Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Дуою Джонг, Epoch Times
Луната в класическата китайска поезия
Средно-есененния фестивал на Луната е важен повод за членовете на семейството да се съберат, за да се възхищават заедно на пълната и ярка Луна, и да се насладят на традиционните за този празник Лунни кексчета.(Jane Ku / Epoch Times)
На 8 септември китайците по света ще празнуват Zhongqiu Jie (中秋節), или Средно-есененния фестивал. Той винаги се пада на 15-ия ден от осмия месец в Лунния календар.
Това е важен повод за членовете на семейството да се съберат, за да се възхищават заедно на пълната и ярка луна, и да се насладят на традиционните за този празник Лунни кексчета.
Докато фестивалът най-често се свързва с легендата за Чанг И (Chang E), още от древни времена този фестивал е също така източник на вдъхновение за китайските поети. Чрез поетични стихове за Луната те изразяват своите радости и скърби, възходи и падения, носталгия надежди.
На 8 септември китайците по света ще празнуват Zhongqiu Jie (中秋節), или Средно-есененния фестивал на Луната. Той винаги се пада на 15-ия ден от осмия месец в Лунния календар и най-често се свързва с легендата за Чанг И (Annie Wu / Epoch Times)
Ли Бай, Ду Фу, Бай Джую и Су Ши са сред най-известните поети в китайската литература, които са изразили меланхолията и чувствата си, породени от Луната.
Поетът Ли Бай
Ли Бай (Li Bai, 701-762 г.) е поет от династията Танг. Той е считан за "безсмъртен" поет в китайската литературна история.
Като дете обичал да чете и до 10-годишна възраст вече е изчел много от Конфуцианската класика. В средата на двадесетте си години Ли напуснал дома си и бил скитник до 742 г., когато бил приет да служи на император Танг Шуанзонг (Tang Xuanzong) с научна експертиза и поезия.
Един ден, когато се разхождал и се наслаждавал на цветята в градината на двореца с любимата си държанка Янг Гуйфей (Yang Guifei), императорът бил в приповдигнато настроение и изпратил да повикат Ли Бай, за да напише стихове за този момент.
Ли Бай дошъл пиян и не могъл да стои на краката си пред императора. Придворните трябвало да хвърлят вода в лицето му, за да го отрезвят. След което взел четката и без усилие написал стихове с безупречната изкустност.
Императорът много се впечатлил от таланта на Ли Бай и след това всеки път, когато пирувал или празнувал, го взимал със себе си.
Веднъж, докато бил пиян, обувките на Ли Бай се намърсили. Виждайки това, императорът заповядал на евнуха Гао да ги почисти. Гао бил най-влиятелният евнух в двореца и служил само на императора. Той бил много обиден, че бил накаран да свърши тази унизителна работа, но трябвало да последва заповедта.
Впоследствие евнухът се реванширал като провокирал раздор в отношенията между Ли Бай и първата държанка на императора. Той й казал, че в един от стиховете си Ли Бай е отправил завоалирана атака срещу нея. Тя се разгневила и заедно с евнуха убедили императора, че е неуместно този поет да живее в двореца. Ли Бай бил изпратен далеч от кралския двор през 743 г.
По време на своето изгнание той срещнал друг известен по това време поет, Ду Фу. Възхищавайки се един друг на своя талант, те веднага станали добри приятели.
В своите стихове Ли Бай изразява голямата си страст към природата, любовта към родината и душевните си терзания. Повечето от неговите стихотворения представят човечеството като самотно и копнеещо за връзка с Небето.
“Пиейки насаме с Луната” е поема на Ли Бай (Li Bai, 701-762 г.), поет от династията Танг, считан за "безсмъртен" в китайската литературна история.(Xiao Yun / Epoch Times)
Ниже приведены два известных стихотворения Ли Бо о луне.
Под луной одиноко пью
Среди цветов поставил я
Кувшин в тиши ночной
И одиноко пью вино,
И друга нет со мной.
Но в собутыльники луну
Позвал я в добрый час,
И тень свою я пригласил —
И трое стало нас.
Но разве, — спрашиваю я, —
Умеет пить луна?
И тень, хотя всегда за мной
Последует она?
А тень с луной не разделить,
И я в тиши ночной
Согласен с ними пировать,
Хоть до весны самой.
Я начинаю петь — и в такт
Колышется луна,
Пляшу — и пляшет тень моя,
Бесшумна и длинна.
Нам было весело, пока
Хмелели мы втроём.
А захмелели — разошлись,
Кто как — своим путём.
