Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Шистовият газ в Калифорния пие по 2 милиона галона вода на ден! В същото време глобата за поливане на градина е 500 долара!
В България мерната единица за течност е литър – 1 галон е равен на 3,785 литра. Умножаваме 2 000 000 по 3,785 и се получава 7 570 000 литра. Т.е. 7,5 милиона литра вода отиват за фракинг ежедневно! В същото време Калифорния е ударена от незапомнена суша. Какво се случва в един от най-емблематичните американски щати? Ще се опитаме да разберем от публикации в чуждия печат.
Първо – статия на Адам Скоу и Холин Крецман
Източник: http://go.350.org/Y5XxHG
Към момента в Калифорния – всеки ден за добива на нефт и газ, се използва повече от 2 милиона галона вода средно. Водата отива за практикуване на опасни добивни техники като фракинг – киселинен, цикличен/връщане на използвани вече води веднъж, с допълнение от нова вода/ и инжектиране на пара. Днес Калифорния е изправена пред най-лошата суша в историята. Докато земеделските производители и населението се борят, да намерят начини за опазване на водите, Нефто-газовата индустрия продължава, да използва, да замърсява и да се разпорежда с зашеметяващи количества водни ресурси всеки ден. Напоследък, започват да се появяват и данни за тревожно големи количества вода, която се използва и губи от петролната промишленост в Калифорния. По-долу е приблизителната оценка на количеството използвана вода, въз основа на данни предоставени от добивната индустрия, за държавните и регионални агенции. Цифрите: За цикличен фракинг /Steam Injection/: Според скорошен доклад от Агенцията за нефт, газ и геотермалните ресурси (DOGGR) на САЩ/ http://www.conservation.ca.gov/dog/Pages/Index.aspx/ , в Калифорния се използват средно по 480 000 барела вода на ден (или около 20 милиона галона ден), като тя се впръсква в циклични проекти. Не цялото количество от тази вода е прясна вода, защото има операции, които използват повторно някакви водни обеми по време на процеса. Индустрията обаче отказва, да разкрие точно колко сладководна прясна вода използва. Те не са и длъжни да го направят – такива са законите. За да стане ясно обаче – колко прясна сладка вода се използва за фракинг – направихме справка – какъв е размерът на водните обеми закупени от петролната промишленост в окръг Kern, където са съсредоточени над 2/3-ти от запасите на петрол в Калифорния. През 2008 г. около 15 на сто, от общото количество инжектирана вода е била прясна и е била закупена от държавните водоизточници.
Добив на шистов нефт в окръг Kern
Въз основа на нашите оценки предположихме – че само 10 на сто от обявените от DOGGR 20 милиона галона на ден от инжектираната вода е прясна. Това предположение обаче е доста консервативно. Но според него, всеки ден поне 2 милиона галона вода отива в земята – отровена с химикали, вместо да се използва за битови и селскостопански нужди. Истинският обем вероятно е доста по-висок, тъй като някой от цикличните парни проекти рециклират много по-малко вода.
Така например за Indian Wells – пилотен проект в окръг Сан Бенито е било изчислено, че ще бъдат необходими над един милион галона вода за всеки от 15-те отделни кладенци, и че за всички водата ще бъде извлечена от подземните води в долината Bitterwater Valley, на окръг Сан Бенито.
Един от методите за „ремонт” на кладенците за шистов газ и нефт е „Киселинен чакъл за опаковане”. Научното достижение е патентовано и подробности за него, както и кои компании го прилагат, може да прочетете тук: http://www.google.com/patents/US5222556 . Какво представлява метода накратко – когато в бетона около сондажна та тръба се появи голяма пукнатина/или няколко такива/ се впръсква киселина на мястото. Киселината доразяжда бетона и образува кухини и места, където се инжектира пясък и чакъл с бетон повторно. Методът е известен и като „Киселинен чакъл”.
Та колко вода отива и за „Киселинния чакъл”? Данните докладвани за една година от Окръжената Агенция за качеството на атмосверния въздух в Калифорния /South Coast Quality Air Management – SCAQMD/ показват, че нефто-газовите компании в окръзите Ориндж и Лос Анджелис са използвали над 15 милиона литра вода за опаковане на повредени кладенци с „кселинен чакъл”. Водата използвана за хидравлично разбиване възлиза на 41 000 галона на ден, само в тези две области. Понеже DOGGR/ Агенцията за нефт, газ и геотермалните ресурси/ не е събрала данни за честотата на опаковането с „Киселинен чакъл” на кладенци в други окръзи, е трудно да се изчисли количеството на водата, използвана за тази технология в други части на щата, особено в окръг Kern. Ако „киселинния чакъл” се извършва като рутинна обработка на кладенци в окръг Kern, както е в окръзите Ориндж и Лос Анджелис, общият разход на вода използвана за тази „опаковъчна” технология може да бъде много пъти по-висока. Според доклади от FracFocus /http:/fracfocus.org/ и DOGGR за фракинг в Калифорния /на нови кладенци – за първи път/, е извършен над 200 пъти от началото на 2014 г. Според докладите са ползвани общо 12,8 милиона галона вода досега. Докладите стават достъпни с два месеца закъснение, така че изнесените данни са до май месец 2014-та г. Това е еквивалентно на 94 000 галона на ден.
В заключение: Общото водоползване от нефто-газовата индустрия придобива екстремни размери. Около 2,14 милиона галона всеки ден. Тези цифри са приблизителни, и може би реалните са много по високи, заради обичая на нефто-газовите компаниии, да не декларират всичко. Отделно компаниите постоянно увеличават производството си заради необходимия „растеж”. Както писахме и по горе – вероятността, че процентът на рециклираната вода използвана при циклични проекти за впръскване на пара, са значително по-нисък от обявеното. Истинските обеми на водоползване при неконвенционалните техники за добив на нефт и газ, вероятно са далеч по-големи от обявените.
