Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Защо демокрацията в САЩ е на „изкуствено дишане“?
Том Енгелхард от TomDispatch изброява петте тревожни признака, сочещи, че демокрацията в САЩ е на изкуствено дишане и се е изродила в плутокрация
Постаявали ли сте си някога цел, за която самите вие, вътрешно, осъзнавате, че не сте достатъчно квалифицирани и въпреки това нямате избор – защото все някой трябва да свърши тази работа.
Считайте тази моя статия за нещо такова. Нека изложа моята версия за ситуацията в САЩ накратко.
Може би наблюдаваме рождението на една американска политическа система и начин на управление, която все още не сме кръстили. Това, което ми се струва най-странно: доказателствата са навсякъде около нас.
Нека се аргументирам чрез проучванията ми, които проведох в пет различни щата. Действително се заражда една различна държава: политическите кампании и изборите, приватизацията на Вашингтон посредством „брака“ между корпорацията и държавата, де-легитимирането на традиционната система на управление, преяждащите с власт неконтролируеми служби за сигурност и превръщането им в недосегаем инструмент на правителството.
1. Изборите в САЩ
Вижте новините относно президентските избори през 2016 година и бързо ще придобиете дежавю. Може би ще си спомните за тези две имена – Буш и Клинтън. Няма и да се сетите за нищо по-удачно, вземайки предвид „династичното“ им потекло. Те двамата са показател за това какви хора могат да се кандидатират за американски президент. (Ако Буш или Клинтън биха спечелили през 2016 и отново през 2020, то ще се окаже, че една от двете фамилии ще е управлявала Белия Дом в продължение на 28 от последните 36 години).
Да вземем последната статията на политическия анализатор Нейт Кохн, която прочетох в родното си градче наскоро. Кохн подчертава, че въпреки че Хилъри Клинтън като доказан лидер и силна фигура сред демократите, както и фаворит на избирателите, според предварителната статистика тя все пак може да загуби изборите. Нейт Кохн е сигурен, че Хилъри Клинтън няма да е „демократичен Айзенхауер, полулярен любимец на народа, който ще спечели с лекота“.
Кохн вероятно е прав за потенциала на Хилъри, но Америка днес не е онази от времето на Айзенхауер или Ал Гор. И това е очевидно. Погледнете кандидат-президентите, например. Кампанията стартира и кандидатите се стичат от Айова до Ню Хемпшър, за да уверят партийните избиратели, че си заслужава да се гласува за тях. Но това са вече „късни“ кандидати.
„Ранните“ кандидати са онези, които имат шанс. Те произлизат от една малка група на милиардери и милионери, те са нова каста, притежаваща огромни количества пари, мрежи от спонсори, скъпи рекламни кампании и прочее. Така че – „ранните“ кандидати, тази година са предимно от Републиканската партия, в момента не обикалят между Айова и Ню Хемпшър, за да се срещат с избиратели. Те са на луксозните почивни курорти из Лас Вегас, Калифорния, Сий Айлънд, Джорджия и къде ли не. Виждаме ги в медиите. Тези „състезатели“ са на благоразположението на богатите и могъщите. Те са онези, които съставляват нашата „избирателна система на 1%“. Огромните суми, които се вливат безконтролно от спонсорите към кандидат-президентите рушат избирателната ни система. Наскоро замесения в редица скандали Джеб Буш, който е кандидат-президент също организира луксозен прием, чрез който да събира средства за кампанията си. Събитието беше дома на богатата акула от Уол Стрийт Хенри Кравис на Пето авеню. Входът на приема е бил $100, 000 долара…
- Четете още: Семейство Буш – олигархия от Тексас до Ирак
Още откакто Върховния съд освободи окончателно шлюзовите през 2010 година чрез решението си в Citizens United всички следващи избори чупят рекордите за дарени и похарчени пари. През 2012 президентската кампания беше първата в историята, която надвиши $2 млрд. А сега на идните избори през 2016 се очаква нов рекорд от $5 млрд. Проучванията показват, че през 1956г. Републиканци и Демократи общо са похарчили скромните $13 млн.долара на изборите, през които Айзенахауер спечели втори мандат на президентския пост.