И снова в жизни одному
Мне предстоит брести
До встречи — той, что между звёзд,
У Млечного Пути.
Думы тихой ночью
У самой моей постели
Легла от луны дорожка.
А может быть, это иней?
Я сам хорошо не знаю.
Я голову поднимаю —
Гляжу на луну в окошко,
Я голову опускаю —
И родину вспоминаю.
(Перевод А. И. Гитовича)
Поетът Ду Фу
Заедно с Ли Бай, Ду Фу (Du Fu, 712-770 г.) е най-видният китайски поет от династията Танг. Той е считан от много литературни критици за най-великия китайски поет на всички времена.
Роден в академично семейство, Ду изразява своя поетичен талант още в ранна вързаст. Заедно с рецитиране на много известни стихове от това време, той започва да пише поезия на 7-годишна възраст. Той също така получава традиционно конфуцианско образование.
След като не успява да вземе императорския изпит през 735 г., Ду Фу започва да се скита из страната и среща много други поети, като накрая се връща отново в столицата Чанган (Chang'an).
Там създава семейство и има пет деца, но започва да има здравословни проблеми и семейстото му става скитническо. След което е нает от негов стар приятел да работи в двореца като поет. Това е периодът, когато той написва около 400 поеми, с които става известен. Но пиятелят му умира, той загубва работата си и отново тръгват да скитат със семейството си.
Ду Фу почива на 58 г. и за него се говори като за любяща, щедра, верна, лоялна и патриотична личност.
"Росата ще замръзне тази вечер. Лунната светлина изглежда по-ярка в моята родина" е от поема на Ду Фу (Du Fu, 712-770 г.), виден китайски поет от династията Танг. (SM Yang / Epoch Times)
В стихотворениях, приведённых ниже, можно увидеть его сильное желание мира и любовь к семье.
Лунная ночь
Сегодняшней ночью
В Фучжоу сияет луна.
Там в спальне печальной
Любуется ею жена.
По маленьким детям
Меня охватила тоска —
Они о Чанъане,
И думать не могут пока.
Легка, словно облако
Ночью, причёска жены,
И руки, как яшма,
Застыли в сиянье луны.
Когда же к окну
Подойдём мы в полуночный час
И в лунном сиянии
Высохнут слёзы у нас?
Лунной ночью вспоминаю своих братьев
Умолк
Вечерних барабанов бой —
Уже я слышу
Голос дикой птицы,
Уже роса,
Как в стороне родной,
Под светлою луною
Серебрится.
Как до семьи
Дорога далека!
И жизнь, и смерть
Проходят между нами.
Бесцельно письма посылать,
Пока —
Оружие не брошено
Врагами.
(Перевод А. И. Гитовича)
Поетът Бай Джуи
Бай Джуи (Bai Juyi, 772-846 г.) е също известен поет от периода на династията Танг. Той е роден в бедно, но образовано семейство. Тъй като е имало война, семейството му се мести често.
Той е служил също в двореца. Там неговите писания му създават врагове сред други важни длъжностни лица, тъй като в някои стихове той критикува действията на длъжностните лица и подчертава страданието на хората, причинени от войната. Това му коства службата в палата.
По-късно бива отново повикан в двореца от новия император, но продължава в същия стил и отправя упреци към корупцията, и отново е изпратен в изгнание далеч от столицата.
Въпреки всичко той е управител на няколко територии през следващите 10 години, когато пише много известни стихове, след като се пенсионира, в по-късните си години той става будист.
Бай умира на 72 г., оставяйки инструкции за обикновено погребение и гроб, и да не му се дават титли посмъртно. Неговата поезия е лесно разбираема, а гладкият му поетичен стил дава началото на нов стил в китайската литература.
"Никой не го е грижа за вятъра, който духаше вчера; благодатта на ясната лунна светлина е също като преди години" е от популярно известно стихотворение на Бай Джуи (Bai Juyi, 772-846 г.), известен поет от времета но династия Танг. (Blue Hsiao / Epoch Times)
Смотрю на Луну в Праздник середины осени в павильоне Пэньпу
В прошлом году, в 15-й день восьмого месяца,
Я был в абрикосовом саду у пруда в Цюйцзяне.
В этом году, в 15-й день восьмого месяца
Я перед павильоном Пэньпу.
Стою и смотрю на северо-запад, туда, где мой дом;
Несколько раз встречал полную Луну на юго-востоке.
Кого заботит ветер, который дул вчера;
Годы проходят, а лунный свет сегодня такой же, как и раньше.
