Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Проф. Валери Стефанов: Разрушили сме човешката инфраструктура у нас

Човешката инфраструктура е най-важната за една държава, а ние сме я разрушили до нива, които са безпрецедентни и ще ни доведат до лош край. Двата милиона българи, които ги няма вече в България са проблем, но проблем са и седемте милиона, които са останали, тяхното качество.

Това заяви пред БГНЕС проф. Валери Стефанов в разговор за собствената ни идентичност, съмненията и опасностите пред обществото ни в деня на най-светлия ни празник 24 май.

БГНЕС: Проф. Стефанов, твърдите, че в България, където на почит са мускулите и малкото ум училището не е спасителен остров, а начетените и разумни хора са оставени без шанс. Толкова ли е отчайващо?

Проф. В.Ст.: В индивидуален план да си умен не е лесно, защото е предизвикателство към света, а той невинаги отвръща подобаващо. Умният човек е и самотен. Да бъдеш умен, обаче, в едно общество, което не подкрепя ума и умните хора, е вече и лична драма, и колективна трагедия. Защото обществото трябва да разчита именно на онези хора, които му дават перспектива. Затова се съпротивлявам на тази силовашка българска политика, на агресивното говорене и желанието да унизиш другия като слаб. Това е проблем на българското политическо говорене, според мен.

БГНЕС: Има личности, които осъзнават проблема, но сме в спиралата на вайкането и констатациите. От друга страна се правят програми, формират се бюджети за борба с ширещата се в България неграмотността, но ефекта е все по-лош, сриваме се…

Проф. В.Ст.: Обикновено се оправдаваме с липсата на средства, но те са само инструмент, който се използва за постигането на някаква цел. Но дори с ресурса, с който разполагаме какво можем да направим? Имаме човешки, финансови, институционални ресурси - всички те, ако се обединят и управляват добре вероятно биха могли да създадат една друга България, една по-духовна България, която самите ние да харесваме. Може би, това е другият ни огромен проблем - много е трудно и непоносимо да не харесваш себе си.

БГНЕС: Не е ли страшно, че в своята изолация ставаме все по-пасивни? Откъде да дойде енергията у нас като общество?

Проф. В.Ст.: На няколко пъти и аз съм се опитвал да бъда активен, социално ангажиран в публичното пространство, но винаги съм се срещал с контексти, които са ме отказвали и демотивирали. Хора, които искат да направят нещо, да вземат участие в някакъв дебат или дела много бързо са отблъсквани от конюнктурата. Тя е тази, която убива каузата, личната и колективна кауза.

БГНЕС: Политологът Иво Христов напоследък неуморно повтаря, че най-голямата ни драма е, че не разбираме какво става у нас и по света. Нямаме понятийната база, нямаме и смисловия код, за да осмислим какво се случва с нас и около нас. Умишлено ли ни побутват към невежеството или вината е в нас?

Проф. В.Ст.: Едната теза е, че светът става все по-сложен и нивото на разбирането му пада, т.е. нямаме инстументариум, с който да проумеем сложността на този свят. Но другата е не по-малко валидна - нещата в света не са чак толкова сложни, управляват се с механизми, които можем да разберем, но няма воля, която да ги промени. Ако погледнем от втората теза към страната ни - вечните въпроси за задкулисието, за тайната са, всъщност, въпроси, на които имаме отговор. Знаем по какъв начин е ешалонирана политическата и икономическа власт в България - тогава не би трябвало да ни учудват процесите у нас.

БГНЕС: Можем ли да го кажем направо - един човешки капитал става патерица на друг човешки капитал, особено - с изтичането извън страната на най-просветената прослойка от народа ни, на младите и компетентните?