На междинните избори през 2014 бяха похарчени близо $4 млрд. долара, което отново бе рекорд, въпреки малкия брой спонсори. Това бяха и изборите с най-ниска избирателна активност от края на Втората световна. (Вижте написаното за демобилизирането на обществото по-долу и прибавете демобилизирането на Демократите и Републиканците като истински партии, умишленото унищожаване на работническите синдикати, фрагментирането на Републиканската партия и връщането на законите, които позволяват оказването на натиск над избирателите чрез т.нар. „корпоративен вот“). Не е от особено значение колко струват президентските кампании, след като тежеста на неравенството се усеща толкова лесно.
2. Приватизирането на държавата
Сагата около имейлите на Хилъри Клинтън съдържат безкрайни референции към други членове на фамилията и кореспонденции с тях. Оказа се, че тя вече е изтрила доста от скандалните писма и да, както знаем, предстоят избори следващата година и Републиканците ще направят всичко възможно темата с тези имейли на Хилъри Клинтън да не бъде забравяна – доката Ада не замръзне. Но цялата тази история е нещо, което знаем, нещо което сме виждали и преди.
Но все още не сте видяли всичко. Най-шокиращото в тази малка ‘говорилня’ е, че Клинтън в качеството си на държавен-секретар е използвала служебната си поща, за да си гугутка и да води лични разговори. Ако това беше се случило в Кайро, например, нямаще да ни учуди. Но това не се случва в някоя държава от Третия свят. Това е действие на един от най-влиятелните хора на Земята – държавния-секретар на САЩ и може да бъде прието като симптом за нещо по-голямо и сериозно: приватизацията на американската държава, или поне на нейните националсни служби за сигурност.
Бракът между Държавата и Корпорацията си има предистория, пълната картина се изясни седва след 11 Септември. Един ден този момент ще бъде разглеждан като началото на зараждането на това, което ще се случи с тази държава в идните ѝ години. Едва 13 години по-късно няма щат, който не е преживял огромни по мащаби и форма приватизации. Американската армия повече не може да отиде на война без своите стари приятели от корпорациите. Те са тези, от които зависи всичко – от изпращането на мейл до построяването на военна база, както и обучаването на военните на чужди съюзнически държави, и разбира се – воюването. Тези т.нар. „warrior-corporations“ сега са замесени в един от най-срамните и мръсни аспекти от работата на службите, включващ измъчванията, бомбардирането с безпилотни летателни апарати и шпионирането на милиони граждани на САЩ и светът. Шпионаж осъществяван ежедневно от хиляди хора, събиращи данни и информация като Едуард Сноудън.
Може да прочетете книгата на Джеймс Райзън – „Pay Any Price“, в която той описва как глобалната война срещу тероризма трябва да започне от Вашингтон и както знаем приватизацията доведе още нещо с нея: корупция, кражби, и схемички присъщи за клептоманите от държавичките в третия свят. И всичко това съвсем лекичко е загатното именно в невинните лични имейлчета на госпожа Клинтън.
И приватизацията не е само във военния сектор. Тя е налице навсякъде в Америка.
3. Делигитимирането на Конгреса и Президентството
Третия фронт.
През 2014 година американците, изразили „високо доверие“ спрямо Върховния съд и американските правораздавателни органи удари ново дъно – 23%. Доверието в Президентството – едва 11% и за Конгреса – срамните 5%. Същевременно армията отчита стабилните 50% доверие. Респективно „никакво доверие“ дават – 20%, 44% и над 50%. Това са най-ниските нива на доверие спрямо институциите и съда в САЩ за последните четири десетилетия.
Звучи справедливо да се каже, че през последните години Конгресът бе замесен в процес на умишлено делигитимиране отвътре. Някога това тяло имаше реалната сила да обяви война, например, в момента прави само едно – да „дебатира“ по възможно най-безцелния начин за „разрешаване“ на започване на военни действия срещу Ислямска Държава във Сирия и Ирак. И девет месеца по-късно ние не знаем кой точно разреши това, дали беше въобще Конгресът?