Чувства при Луне
Сейчас тяжёлые времена: голод и поля пусты.
Братья мои живут на чужбине, кто на западе, кто на востоке.
После сражений не видно ни возделанных полей, ни садов,
Родные скитаются по разным дорогам.
Привязаны к теням, как гуси, которых разлучили десять тысяч ли.
Или вырванные корни, иссыхающие на осеннем воздухе.
Вместе смотрим на яркую Луну, капают слёзы,
Этой ночью тоска по дому соединит нас в мыслях.
Поетъ Су Ши
Су Ши (Su Shi, 1037-1101 г.) е важна фигура в китайската литературна история. Той е бил велик писател, поет, художник, калиграф и съдебно длъжностно лице по време на династията Сонг.
Той е роден в литературно семейство и родителите му са били високо образовани. Су е бил на 19 г., когато той и по-малкият му брат са издържали успешно изпита за държавна служба, което е било предпоставка за висока правителствена служба. След това той заема много официални постове.
Голяма част от поетично и художествено вдъхновение на Су идва от даоизма и будизма, и той по принцип е считан за най-големия поет на династията Сонг.
Неговата композиция "Фу", вид сатирично стихотворение, е адаптирана от следващите поколения.
Но неговите сатирични стихове, най-вече в опозиция на официалната политика, са му донесли пролеми в политическата кариера. След написването на сатирично стихотворение, критикуващо политиката на тогаващния премиер, той е хвърлен в затвора, а след това и в изгнание.
Докато е в изгнание, той намира утеха във фермерството и своята поезия. През този период твори много от най-популярните си стихотворения.
През 1101 г. Су е помилван отново и поканен обратно в двореца, но умира по пътя.
Първоначално Су е пряма и енергична личност, което се отразява в първите му творби. Су Ши е бил в много близки отношения с по-малкия си брат, който му липсва по време на изгнанието. Това също намира отражение в неговите творби.
"Нека хората да бъдат благословени с дълголетие! Въпреки, че са на хиляди мили един от друг, всички могат да споделят красотата на Луната заедно". Тези думи са от Су Ши (Su Shi, 1037-1101 г.), поет от династията Сонг, и са широко използвани по време на Фестивала на Луната. (Jane Ku/Epoch Times)
Написано в праздник Середины осени
В голубизне растворилось
Облако на закате.
Сковано всё прохладой,
Всюду прозрачность такая!
По небу скользит неслышно
Круглый сосуд из яшмы,
Перемещаясь к востоку,
Млечный Путь рассекая.
В жизни моей, как вспомню,
Редко когда выдавались
Радостные мгновенья
В этот праздничный вечер.
В далях какого края
Новое полнолунье
В новом году грядущем,
Также скитаясь, встречу?
(Перевод М. Басманова)
В какое время будет вновь чиста и светла Луна?
«В какое время будет вновь чиста и светла
Луна?» —
Спросил я синий небосвод за чаркою вина.
«А во дворце, что в небесах, сегодня,
в этот вечер
Который год отмечен?»
Мне б с ветром в небо вознестись!
Там башни яшмою зажглись, нефритом
купола зажглись…
Но для земного холодна, морозна высь!
И я танцую при Луне, и пляшет тень
во мгле.
Что ж, говорят, что мир небес не тот,
что на Земле?
Луна обогнула терем,
Она заглянула в двери,
Светит — и не до сна.
Не обвиняю её, печалясь,
Но почему, разлучаясь,
Помним, как в небе светила Луна?
У смертных — радости и скорбь, разлуки —
встречи вдруг,
И у Луны — то свет, то тень, то круг,
то полукруг.
Издревле так. И не дано
Кому-то лишь одно.
А я хочу, чтоб сотни ли Луна пересекла
И перед тем, кто там, вдали,
Во всей красе плыла!
(Мелодия «Шуйдяогэтоу»)
(Перевод Игоря Голубева)
Луната и поетите
Луната в средата на есента е била винаги тема за китайските поети да изразят дълбоките си чувства и мисли, тъй като Луната е особено предпочитан обект. В техните поетични размишления могат да се прозрат чувствата и емоциите им.
Китайските поети от това време са били често скитници. Те са копнеели за дома и любимите си хора, особено вечерите в средата на есента, което е време за семейството да бъде заедно и да се наслаждава на лунната светлина.
Те са могли да забравят всички проблеми и трудности, съпътстващи скитническия им живот, но при ярката лунна светлина са ги терзаели спомените за дома, семейството и близките хора.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!