Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Историкът Валери Колев: Ако клането в Батак не е геноцид, то аз не знам какво означава геноцид
Доц. д-р Валери Колев е изявен български историк. Преподавател по Нова българска история в СУ „Св. Климент Охридски“ и Националната художествена академия. На днешния ден се навършват 139 години от Баташкото клане. Това е и темата на разговора на Георги Гюзелов с доц. Колев.
– Доц. Колев, в последните години някои хора се опитват да подменят историята и казват, че е нямало клане в Батак.
– Зверското избиване на българското население в Батак е добре документирано както с български, така и с чуждестранни свидетелства, основно европейски, руски и американски. То е известно на световната общественост още през 1876 г. и предизвиква сериозен отзвук както в пресата, така дори и в
дебати в европейските парламенти, като водещо място има Камарата на общините в Лондон. На него са посветени и немалко политически памфлети, сред които трябва да отбележим написаните от големия британски държавник Уилиям Гладстон „Българските ужаси“ и „Уроци по кланета“. Резултатът от тази публичност води до създаването на две анкетни комисии – една европейско-американска и една османска и те потвърждават изнесените ужасяващи сведения от
пресата на основата на обхождане на Батак и събиране на сведения от преживелите клането. Подобни опити прави и самостоятелната българска държава след Освобождението. Редом с тези писмени свидетелства, необоримо материално доказателство е полуразрушената и опожарена черква, както и хилядите скелети на зверски избитите в нея българи от всички възрасти и от двата пола. Споменът за тази хекатомба намира отражение и в изобразителното изкуство не само в станалата популярна картина на полския художник А. Пьотровски, но и много по-въздействащото платно на руския художник К. Маковский, на австрийския илюстратор Готфрид Зибен и още много други.
Разбира се, в сведенията има известни различия в цифрите и особено в оценките на случилото се, на за всички е ясно, че това клане е факт, както е ясно и че подобни ужасяващи действия не са изключение, а са правило в Османската империя. Това е потвърдено както от по-ранни подобни зверства, така и по време на Освободителната война, когато за по-малко от 3 дена редовната османска армия на Сюлейман паша унищожава дори по по-отвратителен начин между 12 000 и 14 000 българи.
– Геноцид ли е Баташкото клане?
– Ако да изколиш всички хора в едно населено място не е геноцид, то аз не знам какво точно означава геноцид.
– Кой има изгода от подмяната на историята в учебниците?
– Изгода имат както външни, така и вътрешни фактори. На първо място това са силите, които въведоха теорията на неоосманизма и не само я пропагандират, но и осъществяват и то не само на територията на една съседна и достойна както за уважение, така и за съжаление държава. Не трябва да забравяме, че създателят на модерната Турска република я изгражда на основата на светското начало и на пълно отрицание на османското наследство, защото е съвсем наясно, че то е несъвместимо с модерна и цивилизована Европа. Сега тези неща се променят пред очите ни. На второ място сред външните фактори са големи международни съюзи като НАТО и ЕС. Турция е ключов участник в първия, а нейното еврочленство има сериозни поддръжници, както и противници, в „обединена Европа“. Опитвайки се да спечелят гласовете на турското население в страните си, те пренебрегват цялата столетна традиция на турско-европейско противопоставяне, която е основана на конфликта между Християнството и Исляма. Това са две не само различни, но в много отношения и противоположни цивилизации и конвергенцията между тях е невъзможна, както показват вековните контакти. Тези основни външни фактори са повлияли и върху създаването на вътрешни фактори. Те са както политически – малцинства и политически партии, така и други, за които не е прието да се говори много-много и спадат към сектора на неправителствените организации с външно финансиране.
– През последната седмица станахме свидетели на скандали в Народното събрание, свързани с клането в Батак и признаването на геноцида над българите в Османската империя. Как ще коментирате поведението на различните политически партии, както и това на ДПС, които напуснаха пленарната зала?
– Основният принцип, според който реагират всички политически партии е въпросът за достъпа до властта. Затова е очаквано нестабилното правителствено мнозинство да се заиграва с ДПС, очаквайки неговата „плаваща“ подкрепа в трудни моменти. На същото разчита и доста слабата и неактивна опозиция в лицето на социалистите. АТАКА преследва доста по-различни цели, да привлече вниманието и повиши популярността си, която беше рязко спаднала по време на предишното Народно събрание. Разбира се, при подобно гласуване има и лични позиции при някои от депутатите, които оказват влияние върху тяхното гласуване. Едновременно с това трябва да кажем, че парламентарният бойкот е общоприета форма на изразяване на позицията, която се практикува в България още от Учредителното събрание през 1879 г. насам. Тя прави впечатление, но когато с нея се злоупотреби, резултатът е обратен на очаквания.
– Трябваше ли Народното събрание да осъди геноцида над българите, след като преди седмици заклейми като „масовото изтребление“ зверствата над арменците в Османската империя?
– Според мен трябваше. Без подобно осъждане, резолюцията за арменския геноцид изглежда самоцелна и резултат повече от външно влияние, отколкото от утвърдено отношение. Това обаче, може да бъде компенсирано по един силно въздействащ начин – чрез канонизиране на жертвите от геноцида над българите от Светия Синод на Българската православна църква. Само баташките и новоселските мъченици не са достатъчни. Може би трябва да се помисли за един общ ден на българските новомъченици, както направи Арменската църква. Така нашата църква може да „умие очите“ на политиканстващата ни политическа върхушка.
интервю за ДЕЛО на Георги Гюзелов, delo.bg
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!