Какво ли би казал президента Хари Труман, който някога поведе кампания срещу тези, които се занимават с това да не правят нищо? Какво би казал за Конгреса днес, който не прави нищо. Вместо това той отстъпва важните решения на републиканските „ястреби“ и военнолюбци и те се оказват достатъчно „компетентни“ да делигитимират и Президенството. Поканата на лидера на мнозинството Джон Бейнър към лидера на Израел Бенямин Нетаняху да работят заедно за провалянето на мирните преговори относно иранската ядрена програма и писмото, подписана от 47 републиканци до иранските аятоласи са показателни примери за това.
Това писмо не беше действие на държавата, а действие срещу нея и делигитимирането ѝ. И това беше усетено дори и в Иран, където фундаменталния лидер Али Хоменей обяви, че то е „знак за нарушаване на политическата етика и унищожаването на американските институции отвътре“. То показва нарастващата безпомощност на американския конгрес и президентство.
В двадесет и първия век и републиканците и демократите са съгласни, че трябва да се осигурява безусловна подкрепа за армията и службите. Републиканците и Демократите са необчайно обединени, когато става дума за правенето на война или службите.
Имаме президент, който все повече започва да се съюза със службите, при все, че дойде с обещанията за прекратяване на позорните практики и мъченията и прозрачност в управлението. Но със всеки изминал ден той може да бъде все по-лесно идентифициран с ЦРУ, АНС и останалите служби. Той е човекът, който започна безпрецедентна кампания срещу „whistblower“-те и тези, които в името на справедливоста (и заради липсата на прозрачността, която беше обещал той) изнасят секретна информация за действията на САЩ и нейните служби. През двата мандата на Обама окончателно се появи държава вътре в самата държава. Странна съдба за една имперски настроена държава.
4. Службите се превръщат в четвърта клонка на властта в държавата
Една „клонка“ на правителството, която видимо и уверено набира все повече власт и независимост са тайните служби. Те вече имат свободата да правят каквото решат без да се съобразяват с официален Вашингтон. Но докато симптомите на този процес биват осветявани понякога, целия феномен – създаването на ade facto четвърта „клон“ или разклонение на правителството получава недостатъчно внимание. Израстването му наистина е феноменално.
Пентагонът се окопава и е зает с огромните си мрежи от корпорации, лобисти, политици и военнопромишления комплекс. Милитаризацията на държавата в последните години се засилва с бързи темпове.
Същевременно дублирането при всичките 17 по-големи разузнавателни агенции на САЩ е зашеметяваща. Техните огромни възможности да следят и шпионират и то на глобално равнище, включително своите собствени граждани карат тоталитарните държави по света днес да се засрамят и почувстват като „аматьори“. Американските разузнавателни служби могат да правят каквото и когато си поискат както вътре в държавата, така и по света и не се страхуват от някакви последствия, от съд или каквото и да е. Парите на американския данъкоплатец се вливат безкрайно в тайните служби по възможно най-плутократски маниер.
Новите доклади от време на време осветяват настоящите дейности на разузнаването. През последните седмици разбрахме от Джеръми Скейхил и Джош Бийгли, че ЦРУ са се опитвали години наред да разбият криптиращия код на Apple iPhone и iPad. И това е показателно, защото го правят срещу една изцяло американска корпорация (ако изключим, че част от производствения процес се измести в Китай). Същевременно, Девлин Барет от Wall Street Journal разкри, че ЦРУ е помогнало американския Marshal Service (част от правосъдното м-во на САЩ – бел.ред.) да бъде създаден въздушно-цифров гриб, който да покрива всички телефонни комуникации в Америка. Тази технология вече е разработена и тествана в различни американски военни зони и опитът сега се връща „у дома“ срещу собствените граждани. Тоест Америка третира собствените си граждани както враговете от вражеските държави. Това е част от милитаризацията на Америка.
Понякога изплуват на повърхността новини за предстоящо увеличаване на експанзивността, реорганизацията, бюджета в части от разузнаването. Това са новини, които засягат пряко нашия живот, но не им обръщаме достатъчно внимание. Така например, съвсем наскоро Джон Бренан, шефа на ЦРУ обяви, че предстои голямо преструктуриране на ЦРУ, което практически ще премахне класическата отделеност между шпионите и анализаторите. ЦРУ ще учреди Directorate of Digital Innovation, който ще се занимава изцяло със кибер-шпионаж и кибер-война. Горе-долу по това време, според New York Times, американската дирекция към Държавния департамент Center for Strategic Counterterrorism Communications е получил нова и по-мащабна роля в координацията на „всички съществуващи опити за онлайн пропаганда, водена от терористични организации като Ислямска Държава, например. Но в тази група, където дирекцията ще си вре носа за анти-американска пропаганда влизат и Пентагона и разузнавателните агенции, пише изданието.
