Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Историчка представя българските революционери като терористи и рекетьори

mt46.blog.bg

Неудобните истини за Априлското въстание

23.12.2012 | автор:  Цветана Кьосева10

„Лакирането“ на фактите започва през социализма

Историята често е заложник на политиката. Вземайки властта всяка партия се опитва да си намери кумири и започва да префасонира истинската история, или най-малкото, да остави от нея само бляскавата ѝ част, като скрие срамните страници. А всяка история си има и своите срамни страници, за които повечето от нас не искат да си спомнят. Но те съществуват. Има ги, за да знаем, че човешката психика е твърде сложна и необяснима, за да я вкараме в положителни или отрицателни шаблони. Редом до героизма стои и предателството, низостта, безсрамието, подлостта. Като плевели те избуяват в трудните моменти и дори и да искаме, не можем да ги скрием.

Хиляди страници са изписани за Априлското въстание. Особено в периода на социализма. Но това са само страниците на героизма. Разбира се, те са ни нужни. За да ни напомнят винаги, че свободата е нещо свято и че не си струва да я жертваме в името на дребните си егоистични интереси. Много е писано и за трагедията и жертвите. Истина е, призната от цяла Европа, че Априлското въстание е удавено в кръв, че жертвите и насилията не могат да бъдат забравени от няколко поколения, че те бяха нужни, за да покажем на света, че не чакаме свободата си даром.

Израз на това признание е и провъзгласяването на жертвите на въстанието от Батак за светци. На 2 април 2011 г. с панихида Българската православна църква за последно почете мъчениците като обикновени хора, преди да ги удостои на следващия ден с ореола на светостта в храм-паметника „Свети Александър Невски“.

Но, както казва една френска поговорка, „На война, като на война“, или ти ще убиеш, или ще те убият. Такава е логиката на борбата. Нас са ни убивали, но и ние не сме стояли със скръстени ръце, и също сме убивали. И за да скрием този нормален във военни условия факт, историците на новото ни време упорито са пренебрегвали турските извори за въстанието, където също се сочи за жертви от страна на мирни турски селяни?

Защо е неглижиран и основният труд за въстанието, появил се още през 1907 г., когато много от участниците в него все още са били живи? Става дума за перфектното изследване на Димитър Страшимиров (1) „История на Априлското въстание“. Най-после, през 2005 г. тази „библия“ на Априлското въстание беше преиздадена, а през 2010 г. излезе фототипното ѝ издание.

Но нека най-напред да поразсъждаваме върху простия въпрос:

Как се пише история?

За да докажат своите твърдения, историците са длъжни да сравнят данните от няколко (поне три) независими източници (извори). Това са изискванията на методологията на историческата наука. Така ли е това обаче? Когато става дума за патриотизъм в историята, най-често се пренебрегва всичко, което не отговаря на нашата гледна точка. Така е в първите години след Освобождението, когато подвигът на героите от въстанието е все още жив в сърцата на българите. После идва отрезвяването, намерило израз в посочената книга на Димитър Страшимиров. И отново, през периода на социализма започва „лакирането“ на фактите.

„История на Априлското въстание“ на Димитър Страшимиров, „Записките по българските въстания“ на Захари Стоянов, а също и спомените на някои от участниците, останали по прашните лавици на библиотеките, са в основата на информацията, която ще предам за неудобните български истини от това паметно въстание.

Съзнавам, че публикацията им ще ми доведе гнева на псевдопатриотите, които не желаят да осъзнаят, че медалът винаги има две страни, че неудобните истини и срамните страници от историята само доказват, че триумфът не може да съществува без трагедията и мародерството, че един подвиг не става по-малък от това да признаеш, че в дадени моменти душата ти се е разколебала и си станал предател. В историята няма само „железни“ хора. Тя е пълна с обикновени, земни човеци, дръзнали да се бунтуват, но не осъзнали, че не са готови да жертват себе си и близките си в името на победата, че се колебаят и се страхуват.