Кой щати на Америка са засегнати от сушата може да видите тук: http://motivatori.net/index.php?topic=1893.0
А иначе всеки жител на Калифорния трябва да извади 500 долара за глоба – ако си полива градината http://america.actualno.com/500-dolara-globa-za-razhishtenie-na-voda-v-Kalifornija-news_40896.html
Колко сериозна е сушата в Калифорния в момента? Правим сравнение на снимки на едни и същи местности с разлика от 3 години.
Преди: Тук моста преминава над езерото Orovile близо до Bidwell Marina през 2011 г. Обърнете внимание на дърветата и храстите, които растат по бреговете на изкуственото езеро.
Сега: За три години – до 2014 г. се вижда ръбът на масивните колони, на който се държи моста. Те винаги са били под вода до сега. Широки откоси показват падането на водата и изсъхналата мръсотия по дъното.
Преди: Пристанището в езеро Oroville през 2011 г., е спокойна и красива картина. Заради сериозните бури в Северна и Южна Калифорния беше дадена малка отсрочка на 3-годишната суша, но ефектите от тях са като „капка в морето“
Сега: Голяма част от това, което някога е бил препълнен воден резервоар, сега си е отишло от Oroville. Шокиращо е че, язовирите в района на Central Coast вече са колкото шепа, а нивата им са исторически ниски, дори под нивата от сушата през 1977 година.
Преди: Тук, моста Enterprise обхваща езерото Oroville в Butte County, Калифорния през юли 2011 година.
Сега: Моста Enterprise обхваща същия резервоар на езерото Oroville, той се е стопил до една тънка струйка през 2014 г. Сега Калифорния е принудена да се справи с тревожно ниските обеми вода в изчезващите резервоари.
Източник: http://imgur.com/a/IgoUq
Редакторска бележка: Докато подготвяхме материала, попаднахме и на интересни коментари – едни от американците предлагат „да се обезсолява вода” за справяне със сушата. Други – жители на Калифорния споделят че „правителството глобява 500 долара на ден, ако се разхищава вода и се полива със нея”. Трети са ядосани на инициативата „ледена кофа”. Четвърти намират огромна прилика между Тексас и Калифорния. Обаче на много малко американци им идва до акъла – че липсата на подпочвени води и невъзможността да се задържат, идва от фракинга. Празните езера около Butte County са празни, защото нищо не влиза в тях. По горните и средните течения на реките който ги пълнят, се простират огромни шистови полета. На борсите шистовият газ и шистовият петрол, бележат растеж и стабилност, за сметка на водата в Калифорния. В едни бабини деветини, се споменаваше, че дяволът не обича вода и където мине мирише на сяра. Незнаем дали е вярно. Знаем също, че Бохемската гора е в Калифорния. Знаем и че там се правят тайните сатанистки ритуали, жертвоприношения и срещи на „елита”. Знаем, че там има и 13 метрова статуя на бог Хорос./може да има и други имена, но същността е дявола/. Много конспиративно стана. Ще споменем само, че в Библията пише – Господ наказал Египет и го направил пустиня, защото неговите управници не живеели по божиите закони /научни изследвания показват също че преди около 4 000 години долината на Нил и Сахара са били зелена градина/. Дали е истина – незнаем. Обаче сме убедени, че шистовият газ и шистовият нефт, скоро ще превърнат Америка в пустиня. Сега не можем да не минем и на „Българска” вълна. Ако сте чели внимателно за бъдещият проект – разработване на Indian Wells – в окръг Сан Бенито, Калифорния е посочено – че водата за експоатация на находището ще дойде от „подземните води в долината Bitterwater Valley”. Сега правите ли аналогия с Добруджа? Сещате ли се защо толкова се точат да дупчат за шистов и за въглищен газ там? Защото си правят сметката да взимат вода за фракинга директно от Малваланжа. Също така, се надяват да я връщат обратно – за да спестяват разходи. Защо иначе шистаците ще искат толкова силно „да ни отърват от енергийната зависимост от Русия”? Защото всичко им е на готово – подметки политици, прости бедни хора, и огромно подземно сладководно езеро. – Само пробивай, дупчи, пръскай и печели. Това предлага Златна Добруджа на алчния шистак. Земята – кучета я яли, водата също. България няма да има жито – прекрасно – още едни пазар за чуждата „европейска” продукция. В Добруджа няма да имат вода – още по добре – значи са напълно зависими! Българите отново не могат да си плащат сметките – А ми то нищо не е безплатно. Газът ще ви е на „преференциална” цена по „европейските” тарифи. J Така общо взето ще изглежда едно потенциално „шистово бъдеще” за България.
Според презентациите на добивните компании за един хидравличен разрив /фракинг/ са необходими около 22 милиона литра вода – 22 със шест нули – 22 000 000. Сега си представете този брой в бутилки минерална вода.
Успяхте ли? Ако не сте – трябва да знаете че 1 кубически метър вода е равен на 1 000 литра. Делим 22 000 000 на 1000 – получаваме 22 000 – 22 хиляди кубика вода. Тези от вас, който имат представа от обеми, знаят какво огромно количество са хиляда кубика. Опитайте се да си представите 22!
В последните няколко реда, не говорим за галони. 1 галон е равен на 3,785 литра..
Към фейсбук страницата на антифракинг движението в Калифорния може да влезете от тук https://www.facebook.com/CaliforniansAgainstFracking
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!