Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Америка създаде терористичните групировки „АЛ-КАЙДА” и „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”

Гарикай Ченгу* (Garikai Chengu)
Global Research, 20.05.2015 г. (публикувано за пръв път пак там на 19.09. 2014 г.)

Превод: Десислава Атанасова/Българска Легия за информационна защита

Точно както „Ал Кайда”, така и „Ислямска държава” (ИД) е „произведена в Америка” като инструмент за терор, предназначен за разделяне и завладяване на богатия на петрол Близък Изток и за противопоставяне на нарастващото влияние на Иран в региона.

Secret Pentagon Report Reveals US

Фактът, че САЩ имат дълга и бурна история в подготовката на терористични групи, ще изненада само тези, които гледат новините и пренебрегват историята.

За първи път ЦРУ дава подкрепата си за екстремисткия ислям по време на Студената война. Тогава Америка вижда света по съвсем упростен начин: от едната страна е национализмът на Съветския съюз и Третия свят, който Америка смята за оръдие на СССР, а от другата страна са западните народи и

войнстващият политически ислям, който Америка счита за свой съюзник в борбата срещу Съветския съюз.

Директорът на Националната агенция за сигурност по времето на Роналд Рейгън, генерал Уилям Одъм (William Odom) наскоро отбеляза, че „при всички случаи САЩ отдавна използват тероризма.” През 1978-79 г. Сенатът се опитва да прокара закон срещу международния тероризъм и във всяка предложена версия масоните твърдят, че САЩ ще са в нарушение.”

През 1970-те ЦРУ използва „Мюсюлмански братя” в Египет като двойна бариера – както за да бъде осуетена съветската експанзия, така и да се предотврати разпространението на марксистката идеология сред арабските маси. САЩ също така открито подкрепят в Индонезия ислямската групировка на „Сарекат” (Sarekat Dagang Islam – Общност на мюсюлманските едри търговци, е основана в началото на XX в. от бизнесменът Хаджи Саманхуди с цел подобряване положението на местните търговци – б. пр.) срещу Сукарно (Soekarno/Sukarno е първият президент на Индонезия, виден водач на индонезийското национално движение за освобождение от Холандия, обявил нейната независимост през 1945 г. Той ръководи и съпротивата срещу холандската деколонизация до 1949 г., когато Холандия признава независимостта на Индонезия. През 1960-те Сукарно има лява ориентация – подкрепя и оказва съдействие на Индонезийската комунистическа партия за сметка на военните и ислямистите и устоява на агресивната външна политика с помощта на Русия и Китай. През 1967 г. е свален от власт и до края на живота си прекарва в домашен арест. – б. пр.), както и терористичната група „Джамаат-е-Ислами” (Jamaat-e-Islami  е ислямска политическа организация и социално консервативно движение, основано през 1941 г. в Британска Индия, което заедно с „Мюсюлманско братство” (основано през 1926 г.) е една от най-ранните и най-влиятелни ислямски организации и първата, която развива „идеология, основана на модерната революционна концепция за исляма.” – б. пр.) срещу Зулфикар Али Бхуто (Zulfiqar Ali Bhutto) в Пакистан. И накрая, но не и на последно по значение място, е „Ал Кайда”.

И да не забравяме, че ЦРУ роди Осама бин Ладен и откърми неговата организация през 1980-те.. Бившият английски министър на външните работи, Робин Кук (Robin Cook), съобщи пред Камарата на общините, че “Ал-Кайда” без съмнение е продукт на западните разузнавателни служби. Той обясни, че “Ал Кайда”, което буквално е съкращение на „базата данни” на арабски език, първоначално е била компютърна база данни на хилядите ислямски екстремисти, които са били обучавани от ЦРУ и спонсорирани от саудитците, за да победят руснаците в Афганистан.

Отношенията между Америка и „Ал Кайда” винаги са приличали на история за любов и омраза. В зависимост от това дали конкретна терористична група на „Ал Кайда” в даден регион удовлетворява интересите на Америка или не, американският Държавен департамент или спонсорира или агресивно напада тази терористична група. Въпреки че творците на американската външна политика твърдят, че се противопоставят на мюсюлманските екстремисти, те съзнатено ги подбуждат като оръжие на външната политика.

„Ислямска държава” е тяхното последно оръжие, което е подклаждано от тях точно както и „Ал Кайда”. „Ислямска държава” наскоро се сдоби с международно значение, след като нейните главорези започнаха да обезглавяват американски журналисти. Сега терористичната групировка контролира територия с размерите на Обединеното Кралство.

