Следвайте "Буднаера" в Телеграм

България е най-кризисната страна в Източна Европа, а можеше и да не е...

Красимир Иванджийски

България е най-корумпираната държава в Европа. Става дума за актуалната политическа и икономическа банда, която не може нищо друго освен да краде.

Това се отбелязва и в анкетите на Transparency International и The World Competitiveness Year Book.

На този фон фактът, че в България още няма осъдени за корупция е невероятен. От споменатите анкети се вижда, че, ако у нас бъде проведена операция "чисти ръце", 75 на сто от политиците и държавните служители трябва да са зад решетките.

Повечето от тях се оказаха зловещи дебютанти в процеса на "демократизирането". Мислеха само как да напълнят своите гуши.

Имаха потенциал само за едно нещо – за тотален разгром на България, хвърлил я в пропастта на нищетата, разрухата, разграбването, престъпността.

Откъде дойдоха тези хора? От маргинални, недообразовани и мафиотски групировки. Поради това се превърнаха в политическа и икономическа мафия.

Именно тази мафия, прикриваща се с "прехода", успя да открадне парите на обществото и натрупаното национално богатство. И най-кошмарният сън не можеше да роди по-голям кошмар от реалностите около нас.

Така се стигна до монополизиране на политическата сцена от една малка група игноранти и неудачници, които не могат да изкарат и 5 лева с честен труд, но от политиката трупат милиони.

Каква е причината? Преди всичко е въпросът какво се случи преди 25 години. Всеки преврат от такъв мащаб изтласква на повърхността мръсотията и тинята – луди, маниаци, авантюристи, садисти, мародери, разрушители, примитиви, игноранти. Но те са само на повърхността на тектоничния разлом, появил се под България и Източна Европа, съдържащ се в две думи "либерален капитализъм", изродил се у нас в най-канцерогенната му форма – мутренската държава. Заедно с него влизаха в живота онези, които се родиха след 1990 г. – умствени и морални мутанти, необразовани, функционално неграмотни и слабоумни психопати.

България стана заложник на корупцията и на просташката организирана престъпност. Въпросът, откъде се взе този боклук, още дълго време няма да намери отговор, но несъмнено той е специфика на така наречения "български преход" към либералния капитализъм и към превръщането на България в хоспис, тоест умиралня, в която на безнадеждно онкологично болните дават някакви обезболяващи, за да направят излизането им от живота по-леко. Чрез пълното деиндустриализиране и пълното деобразоване на нацията постепенно, но неотклонно, масите бяха дебилизирани с помощта на медиите, чалгата, тъпите развлечения.

Така завърши българският вариант на либералната демокрация и на нейно място избухна криминалният феодален капитализъм на бандитите, братовчедите, некадърните. Онези, които не успяха да се "справят", намериха своето "призвание" в политиката, третирана като нов бизнес.

Ако тъпотията болеше, над цяла Българя щеше да се носи един огромен стон, чиито децибели в района на Народното събрание и правителството щяха да са над всички допустими норми. Глупостта обаче не само боли. Тя струва.

Това е отговорът на въпроса защо в началото на ХХІ век България се оказа болният човек на Европа, защо безработицата у нас е двойно по-висока отколкото в западната част на континента, защо в някои райони на страната броят на жените на възраст 20-30 години спадна с повече от 50 на сто, защо 2 милиона българи напуснаха страната.

Демографският срив ще става все по-лош в резултат на демографската бомба със закъснител. Раждаемостта в България падна до равнища, които не са били регистрирани и по време на войните. Българите престанаха да раждат и да отглеждат деца.

В това отношение България се превърна в класическия пример на Европа за така наречения преход от "нещо към нищо".

Според данни от 2011 г. България е загубила не по-малко от 582 000 души през последните 10 години. В страна със 7 милиона души официално население това е огромна загуба. Към нея трябва да се добави и тоталната загуба на още 1,5 милиона души след 1990 г., което е рекордна депопулация не само в целия ЕС, но и в света. Това е световен рекорд. България, която имаше население от 9 милиона през 1985 г., сега има толкова, колкото през 1945 г., тоест непосредствено след Втората световна война, която беше национална катастрофа, предизвикана от монархо-фашизма.

Наред с намаляването, населението остарява. През 2001 г. 16,8 на сто от населението беше над 65 години. Само 10 години по-късно този процент нарасна до 19 на сто. Това означава, че и средната възраст на българите нараства и вече е над 40 години. Естествено и работната сила намалява.

По-кризисна страна, не само според нас, не е имало в Европа през последните 90 години. /strogosekretno.com/

А ето защо можеше да не бъде така: