Роми молили Индия да си ги прибере. ДС не ги пуснала, БКП се нуждаела от тях повече?
След трансформацията на БКП на леви, десни, предни, средни, задни, горни и долни, и влизането на страната в новия "Съветски съюз" на Европейските социалистически републики, долните генерират парите, предават ги на средните, горните им казват как да ги разпределят - ляво, дясно, предно, задно, пазаруват си избиратели и "Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред" към Новият световен ред... КОМУНИЗЪМ
[Видео] ЕС се управлява от комунисти
[Видео] Европейския съюз - новият Съветски съюз?
 |
 |
Ето го и материала на Труд:
Роми молили Индия да си ги прибере, планът пропаднал заради ДС
В разгара на строителството на социализма в България роми, недоволни от отношението на комунистическата власт към тях, начертават план за преселване на цялото малцинство в Индия. Акцията е замислена като протест срещу започналото преименуване на етноси.
26-годишният тогава Дилян Чирков от Лом (брат на световноизвестния хирург проф. Александър Чирков - б.р.) написва и изпраща нелегално писмо до индийския министър-председател Джавахарлал Неру, в което разказва за неволите на циганите в България и го моли да ги приеме в държавата си.
Тайното послание обаче е заловено от Държавна сигурност, а авторът му е разкрит и заставен да се отрече от писанието.
Ето как се случва всичко
Възродителният процес всъщност не започва през 80-те години на миналия век с преименуването на турското население. Още след Априлския пленум през 1956 г. БКП и държавното ръководство замислят мащабна и дългосрочна кампания за сплотяване на малцинствените етноси около изграждането на социалистическо общество и създаване на единна нация.
По данни от преброяванията през 1946 г. циганите в България са били 170 011, а десет години по-късно те вече достигат 197 865 и броят им продължава да расте.
Циганите обаче не влизат в кооперативите, мнозина продължават с чергарския си начин на живот, увеличават се и противообществените им прояви, а неграмотността сред тях е 67,2%. Част от циганите започват да се обявяват за турци.
Обезпокоено от ситуацията, през 1957-1958 г. партийното и държавно ръководство подготвя програма за работа с циганското население, в която е включено и преименуване. От началото на 1960 г. до края на 1961 г. имената на 107 000 роми от цялата страна са подменени с български.
Според историци и изследователи този първи възродителен процес минава без сериозни проблеми и съпротива и това дава кураж на комунистическата власт да се захване и с другите етноси. Истината обаче е, че сред безгрижното по душа население пламват гняв и недоволство.
“Беше много тежко! Мнозина не можеха да преглътнат, че вече няма да носят имената, дадени им от майки и бащи. Старци, живели десетилетия като Мехмед и Али, за един час се превръщаха в Митко и Ангел. Хората недоволстваха, търсеха начини да протестират, но властта беше силна и не смееха дори да се обадят. Затова приятели от циганската махала в Лом ме помолиха като грамотен човек да напиша писмо до Индия, че искат да бягат от България”, спомня си 77-годишният днес Дилян Чирков.
През 1962 г. той работи като технически ръководител в общинската болница в Лом. Преди това е завършил гимназия и техникум.
“Фамилията ни не е циганска. Ние сме преселници от Русия, но живеехме до махалата и имах много приятели там”, разказва Чирков. В онези години той не е бил антикомунист, но не бил и сред привържениците на обявилата се за народна власт.
Преди 1944 г. семейството било заможно и възпитало децата си в свободолюбие и уважение към хората и труда им. Гоненията на съседите в квартала трогнали младия ломчанин и той излял болката на ромите върху белия лист.
“Господин министър- председател Неру, обръщаме се от името на всички ваши сънародници (цигани) в България с молба да се осъществи дълговечната ни мечта да се приберем в Индия!” Така започва посланието от пролетта на 1962 г. и разказва премеждията на етноса.
“Побългаряването ни се извършва насила, тормозят ни и не ни считат за хора!”, пише Чирков и изрежда примери - които не желаели да се побългарят, ги гонели от градовете в затънтени краища, където не можели да си изкарат хляба. Най-будните и непреклонните пък били откарвани нощем със “специални коли в неизвестна посока”.
“Не искаме да живеем в страна, където сме тормозени и презирани. Вярваме, че с божия и с ваша помощ ще целунем
земята на нашата родина Индия
завършва тайното послание. Идеята на циганите да поискат убежище в Индия вероятно не е родена само от легендата, че от там мургавите скитници са тръгнали по света. В онези години комунистическата преса е пълна със статии за премиера на Индия Джавахарлал Неру - водач на народа в борбата му за свобода и противник на всякаква дискриминация.
По кината в цяла България пък се прожектират с огромен успех индийски филми - пълни с музика, танци и романтика. Цели махали пълнят залите, танцуват пред екраните като на сватба и се изпълват с любов към предполагаемата си родина.
Писмото до Джавахарлал Неру Дилян Чирков дава на сръбски моряк по Дунав, който да го пусне във Виена. Вместо в Индия обаче циганската жалба попаднала в ръцете на Държавна сигурност.
От незнание и вълнение Чирков написал на мястото на получателя
собствения си адрес в Лом
Акуратните австрийски пощи върнали плика в България и тайните служби го прихванали, признават бивши офицери от ДС. За по-сигурно Чирков изпратил още две писма - до ООН и до българския премиер Антон Югов. Там пък не си написал адреса и цели три години властите издирвали автора на сигналите.
“През 1965 г. ме извикаха в кабинета на началника на ДС в Лом и почнаха да ме разпитват писал ли съм някакви писма до Индия. Аз отричах, но когато накрая ме накараха да напиша нещо на бял лист и сравниха почерка, разбрах, че няма мърдане”, спомня си Дилян Чирков.
Ще-не ще, той трябвало да признае, че е написал писмото, но въпреки настояването да издаде помощниците си, не казал имената на циганите, с които говорил за преселението. “Имаше
един-два шамара
но не са ме измъчвали. Заплахи и тормоз обаче имаше много. Накрая написаха на един лист, че признавам, че съм сгрешил и се отказвам от думите си. Аз го подписах”, споделя мъжът. Години наред след това агенти на ДС го следели и подслушвали.
“Тогава циганите бяха много обидени и наистина вярваха, че могат да получат парче земя в Индия. Сега не им пука от нищо”, споделя възрастният ломчанин.
Половин век след акцията за “побългаряване” на ромите броят им по официални данни надхвърля 320 000 души. За интеграцията им в последните 10 години са налети десетки милиони евро. Границите на България отдавна са отворени, но хиляди роми заминават не за Индия, а за Западна Европа.
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!