръща в длъжник, заедно с всички свои граждани, между които се разпределя. Сегашната парична система задължава хората да плащат осчетоводен материални блага.

Упражняваният досега контрол от силите върху информационния свят пречи на хората да разберат функционирането на паричната измама, като публични органи. В последните години, благодарение на блоговете за контраинформация, малцинство (но все по-значително) започва да си задава въпроси за причината, поради която държавите трябва да бъдат оставени на милостта на пазара и да плащат лихви върху парите, които биха могли да създават самостоятелно само с разходите за производство им.

Поради тази причина все повече укрепва мрежата на професионалните провокатори, които опровергават независимата информация с подвеждащи обяснения за функционирането на централните банки. Всеки, който се опита да изобличи паричната измама чрез алтернативни информационни канали под формата на книги или блог, е наричан мечтател, неонацист, ляв екстремист, невежа, шарлатанин. Отбранителната стратегия на провокаторите се състои в подкрепата на тезата, че централните банки, макар и автономни и независими, са публични органи във всякакъв смисъл и че ако държавата би имала възможността да емитира пряко собствените си пари, няма да има никаква спирачка за публичните разходи, както се е случило в африканската държавата Зимбабве - засега единичен случай.

Опасност от хиперинфлация наистина съществува, но само когато намиращата се в криза страна няма политика на контрол върху цените и централната й банка не върши правилно работата си. Исторически е доказано, че най-лошата инфлация в историята е предизвикана от паричната система по време на Ваймарската република, докато твърдият контрол на страната върху емитирането на валута е позволил на Германия да се съживи от икономическата криза.

Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за свободата ни, отколкото постоянните армии. Ако американският народ позволи на частните банки да контролират емитирането на валута - първо с инфлацията, после с дефлацията, банките и институциите, които ще се разрастват около тях, ще лишат хората от собствеността им, докато децата им един ден се събудят без покрив над главата в континента, завладян от техните бащи. Правомощията върху емитирането трябва да бъдат отнети от банките и върнати на народа, на когото по право принадлежат.
- Томас Джеферсън, 3-ти президент на САЩ

Да не забравяме: САЩ наложиха комунизма на света

Списание „Американски Евреи” от 10-ти септември 1920 година пише: „Болшевишката революция в Русия беше работа на Еврейски мозъци, извършена от Еврейско недоволство, чрез Еврейско планиране, чиято цел е да създаде Нов световен ред...

Как САЩ създадоха КОМУНИЗМА - или за участието на капиталистите в революциите

Комунистически Китай е моделът на планово общество на Новия световен ред [+Видео]

Комунистически Китай служи за лаборатория на глобализма, за опитно поле, където 1.4 милиарда души живеят като опитни зайчета при изграждането на прекрасния нов свят...

"Социалният експеримент в Китай под ръководството на председателя Мао, е един от най-важните и успешните експерименти в историята.„ Дейвид Рокфелер, Ню Йорк Таймс, 10 август 1973 г.

Нечувано зло! Организирано отнемане на органи от живи хора!

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!