Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Кунева в „Габонската афера”
През 1987 г. по решение на БКП се създава частната търговска банка „Транспортна техника”, която скоро е преименувана в „Балканбанк”. Нейният ръководител Иван Миронов веднага се заема със активна банкова дейност на широк фронт. Банката бързо разраства и става много голяма и когато Миронов през 2002 г. бяга в САЩ, той е раздал безброй непокрити кредити и сам измъква около 200 милиона долара.
Една от най – ранните мафиотски сделки на банкера е т.н.”Габонска афера”.
Иван Миронов подписва банкова гаранция за 18 млн. ДМ, чрез която България уж „придобива“ концесия за производство на тропическа дървесина от африканската държава Габон.
Гаранцията е на името на „Булгаргеомин”, която трябва да закупи от немската фирма „МАС” оборудване и техника за сечене на дървета в джунглата. Собственик на концесията е фирмата „Габексфо”.
Сделката предвиждала България да спечели много валута от продажбата на дървесина.
Немската Комерцбанк отпуска парите и те потичат, като река към … частни джобове.
Оказва се, че всичко в тази сделка е фиктивно. Просто организирана е умела документална измама за концесията, гаранциите, машините и оборудването, фигурират даже служители и работници. Всичко е хитра лъжа, включително и търговските перспективи за тропическите гори в Габон.
Миронов „финансира” добива на тропическа дървесина чрез офшорни компании, след което следите им се губят, а някои от героите – един италианец и един германец дори умират, но и те фиктивно.
В аферата по фиктивния добив на дървесина в тропическите гори на Габон, участват още Кирил Дунев – шеф на Частна земеделска банка, заместник-директорите на „Булгаргеомин” Иван Илиев и Пламен Кавръков и няколко видни дейци от тихия фронт, като генерал Донковски.
Макар и непряко, в тази афера участва още Емил Велчев – бащата на Милен Велчев.
След като Доклад на Луджев за задграничните фирми на ДС беше разгласен, вдига се шум и се намират някакви документи за екзотичната сделка в Габон. Но в средата на 1992 г. всичко по „Габонската концесия” се изпарява – просто изчезва.
Изчезват и то откъде – от архива на Министерския съвет! А за архива отговаря старши съветника Меглена Кунева-Пръмова.
После пада правителството на Филип Димитров, идва това на Беров и мафията получава пълна възможност да се развихри, с участието на изтъкнатите лидери Луканов и Доган.
Не след дълго, от безбройните кавги и раздори между министрите, които участват в мафиотската приватизация, започва разпадането и на правителството на Беров. През ноември 1993 година вицепремиерът Нейчо Неев от ДПС е арестуван по едно от делата за контрабанда на петрол по време на югоембаргото.
Кукловодите вече подготвят идването на власт на БСП начело с Жан Виденов.
Правителството на Любен Беров, което все още е на власт решава да изпрати специална комисия в Габон, за да търси следи от концесията – пари или тропическа дървесина, след като в България са изгубени всички документи.
Комисията е в състав шефът на правния отдел на Министерския съвет Андрей Делчев и неговата старши съветничка Меглена Кунева-Пръмова, която бързо е произведена в главен съветник по … „проблемите на гората”.
Говори се, че двамата добре са се сработили и дори връзката им има интимен характер.
Незнайно защо в комисията е включен и бившият шеф на Отечествения фронт, вече преименуван в Отечествен съюз – Гиньо Ганев. Той дори е натоварен с „отговорната“функции ръководител на странната комисия на Министерския съвет.
Преди да отпътуват, групата се среща с основния играч в измамната сделка Иван Миронов. Нечаквано за командированите, зедно с Миронов на срещата присъстват още и собственикът и шеф на Мултигруп Илия Павлов и генералът от Държавна сигурност Иван Донковски, които вероятно също имат отношение към сделката.
Те инструктират комисията като казват, че основната им задача е да „заметат” всички следи. И евентуално ако има компромати от далаверата, да бъдат унищожени.
Тримата щедро са възнаградени за „присъщи разходи” при изпълнение на трудната задача и на другия ден излитат за Габон със специален самолет.
В столица на Габон Либревил те се настаняват в най-скъпия хотел. Меглена Кунева-Пръмова и Андрей Делчев поемат с плажни чанти към красивите плажове, посещават екзотични резервати, а вечер се отдават на забавления.
Гиньо Ганев, облечен в бял панамен костюм посещава габонското министерство на природните ресурси, където е попарен от отговора, че „тропически гори за сечене на дървен материал не съществуват и никога не са давали на някого концесия”.
Гиньо Ганев иска среща със самия президент на Габон – Ел Хадж Омар Бонгу, който се оказал, че е едноличен владетел на малката, но богата държава.
Омар Бонгу е най-дълго управлявалия държавен глава в Африка – цели 42 години.
Оказало се, че съществуват много пречки за преодоляване на огромната бюрокрация, с която се е оградил президента Бонгу.
С такъв президент срещите не се уреждат лесно, казвали неговите хора.
Трябвало да се чака дълго, но комисията разполагала с неограничено време и със солидни „командировъчни”. Имало и за хотели, за разпивки, барове, екзотични танци и веселби, даже и за глезотийки като яхтена екскурзия в океана с риболов.
Купонът продължавал, защото се очаквало благоволението на Бонгу да приеме комисията, която се е настанила удобно и не бързала.
След десетдневно чакане и забавления, Президентът Бонгу благоволява да приеме българските „високопоставени” служители.
На срещата са връчени и подаръци на Бонгу от българската държава, произнесени са речи, където Гиньо Ганев показва красноречието си.
