Следвайте "Буднаера" в Телеграм

"Не хранете децата си с маргарин!"

Борим се за пълна забрана на хидрогенираните масла

Диана Хусеин е председател на Сдружение „Зелени инициативи”. Сега е в майчинство и отглежда двете си деца. Преди това дълги години е работила в медиите. След това специализира в областта на пиара. Причината да основе сдружението с приятели и съмишленици е замърсяването на Седемте рилски езера. Сега Сдружение „Зелени инициативи” организира кампания за включване на Седемте рилски езера в списъка на ЮНЕСКО за природно и културно наследство. Преди няколко дни еко-активистите от Сдружение „Зелени инициативи” изпратиха отворено писмо до Министерството на здравеопазването и Българската агенция по безопасност на храните, в което призовават за забрана на употребата на хидрогенираните масла в храната.

Каква е причината за изпращането на отвореното писмо и защо от сдружението настояват да изключим от менюто си маргарина, растителната сметана и палмовото масло, питаме Диана Хусеин.

- Г-жо Хусеин, защо изпратихте отворено писмо до Министерството на здравеопазването и Българската агенция по безопасност на храните?
- Нашето Сдружение „Зелени инициативи” иска забрана на употребата на хидрогенираните масла, които са в основата на маргарина, сладкарската сметана, палмовото масло и куп други масови хранителни изделия. Заявихме това в отворено писмо, адресирано до Министерството на здравеопазването и Българската агенция по безопасност на храните.

- Какви са мотивите ви да искате такава забрана?
- Неотдавна американската Държавна агенция за храните и лекарствата (FDA) обяви хидрогенираните масла за вредни за здравето и наложи забрана за използването им. Според FDA тези мазнини причиняват диабет, мозъчни инсулти, инфаркти, деменция, влошават качеството на майчината кърма, водят до исхемична болест на сърцето, затлъстяване, атеросклероза и други заболявания. Трансмазнините, както вече казах, са в основата на маргарина, палмовото масло и растителната сладкарска сметана.
Това са продукти, които у нас масово се използват за производството на бисквити, вафли и други подобни тестени изделия. Всеизвестно е, че маргаринът и растителната сладкарска сметана също така са основен компонент при производството на торти, сладоледи и тестени изделия от бутер тесто. Хидрогенираните мазнини са и заместител на какаовото масло в шоколадовите изделия. Казаното дотук е само върхът на айсберга, защото тези мазнини влизат в производството на стотици храни и полуфабрикати! По-интересен е фактът, че не е ясно какво е влаганото количество на трансмазнини в българските хранителни продукти. България е на челните позиции в Европейския съюз по сърдечносъдови заболявания. Затова апелираме към Агенцията по безопасност на храните, Министерството на здравеопазването и другите държавни органи, имащи отношение към здравето на хората и качеството на храните, които българските граждани консумират, да инициират обществени дебати за забрана на употребата на хидрогенираните мазнини в хранителната индустрия.

- На какво са базирани тези ваши искания?
- Нашите искания са базирани на това, че вече е

безспорно доказана вредата от трансмазнините,

които частично се разграждат, след като са консумирани. Определена част от тях остава в организма. След като в САЩ, които са, както знаем всички, най-големият консуматор на света, родината на фастфуда, страната на свободната икономика и т.н., предприеха такова решение и потвърдиха досега научните факти, че трансмазнините предизвикват редица сърдечни болести, смятаме, че е време и у нас това да се случи. България е държава, която не може да се сравни нито по мащаби, нито по брой население, нито по икономика със САЩ, но въпреки това и именно заради това е крайно време вече да проведем обществена дискусия за това, какво ядем и какво е съдържанието на тези трансмазнини в полуфабрикатите и в готовите продукти. Още повече, че европейските директиви ясно задължават производителите да изписват точно какво съдържат продуктите. Те влизат в действие от декември тази година, което означава, че дотогава всичко е пожелателно. Предвид факта, че България е в челните класации за редица заболявания, може би вече наистина е време да проведем такъв разговор с ясното съзнание, че със сигурност хранителната индустрия ще даде сериозен отпор. Но е дошло времето да се намалят печалбите в името на здравето на децата ни.