За да се разбере защо „Ислямска държава” расте и процъфтява така бързо, трябва да се хвърли поглед върху положените от Америка основи на организацията. Нахлуването и окупирането на Ирак от Америка през 2003 г. създаде предпоставки за появата на радикални сунитски групировки, като ИД, и за това те да пуснат корени. Америка, доста неблагоразумно, разруши светската държавна машина на Саддам Хюссейн и я замести с преобладаващо сунитска администрация. Американската окупация предизвика повсеместна безработица в сунитските райони чрез отричането на социализма и чрез затварянето на фабрики с наивната надежда, че магическата ръка на свободния пазар ще създаде работни места. При новия шиитски режим, подготвен от САЩ, сунитската работническа класа загуби стотици хиляди работни места. За разлика от белите африкаци в Южна Африка, на които беше позволено да запазят имуществото си след смяната на режима, на висшата класа сунити систематично беше отнемано имуществото и така тя загуби политическото си влияние. Вместо да предлага религиозна интеграция и обединение, американската политика в Ирак изостри сектантските разделения и създаде сред сунитите плодородна почва на недоволство, в която „Ал Кайда в Ирак” пусна корени.

„Ислямска държава в Ирак и Сирия” (ИДИС, ISIS) обикновено използваше друго име: „Ал Кайда в Ирак”. След 2010 г. групировката се преименува и фокусира усилията си в Сирия.

По същество в Сирия бяха разпалени три войни: една между правителството и терористите /джихадистите/, друга между Иран и Саудитска Арабия, и още една между Америка и Русия. Именно в битката на тази трета, нова Студена война, творците на американската външна политика решиха да поемат риска да въоръжат ислямските терористи в Сирия, тъй като сирийският президент Башар ал-Асад е ключов съюзник на Русия. Твърде смущаващо е, както сега става ясно, че много от тези сирийски бунтовници са главорези от „Ислямска държава”, които открито размахват автомати М16, произведени в Америка.

Политиката на Америка в Близкия Изток се върти около петрола и Израел. Нахлуването в Ирак отчасти утоли жаждата на Вашингтон за петрол, но продължаващите въздушни нападения над Сирия и последвалите санкции спрямо Иран бяха изцяло свързани с Израел. Целта е съседните на Израел врагове, ливанската „Хизбула” и палестинската „Хамас”, да бъдат лишени от решаващата подкрепа на Сирия и Иран.

„Ислямска държава” не е само инструмент за терор, използван от Америка, за да бъде свалено сирийското правителство, а и средство да се окаже натиск върху Иран.

Последният път, когато Иран е нападал друга страна, е бил през 1738 г.. От деня на своята независимост през 1776 г. САЩ са участвали в 53 военни експедиции и инвазии. Независимо от това в какво войната на западните медии се опитва с крясъци да ви накара да повярвате, ясно е, че не Иран е заплахата за сигурността в региона, а Вашингтон. Публикуван през 2012 г. доклад на разузнаването, потвърден от всички шестнадесет американски разузнавателни служби, потвърждава, че Иран е прекратил ядрената си програма през 2003 г.. Истината е, че всички ядрени амбиции на Иран, реални или измислени, са следствие от американската враждебност спрямо Иран, а не обратното.

Америка използва ИДИС по три начина: да напада враговете си в Близкия Изток, да служи като претекст на САЩ за военна интервенция извън границите им, а в самите САЩ да подклажда изкуствено създадената заплаха, която да се използва като оправдание за безпрецедентното нарастване на нарушаващия правата на гражданите вътрешен контрол.

Чрез рязкото нарастване на прикритостта на правителството и на контрола, правителството на Обама увеличава правомощията си за следене на гражданите, докато в същото време намалява техните възможности да наблюдават него. Тероризмът е извинение, с което се оправдава повсеместния контрол, в подготовката за голямо въстание.

Така наречената „Война с тероризма” трябва да бъде видяна такава, каквато в действителност е: претекст за продължаването на опасното прекомерно милитаризиране на САЩ. Двете най-силни групи в учрежденията на американската външна политика са израелското лоби, което ръководи близкоизточната политика, и военно-индустриалният комплекс, който печели от действията на другата група. Откакто Джордж. У. Буш обяви „Войната с тероризма” през октомври 2001 г., на американските данъкоплатци това им струваше 6.6. трилиона долара и хиляди изгубени синове и дъщери, но същевременно вашингтонският военен елит натрупа милиарди долари от войните.

Всъщност повече от седемдесет американски компании и отделни личности спечелиха 27 милиарда долара от договори за работа в пост-военен Ирак и Афганистан през последните три години според наскорошно проучване на Центъра за обществена почтеност. Според проучването почти 75% от тези частни компании имат служители или членове на бордове, които или служат във, или имат тесни връзки с изпълнителната власт на администрациите на републиканците и демократите, с членове на Конргеса, или с високите нива на военните.

През 1997 г. доклад на Министерството на отбраната твърди, че „сведенията показват силна взаимозависимост между ангажираността на САЩ зад граница и увеличения брой терористични атаки срещу САЩ.” Истината е, че единственият начин, по който Америка може да спечели „Войната срещу тероризма”, е ако спре да предоставя на терористите мотивация и средства, с които да нападат Америка. Тероризмът е симптом, американският империализъм в Близкия Изток е туморът. Просто нека само да допуснем, че самата „Война с тероризма” е тероризъм, само че воден в много по-широк мащаб от хора, които притежават ракети и снаряди.

*Гарикай Ченгу е изследовател от Харвардския университет. Адрес за контакт: garikaj.chengu@gmail.com

Източник: globalresearch.ca/anonybulgaria.wordpress.com

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!