„Съветничката по проблемите на гората” Кунева-Пръмова поставя изключително важния за родната ни икономика проблем за концесията и добива на тропическата дървесина.
Омар Бонгу вика съответните експерти и нарежда „да се направи проверка как стои въпроса”. Отново след няколко дни чакане, провежда се повторна среща с президента в предишния формат.
Бонгу обяснява, че „никога, по никакъв начин не може да има концесия за тропическа дървесина, защото лично той още през 60-те години е забранил да се секат тези гори, а българската концесия е чисто и просто огромна измама”.
Бонго още казал, че „били използвани няколко банки в Либревил – столицата на Габон и след като клиентите са платили съответните комисионни, парите били прибрани „кеш от едни любезни българи“ и вече той и държавата му нямали никакъв интерес към тях”.
Скоро след това делегацията се завръща в България и докладват, че всичко е заметено и „следи в Габон няма”, защото няма никаква коцесия.
Очевидно чрез мисията си, „неразкривайки нищо“, те са направили нужното, за да прикрият огромната кражба, която в крайна сметка възлязла на около 200 милиона долара. По този начин те успешно са разчистили пътя на новите български олигарси.
От комисията нямало доклад макар, че сега пред журналисти Меглена Кунева твърдяла обратното. За свършената работа те са били щедро възнаградени.
„Няколко депутати попитахме премиера Беров какво е свършила комисията и защо точно тези хора са изпратени, казва Христо Марков.
Получихме невероятния отговор – „ами защото са френско говорящи”.
Притежаването, използването или прикриването на такава или друга важна информация и компромати, в голяма степен обясняват и дългата кариера на Кунева-Пръмова във високите етажи на властта при всички правителства, до идването на ГЕРБ .
През есента на 1994 г. след като се разбра, че като депутат се ровя около тази сделка, бях поканен от Иван Миронов на дискретна среща в банката, казва Христо Марков. Там Миронов ми обясни, че „имало такова нещо като Габонска афера, но цялата вина е у зам.- шефовете на „Булгаргеомин” Иван Илиев и Пламен Кавръков, които са го натопили.
„Горкият невинен Миронов, бил натопен” казва Марков.
„Можел съм да питам г-жа Кунева, която като „специалист по горите” в МС знаела всичко и докладвала, където трябва”. Вероятно Миронов има предвид Държавна сигурност.
„Тогава ми просвета за истинската задачка и на комисията, и на другарката „специалист по горите”.
Продължих да питам и ровя за аферата, но мъглата и бъркотията в държавата ставаше все по-гъста и накрая правителството си отиде, дойдоха избори, в които тръгнаха да се раздават куфарчета с пари и…историята потъна.
На 25 септември 1995 г. Миронов бе задържан с обвинение по „Габонската афера”. Но много бързо прокурорът Михаил Дойчев го пусна със странния аргумент, че шефовете на „Булгаргеомин” Илиев и Кавръков са го натопили. По късно прекратяват разследването, защото … липсвал свидетел. А той се оказва … Иван Миронов.
През 2002 г. доведоха Миронов с качулка и го обвиниха за източването на 200 млн. долара. Внесоха дори обвинителен акт, където пак се загатваше за „габонската сделка”. Един от свидетелите трябваше да е другарката Меглена Кунева-Пръмова но уви, тя вече е депутатка от царската партия и има имунитет.
Нейни колеги от това време разказват, че „не била спокойна към предстоящото дело на другаря Миронов”.
А затова, че БСП и много силни фактор от партията стоят зад Миронов говори не кой да е, а бившият директор на Националното следствие Ани Крулева:
”Имах посещение от бившия и настоящ министър Емилия Масларова, която не познавах.
Тя много настояваше да ме заведе на ”сутришно матине” някъде на Витоша, при един приятел. Не искала да ми каже името му, за да бъде изненада. След като настоях, разбрах, че срещата ще бъде с банкера Миронов, за когото аз бях издала заповед за арест”.
С такива приятели как няма Миронов да избегне ареста и да ”офейка” в САЩ.
Всичко с „Габонската афера“ завършва като приятно забавление под африканското слънце – Иван Миронов изчезна от България с много милиони и с американско гражданство, купува си имение в Америка, където пребивава щастлив и доволен от българския „преход”. Заслугата е на БСП, ДС и много други висши партийни кадри, които са се облажили от Балканбанк, в това число и „специалистката по горите”в МС.
След успешния й престой в Брюксел, Меглена Кунева-без Пръмова е получила самочувствие, създала е големи връзки и още повече пари й става „национална ценност”. С това чувство тя щурмува и президентския престол.
Депутат от СДС в два Парламента Христо Марков, се чувства морално ангажиран към Габонската история. Много време е отделил в разнищване на аферата. И с ирония казва:
„Голяма част от участниците в това политико-мафиотско приключение „Габонската сделка”са живи, радват се на крепко здраве, завидно благоразположение и политически комфорт“. Но все ми се струва, че кандидат-президентшата Кунева, дължи да обясни за воаяжа си до Габон и работата свършена от нея, за екзотичната компания и многото пари, за сделките, за дебелите пликове и какво крият потайните тропически гори и топлите тропически нощи“. И продължава:
„Но има нещо, на което Кунева-Пръмова не е необходимо да отговаря, защото е ясно – на какво се дължи нейната несменяемост във висшата администрацията на Министерския съвет.
Тръгнала е от червения Луканов, после продължава при безпартийните Попов и Беров, следва синият Филип Димитров, после червеният Жан Виденов и пак синият Иван Костов, за да завърши като жълт депутат при бившият Цар. И все висш съветник в МС“. / razuznavane.com /bultimes.com
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!