Тези неща илюстрират курса, по който навлизаме в една ера, в която националните служби концентрират все повече власт и сила, безкрайно разширяващи се правомощия и клониране и дублиране на агенции с едно и също предназначение и структури. И нека не забравяме, че в една агенция, която прави всичко възможно да запази в тайна своите действия, ние разбира се знаем твърде малко. Но достатъчно, за да се уплашим истински. Знаем достатъчно, за да осъзнаем какво се случва и как този процес рефлектира над Американския свят.
5. Демобилизирането на американския гражданин
В последната си книга – The Age of Acquiescence Стийв Фрейзър пита защо през 19-ти век – друг голям период на разстящата плтуократщина, концентрация на ресурси и богатства във все по-малко хора, неравенството, купуването на политици и опитите хората да бъдат демобилизирани, американците излизат по улиците с такава решителност толкова много пъти, за да протестират срещу действията на правителството, стояли са там дори, когато наказателните отряди на държавата, разбирай полицията, са били пращани срещу тях, за да ги разгонят с брутална сила. Но защо сега не е така, пита се Фрейзър? Защо обществото днес е тъй мълчаливо, защо отказва да стачкува или протестира?
В крайна сметка една нова политическа система се роди и въздига пред очите ни в Америка. Всичко, което сме научили от книгите на нашето детство за това как работи правителството сега изглежда разкривена информация, докато бедноста, недостойното заплащане, продължителното концентриране на власт и богатства в малък привилигирован елит, унищожаването на работната ръка и милитаризирането на обществото са очевидни.
Процесът на демобилизацията на обществото определено започна от армията. То дойде като отговор на анти-военните настроения по времето на Виетнамската война. През 1973-та с един президентски подпис гражданския контрол над армията беше фактически премахнат. Набирането на нови войници беше поверено на рекламни агенции (което си беше превю на предстоящото приватизиране на цялата страна). И хората бяха изпратени по домовете си, знаейки че никога повече не трябва да се бъркат в делата на армията. От 2001 година насам тази форма на демобилизация се превърна в нормална форма на съществувание в името на „сигурността“ на гражданите.
От тогава нямаме особен избор освен да се чувстваме отчаяни. Като активистите от движението Occupy, които с лозунгите си за „1% и останалите 99%“ насочват вниманието към тези проблеми – разстящата безработица и икономическото неравенство и предизвикват съвестта на нехаещата десница. Като членовете на Чаената партия – сложен израз на недоволство, подкрепена и поне частично финансирана от десни оперативни работници и милиардери, и насочена към де-легитимация на „бавачката-държава„; и последният кръг на пост-Ferguson протестите на цветнокожите, които само пришпориха милитаризацията на полицаите в САЩ, въпреки че те протестираха именно срещу тази неприятна тенденция.
Раждането на Новата система
В момент на растяща крайност имаме – ще използвам думите на Фрейзър - „мълчаливо съгласие“ (“acquiescence.”). Един ден ние ще можем да разберем много по-добре как нещата стигат дотук. През другото време, нека бъда ясен относно нещо, което всъщност си е мрачно: този период не представя версия, без значение колко е перверзна и екстремна, на средностатистическия политик; изборите през 2016-та няма да са избори, както обикновено; Вашингтон се променя и никога няма да бъде такъв, какъвто е бил. Сумирайте изборите, до които се допускат само представители на „единия процент“, и „купуването“ на политиците, правейки ги зависими от спонсорите си, де-легитимацията на Конгреса и Президенството, както и преяждането с власт на разузнавателните служби и армията и демобилизирането на американското общество (в името на това, че ни пазят от тероризъм), и ще получите отговор защо в Америка демокрацията е на изкуствено дишане.
Автор: Том Енгелхард, превод: Alter Information
https://alterinformation.wordpress.com/2015/03/24/429195915/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!