Проф. В.Ст.: Непрекъснато твърдя, че човешката инфраструктура е най-важната за една държава. А ние сме я разрушили до нива, които са безпрецедентни и ще ни доведат до лош край. Съзнавам,че мнението ми може да се определи като черногледо, но е достатъчно да се огледаме покрай себе си, дори и в собствените си деца, за да разберем, че това е горчивият факт. Не става въпрос само за емиграцията, но и за качеството на онези, които са тук, в България. Т.е. двата милиона българи, които ги няма са проблем, но проблем са и седемте милиона, които са останали, тяхното качество. И ако ние не инвестираме усилия да направим от тези 7 млн. българи качествени хора, да ги подкрепим в тяхното усърдие , то това ще се обърне срещу нас. И вероятно тези 7 млн. души ще се стопят на 5, 4, 3 млн.

БГНЕС: Спомням си Вие бяхте много гневен на летните протести миналата година, на т.нар. протестъри, които се обявиха за най-умните, най-красивите и свиреха на бели пиана…После се оказаха части от общ ПР пъзел, тиражиран в много страни. Можеше ли и тук ситуацията да ескалира до един Евромайдан?

Проф. В.Ст.: Не мисля, че у нас можеше да се поеме в такава посока по ред причини и най-вече, защото нямаше нито социална основа, нито политическа кауза, които да доведат до крайност след подобни протести. Те се родиха наистина от усещането за липса на изход в различни посоки сред част от българското общество. Но в същото време, когато търсиш изход не го правиш там, където го няма и стои стена. Така, че този въпрос не е само политически, но и социален. Затова нямах съгласие с крайността на тези протести - приличаха ми малко на народния гняв от поемата "Септември" на Гео Милев: ще свалим Бог от небето, но кого ще сложим там? Ще разрушим основанията на чудовищната власт, но как ще бъде структурирано обществото - така или иначе не е измислено още друго?

БГНЕС: Защо го няма у нас работещото лидерство - не че в Европа го има в изобилие? Казвате, че са размити границите между политическия елит и битовото простолюдие…

Проф. В.Ст.: Ако не е възможно трябва да направим така, че да е възможно работещото лидерство. У нас първо имаме срив на авторитетите на всички нива, а е жизнено необходимо за едно общество да ги има. И второ, имаме изключително ниско равнище на политическия елит. Направо се учудвам как е възможно някои хора да стоят във високите нива на политиката и да го правят по начина, по който виждаме. Това е унижение за по-голямата част от хората на България, да не говоря за интелигентната част.

БГНЕС: Тези дни се разбра, че оценката на депутата, който няколко пъти си тръгва и се връща в ГЕРБ , в дипломата му от завършеното СПТУ е Среден 3.67/ ?!/. Това не е ли показателно?

Проф. В.Ст.: Точно това е колективното ни унижение - да допуснем тези хора да редят приоритетите на обществото, да правят стратегии, да формулират цели. Въпреки това имаме шанс да отидем в друга посока. Защото не можем докрай да изживеем това свое унижение – трябва да го пречупим, само със заклинания обаче няма да стане. Наистина ни трябват качествени хора. Мислил съм си как да стане това - вероятно трябва да има не само достатъчно умни и качествени хора, но и те да се съберат и да заработят заедно. Знам, че звучи като клише, но ето, тези политически формации, които наричат себе си отбори виждаме с какво качество разполагат и какво е нивото на техните послания. Трябва да намерим нещо отвъд политическото клише на България. Защото без усещането, че сме народ, който има исторически шансове и перспективи няма да просъществуваме, няма да бъдем обединени. Стоян Михайловски ни е завещал идеята за знанието като инструмента на този просперитет. Трябва да се обърнем към собствените си деца, към самите себе си и да сложим знанието като фундамент на усърдието си оттук нататък.

-----------------------

Проф. Валери Стефанов е доктор на филологическите науки, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", ръководил на Катедрата по българска литература. Професор е по история на българската литература. Автор е на книгите "Имената на времето" (1988), "Разказвачът на "модерните времена" (1990), "Творбата - безкраен диалог" (1992), "Лабиринтите на смисъла" (1993), "Литературната институция" (1995), "Участта Вавилон. Лица, маски и двойници в българската литература" (2000), "Българска литература ХХ век" (2003), "Творбата - място в света" (2004), както и на романа "Изгубените магарета" (2005). Председател на УС на Съюза на колекционерите в България. /БГНЕС/dnesplus.bg/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!