Парите във въстанието

Азбучна истина е, че най-важното нещо във всяка конспирация са парите. Нямаш ли пари – не можеш да постигнеш нищо. Тази стара истина многократно припомняли на Левски не само българите, но и чужденците в Османската империя. По този въпрос в старите книги се разказва един поучителен и многозначителен случай. През 1873 г. четата на авантюриста Михаил Чайковски (Садък паша), поляк на турска служба, конвоирала заловени български съзаклятници от Сливен по пътя за затвора. Когато спрели в един хан, четниците намерили у тях писмо, което ги изобличавало в подготовка на въстание. Чайковски го взел незабелязано и казал на бунтовниците: „Защо въставате? Тъй ли се въстава? Че къде са ви офицерите? Къде са ви пушките и топовете? Къде са ви парите? Станете богаташи и търговци и щом сте учени и силни и като станете господари в земята си, като диктувате в нея, само тогаз да почнете кървавата борба“.

Левски също отлично осъзнавал тази колкото проста, толкова и безпощадна истина и многократно повтарял: „Парите са водител на всичко; тогава знаем и за какво да приказваме“, или пък: „Нека се сберем с пари, че тогава ще видя щем какво ще работим“.

Веднага след създаването на Вътрешната революционна организация, Апостолът поставил като основна задача намирането на пари за закупуване на пушки и топове. Естествено тук ставало дума за много, много пари! За разлика обаче от днешните терористи, финансирани от десетки организации, институции и фондации, в ония времена пари за бунтовни дела се събирали мъчно! Как ще накараш бедняка да отдели от залъка си, за да си купи оръжие! И да иска – няма възможност да даде! Тогавашните богаташи пък си гледали бизнеса и много-много не се въодушевявали от въстанически идеи. Така парите се превърнали в съдбоносен въпрос за въстанието и надвиснали като Дамоклев меч над главите на съзаклятниците.

Отначало организаторите на въстанието от Българския революционен комитет в Букурещ

Пробвали с агитация и с добро.

Но, като нищо не излязло, взели крайно решение – да се използва заплаха (рекет) при набирането на пари. Така било съчинено прословутото „заканително-заплашително писмо“ до богаташите в България. Официалният негов автор е „Привременното правителство“, както в онези години се е наричал Българският Централен революционен комитет в България. Участниците в събитията обаче считат, че най-вероятно то и съчинено от Любен Каравелов.

Всъщност за историята няма толкова голямо значение кой е написал писмото. По-важно е неговото съдържание. А съдържанието сочи, че писмото не било само покана, или заплаха, за да бъдат набрани парите. Както днес рекетът често е следван от насилие, още тогава било ясно, че заплахата неминуемо ще бъде последвана от по-крути мерки, за да се получи исканото. И понеже всички знаели, че Васил Левски държал много на отчетността, особено пък, когато се отнася до пари, към писмото задължително се прилагали квитанции, подпечатени с печата на „Привременно правителство в България“. Така повелявал и основният закон на съзаклятниците – „Наредата“ [на работниците за освобождението на българският народ], съчинена от Апостола още в 1871 г. В нея изрично било посочено, че касиерът на организацията „ще приима пари..., насрещу които ще дава разписки под номера, ще ги записва в касиерската книга, и ще явява за тях и на комитета...“.

Ето и самото писмо (тъй като текстът на писмото е твърде дълъг, ще цитираме част от него):

„Господине...,

Всеки въобще българин иска днес своето добро и желае да се освободи от агарянското робство, следователно и Вие, ако сте само българин и честит човек и ако желаете доброто на отечеството си, трябва да се предадете със всичкото си сърдце и душа на народното дело, и да покажете, че сте достоен син на България и честит човек. Повтаряме, ако сте Вие родолюбец, християнин и мъж, то трябва да испълните долеказаните наши и на сичка България желания; а ако ли не, то честните и родолюбивите българи ще да Ви прокълнат и твърде скоро ще да Ви изпроводат при... Сещате се. Предателите, чорбаджиите, изедниците и турските подлизурки ще да висят на едно дърво с нашите неприятели, – страшно ще бъде народното отмъщение. Който днес не желае да бъде свободен, той не е българин и не е човек!

И така, Вие сте свободни да изберете за себе си път и да вървите по него, т. е или с назе и с народът, или с турските джелати и кървопийци. Побързайте да запишите името си на страниците исторически с златни или с черни думи, и постарайте се да явите по-скоро: черно робство ли искате или златна свобода... Но за да извършим това велико дело, нам са потребни две неща: хора и пари.

