Следвайте "Буднаера" в Телеграм

И бедността, и богатството са временни

И бедността, и богатството са временни - фазите се редуват и никой не е "абониран" за едното или другото, най-малкото в САЩ, сочат проучванията. Мечтите все още са възможни, но и сривовете не са изключение.

Икономистът Йозеф Шумпетер сравнява разпределението на доходите в обществото с хотел без свободни места, в който само малка част от стаите са луксозни и с прекрасна гледка, а останалите са малки и обикновено на партера. Като за коректност би могло да се говори само тогава, когато гостите от мизерните стаи получат шанса да се преместят в по-добри, а най-луксозните не се обитават все от едни и същи хора.

Ако става дума обаче за САЩ, неизбежно се натрапва впечатлението, че гостите на хотела почти не сменят стаите си. Това усещане се съдържа и в мотото на движението "Окупирай Уолстрийт" - "Ние сме 99 процента" - в знак на разграничение от най-богатите, които са един процент.

Интересни резултати постигнат в своите разработки социолозите Томас Хиршъл и Марк Ранк от университета "Вашингтон" в Сейнт Луис: те са проучили каква част от изследваните от тях 18 хиляди американци на възраст между 25 и 60 години са успели поне веднъж в кариерата си да стигнат до най-горното стъпало на скалата с доходите. Оказва се, че това е било по силите на един от всеки осем американци, 75 процента са успели поне веднъж да се изкачат до най-горната 1/5 част от скалата с доходите, а 61 на сто са се задържали там най-малко 2 години.

Много често причината за краткотрайното изкачване нагоре по тази скала е изплащането на допълнителен бонус или получаването на някакъв страничен доход, например от наследство. За повечето хора обаче оставането по-продължително време в групата на хората с постоянен висок доход е непосилно - само 0,6 процента от американците успяват повече от 10 години последователно да останат в най-горния един процент на най-добре печелещите.

Ако използваме примера с хотела, би могло да се обобщи, че много от гостите му често сменят стаите, от които само малка част са обитавани все от едни и същи посетители. Друг резултат от изследването показва, че с времето интензивността на придвижването от стая в стая намалява. Това може да се дължи на факта, че от 1967 година насам прагът за принадлежност към най-горния един процент от скалата с доходите се е увеличил почти двойно и в момента отговаря на около 332 хиляди долара.

До сходни изводи стига и едно изследване на Робърт Карол от фондация "Такс", което е посветено на американските милионери. Проучвайки данъчните им декларации, Карол установява, че само 6 процента са поддържали високия си доход през целия изследван период от девет години /от 1999 до 2007/, а половината са били милионери само за една година.

Колкото по-неравномерно е разпределено богатството в едно общество, толкова по-висок е рискът от сътресения или дори от избухването на гражданска война, сочат пък изследванията на учени от университета в Тюбинген. Тенденцията на задълбочаване на неравномерното разпределение важи най-вече за САЩ и страните от Източна Европа, пише информационният портал idw-online. Изданието цитира ръководителя на изследването професор Йорг Батен, според когото огромните разлики в благосъстоянието на хората крият големи потенциални рискове за САЩ: "Ако тенденцията се окаже устойчива, тя може да се превърне в благоприятна почва за възникването на опасни конфликти". Още повече, че данните свидетелстват за наистина голямо разслоение в американското общество: около 40 процента от американците на възраст между 25 и 60 години поне веднъж са падали под прага на бедността, който в САЩ означава доход под 23 850 долара за 4-членно семейство.

Бедността, както и богатството, обаче са временно явление. Обикновено една отделна фаза трае една-две години. Много редки са случаите на хора, които успяват в продължение на по-дълго време, дори десетилетия, да се задържат в най-горната част от скалата на доходите. Затова експертите твърдят, че САЩ във все по-голяма степен започват да приличат на олигархична структура, в която всичко се диктува от една малка група много богати хора. Америка същевременно си остава страна на неограничените възможности, в която миячът на чинии може да стане милионер. Но който веднъж е стигнал върха, не е застрахован срещу неблагоприятни обрати. 

източник: DW
Temadaily/Мариета Цекова

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!