Когато говорим за здраве и за качество на здравеопазването, все пак има и голям процент превенция, който в България също не е дори на задоволително ниво – говори се много, а на практика нищо не се случва в тази посока. Нея просто я няма. У нас какво се прави всъщност в тази посока? Да тръгнем само от съдържанието на храните, които ядем. През последните две години, откакто се родиха децата ми, не съм пропуснала да чета информацията от етикетите на храните. Много неща съм изключила от кухнята си.

По отношение на маргарина – не го ям,

откакто съм се родила по простатата причина, че баща ми беше лекар и той беше забранил категорично вкъщи да се внася маргарин.

- В него се съдържат хидрогенирани мазнини?
- Да, точно така. Те са всъщност в основата на маргарина.

- Има ли някакъв спор сред лекари и учени относно вредата на хидрогенираните мазнини?
- Аз лично не съм попаднала на специалист, който да твърди обратното. Дори и днес с радост разбрах, че от Агенцията за безопасност на храните също са на сходно с нашето мнение.

- Как мислите да стане тази промяна? Сама споменахте, че това ще удари по печалбата търговските дружества и производителите?
- Преди всичко трябва да се проведе обществен дебат. В една демократична държава подобен тип мерки се случват точно на базата на обществени дебати. Така всички засегнати страни ще могат да се изкажат по въпроса. Съответно, след това да се помисли за разрешаването на проблема. Както е в САЩ, където нещата са се случили на два етапа. През първия етап е наложено ограничение съдържанието на трансмазнини в продуктите да е под 1%. По-късно вече се стига и до пълната им забрана. Това е вариант и за нас.
Дали ще се случи това и в България, ще си проличи в хода на дискусията, ако се проведе такава. Но моментът наистина е наболял, тъй като това, което ядем, има пряко отношение към здравето. Безспорен факт. Само ще спомена, че аз дълги години не съм живяла в България. Там, където живеехме, основно съм консумирала зехтин и лимон. И когато се върнахме тук в началото на 90-те (тогава нямаше зехтин и други такива продукти в магазините), след време получих алергия – от акари, от сапуни, от определени храни. А майка ми получи алергия на кожата от часовник, който е носила години преди това. Разболя се и от язва.

- Широко използвани ли са в България трансмазнините?
- Преценете сами – почти няма сладкарско изделие, в което да няма маргарин и такава сметана. Ако четете етикетите, ще се изумите в колко неща те влизат.

- Какви стъпки ви предстоят след изпращането на отвореното писмо?
- Надяваме се на разговор по темата със съответните институции. Ще поискаме среща с Агенцията по храните и с МЗ, за да видим има ли някаква готовност от тяхна страна да се проведат широки дискусии по тази тема. Подобна стъпка и дискусия трябва да се случи със съдействието или най-малкото с участието на изпълнителната власт, като орган, който може да наложи такова решение.


Добрите съвети
Как да променим начина си на хранене?

Истинските храни са от природата, в естественото им чисто състояние, а не тези, които идват опаковани от фабриките.

Не може да се разчита на правителството или на който и да е друг източник, за да каже кое е добре да консумира едно семейство.
Хората трябва сами да направят най-добрия избор. Това означава да се превърнат в абсолютен читател на етикети и да проверяват всичко, което купуват опаковано и обработено.

Уверете се, че хидрогенираните масла и други нездравословни съставки, като високофруктозен царевичен сироп, не са включени в списъка на съставките, дори и върху опаковките, които имат думата „биологичен” върху кутията.

За да бъде наистина здравословна дадена храна, тя трябва да е пълна с ензими, фитонутриенти, витамини и минерали.

Ензимите са по-важни, отколкото всеки витамин, минерал или друго хранително вещество, тъй като всички процеси, които се случват в организма, се нуждаят от достатъчно ензими, за да завършат успешно. Храните с унищожени ензими автоматично се класифицират като „мъртва храна”.

Хидрогенираните масла са абсолютно една от най-лошите съставки на съвременната храна и ние препоръчваме тяхното пълно избягване.

Най-доброто решение остава домашно приготвената храна. По този начин ще се знае точно с какво храним себе си и хората, които обичаме, за здраве и енергия.


Милена ВАСИЛЕВА

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!