Хора ние имаме, а пари немаме; но с Божията помощ ще найдем твърде скоро и тях. Нашият главни народни комитете избрал нас да съберем потребните за нашето освобождение пари, и ние ще ги съберем. А от где? – Ние ще ги съберем от там, отгдето са ги събирале и другите народности, т. е от самия народ. И така, ние предлагаме и Вам да пожертвовате веднъж за всекога щото можете и колкото можете. Всекиму из Вас ще бъде даден билет от българското привременно правителство; а това правителство ще да отговаря за дадената му сума пред народа, т. е пред българският народни револуционни комитет, който така също ще да отговаря пред бъдещото Българско свободно правителство.

Привременното българско правителство ще да държи подробни сметки отдека колко е вземало, дека ги е употребило, колко българе са погинале, как са погинале и пр... Но Вие може да кажете: „немаме пари“. „Вземете назаем, продайте стока, заложете къщата си и дайте първия си дълг на отечеството, на свободата и на Бога.

Който помогне с щото и да е, той ще да има от нас освен гореказания билет, един знак, а тоя знак ще бъде неговото спасение. Когато нашите юнаци застанат под байрак (а това ще да бъде твърде скоро), то тежко томува, който им не покаже билет и знакът си!

Който не приеме участие в нашето народно движение, той ще да се счита за предател и неприятел на народа ни, и ще да се разплати за греховете си; а фамилията му ще бъде укорена пред светът; Повтаряме, ако дадете доброволно щото сте длъжни да дадете, то ще бъдете честити, и, заедно с Вашето домочадие, ще бъдете под нашата защита чак до онзи ден...

А ако постъпите с нас варварски, т. е. ако предадете писмото ни, или човекът ни, когото Ви пращаме да се разберете; ако изнесете навън нашите желания и ги разкажете на некои наши български изроди, или ако търсите причина, за да не дадете това, щото искат от Вас, с една дума, ако злоупотребите с нашето доверие, то страшно ще да Ви се отмъсти...

Решавайте се сега по-скоро да ни кажите „с назе ли сте“ или „против нас“, защото хиляди юнаци очакват отговорът Ви.

1871, март 10.(подписано): (печат)

І.отд. от Б.Р.Ц.К.

Привременното правителство

Привременното правителство

І.отд. от Б.Р.Ц.К.в България

Мисля, че това писмо с право е наречено от старите историци

„родоначалник на терора в България“.

И тъй като думата „рекет“ тогава не е била в употреба в българския речник, спокойно можем да кажем, че документът поставя началото и на съвременния нашенски рекет.

Макар и по принцип да бил против терора, Левски бил принуден да го упражнява. Историята обаче е оправдала този му грях. Както заявява изследователят на Априлското въстание Димитър Страшимиров, Апостолът одобрил терористичните действия „с пълното съзнание на жрец, който вдига нож, за да принесе една богоугодна жертва“.

И така, въпросното писмо било връчвано на богатите българи по села и градове, и дало добри резултати. Със събраните пари, по тайни канали, започнали доставки на оръжие за въстаниците.

Но сред ръководителите на въстанието имало и немалко авантюристи. Упражняван от тях, рекетът скоро се изродил в чисто разбойничество. Ярък пример в това отношение е началникът на тайната полиция към БРЦК Димитър Общи. Той създал своя въоръжена чета и започнал да ограбва де, когото свари, без да издава никакви „разписки“. Така се стигнало до фаталния обир на турската поща при Арабаконак, на 22 септември 1872 г., който струвал не само живота на Общи, но и на самия Левски...

Цялата статия - www.fakel.bg/index.php


*     *     *
Това ли е, хора модерни,
мисленето на новото време? -
Към славните ни герои - презрение...
За българския народ - унижение,
нови окови, модифицирани гени...
Към чуждите ценности -
преклонение, възхищение...
И който възседне ни - да живее!...
Ех, лудовремие, лъжевремие!...

Марин Тачков
11 август 2014 г.

ПП: Всеки народ има славни и срамни исторически моменти. Но аз не знам дали другите нации излагат срамотиите си на показ... Нелепо, смешно, невярно е сравнението на българските революционери със съвременните рекетьори... Жалко е, че за 25 г. "демокрация" у нас се нароиха доста безродници, българомразци, генномодифицирани, евроскопени интелектуалци, служещи на чужди интереси!...

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!