Следвайте "Буднаера" в Телеграм
България си „върна“ Бяло море
България си върна Бяло море без война и без жертви...
Родните туристи предпочитат почивка в Северна Гърция заради евтинията
България си върна Бяло море без война и без жертви. Така се шегуват българските туристи, които летуват в Северна Гърция. В гръцкото рибарско селище Фанари, което е само на 160 км от Хасково, е пълно с нашенци, които предпочитат да плажуват там, отколкото на родното Черноморие.
През почивните дни по пясъците край курортния комплекс в южната ни съседка туристите основно са от Хасково, Кърджали, Пловдив, Велико Търново, Стара Загора, че дори и от София.
Всички са единодушни, че дестинацията освен дето е по-близо като разстояние, им излиза и в пъти по-евтино като почивка. „Идвам със семейството тук от две години.
На Българското Черноморие ни изнудват. Дай за чадър пет лева, дай за шезлонг 10 лева, оттук не можеш да минеш, ако не платиш, паркирането задължително е платено... А тук, на Бяло море, паркингът е безплатен, чадър, шезлонг, всичко. Поръчаш си едно кафе или вода и се печеш цял ден на плажа. Не е толкова до парите. Тук се чувстваме хора”, споделя пред екипа ни семейство от Пловдив.
Хасковлията Радослав Миладинов, който миналия уикенд също бе на Фанари, пък обясни, че е изключително доволен, защото нямало навлеци, които да го тормозят с познатото ни „ Топли гевреци!”, „Гореща варена царевица!”, „Студен сладолед!”...
За да се привличат туристи, гърците свалят драстично цените на храните и напитките по плажовете. Това пък е добре дошло за българина, който макар и да живее в сиромашия, иска да почива през топлите месеци.
С натиск от страна на държавата си, гърците тези дни свалиха цените на услугите в курортите си до 30 процента. И ако досега един сандвич струваше 5 евро, днес може да бъде купен срещу 3-3.50 евро.
За тези, които не спазват изискванията, глобите са сурови. 500 евро е санкцията за продажба на стоки с по-високи цени от регламентираните и 1000 евро – при липса на ценоразпис. Ако нарушението се повтори, глобите се удвояват. Мярката беше въведена след оплакване на летовници за нелогично високи цени в заведенията по плажовете.
И гръцките власти бързо изчислиха, че ако направят курортите си по-достъпни и атрактивни, ще имат два пъти по-успешен летен сезон в сравнение с миналата година.
Една бърза репортерска проверка на наш екип установи, че българите във Фанари харчат, защото искат да отпуснат душите си. Освен кръчмите, които привличат клиенти с примамливи отстъпки, впечатление правят и курортните къщички, разположени на двеста-триста метра от брега, потънали в зеленина.
„Тук има закон, според който ако искаш да строиш, трябва да закупиш парцел от поне 4 декара. И строиш задължително на определена дистанция от морето”, обясняват местните. Нещо, което особено контрастира с родното Черноморие, което е бетонирано до краен предел.
След отварянето на пункта край Маказа, нашенци масово се втурнаха към южната ни съседка. Може би точно това е провокирало тамошните ресторантьори и хотелиери да сложат табели и на български език.
Над една къща за гости собственикът й даже е развял българското знаме.
Някои казват, че византийците не ни обичат, но са готови да направят всичко, за да вземат парите ни. Това обаче не е точно така. В Комотини или Гюмюрджина, както е старото име на града, който е само на няколко километра от Фанари, всички са любезни към чужденците от България. Сервитьорите приемат поръчката с усмивка и не позволяват клиента да остане недоволен.
В 50 000-я град плажуващите има и какво да научат. Гюмюрджина е свързан с българската история още от Средновековието. През 1207 г. цар Калоян разрушава Мосинополис и прогонва останалите живи жители, които се настаняват покрай изоставената малка крепост на днешен Комотини.
Йоан VI Кантакузин споменава за пръв път селището под името Кумуцина във връзка с гражданската война във Византия в ранния 14 в. Туристите могат да научат и че при избухването на Балканската война 4-ма души от Гюмюрджина са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
От освобождението си през 1912 г. до 27 ноември 1919 г. градът е в границите на България. По силата на убийствения и срамен за България Ньойски договор, той е предаден на Гърция. През април 1941 г. отново е в наши ръце до края на Втората световна война, когато българските военни сили окончателно се изтеглят от там.
70 години по-късно икономическата ситуация в страната ни принуждава стотици българи да ходят там да почиват. Златка Йорданова и приятелката й Деница Димитрова от Пловдив за първи път посещават южната ни съседка. Казват, че другия месец отново ще посетят Комотини и Фанари, защото им е много по-изгодно от финансова гледна точка.
„Хубаво е нашето море, но цените са много надути, а заплатите – ниски. Непосилно е за нас да отседнем в български курорт за една седмица“, казват те.
На същото мнение е и Мирослава Стоянова от Стара Загора. За Фанари тя научила от свои познати и решила да отиде. И не съжалява. Защото освен към морето, от повечето бази се открива прекрасна гледка към Родопите, което допълнително засилва приятните емоции.
И нашият екип се увери с очите си, че след отварянето на „Маказа“ гърците са добре подготвени за българския десант от туристи.
А ние?
Пунктът, който свързва българските градове Кърджали, Смолян и Хасково с Комотини и Александруполис в Гърция, бе официално открит на 9 септември 2013 г. Той е част от Общоевропейския транспортен коридор номер 9. През него могат да пътуват само леки автомобили и камиони с тегло до 3,5 т. Съседите не искали да пропускат тежкотоварния трафик заради опасения, че българската продукция може да залее гръцкия пазар и икономиката в Северна Гърция да рухне.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!