БУДНАЕРА\\\///ЕВ

Традиция или Антитрадиция – Бъдеще или Не – Изборът е Ваш

Събития+      Открития+      Фалун Дафа      Китай      Наследство


Роми молили Индия да си ги прибере. ДС не ги пуснала, БКП се нуждаела от тях повече?

След трансформацията на БКП на леви, десни, предни, средни, задни, горни и долни, и влизането на страната в новия "Съветски съюз" на Европейските социалистически републики, долните генерират парите, предават ги на средните, горните им казват как да ги разпределят - ляво, дясно, предно, задно, пазаруват си избиратели и "Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред" към Новият световен ред... КОМУНИЗЪМ

[Видео] ЕС се управлява от комунисти
[Видео] Европейския съюз - новият Съветски съюз?

Ромското включване на Сорос - Станишев Ромското включване на Сорос - Станишев

Ето го и материала на Труд:

Роми молили Индия да си ги прибере, планът пропаднал заради ДС

В разгара на строителството на социализма в България роми, недоволни от отношението на комунистическата власт към тях, начертават план за преселване на цялото малцинство в Индия. Акцията е замислена като протест срещу започналото преименуване на етноси.

26-годишният тогава Дилян Чирков от Лом (брат на световноизвестния хирург проф. Александър Чирков - б.р.) написва и изпраща нелегално писмо до индийския министър-председател Джавахарлал Неру, в което разказва за неволите на циганите в България и го моли да ги приеме в държавата си.

Тайното послание обаче е заловено от Държавна сигурност, а авторът му е разкрит и заставен да се отрече от писанието.

Ето как се случва всичко

Възродителният процес всъщност не започва през 80-те години на миналия век с преименуването на турското население. Още след Априлския пленум през 1956 г. БКП и държавното ръководство замислят мащабна и дългосрочна кампания за сплотяване на малцинствените етноси около изграждането на социалистическо общество и създаване на единна нация.

По данни от преброяванията през 1946 г. циганите в България са били 170 011, а десет години по-късно те вече достигат 197 865 и броят им продължава да расте.

Циганите обаче не влизат в кооперативите, мнозина продължават с чергарския си начин на живот, увеличават се и противообществените им прояви, а неграмотността сред тях е 67,2%. Част от циганите започват да се обявяват за турци.

Обезпокоено от ситуацията, през 1957-1958 г. партийното и държавно ръководство подготвя програма за работа с циганското население, в която е включено и преименуване. От началото на 1960 г. до края на 1961 г. имената на 107 000 роми от цялата страна са подменени с български.

Според историци и изследователи този първи възродителен процес минава без сериозни проблеми и съпротива и това дава кураж на комунистическата власт да се захване и с другите етноси. Истината обаче е, че сред безгрижното по душа население пламват гняв и недоволство.

“Беше много тежко! Мнозина не можеха да преглътнат, че вече няма да носят имената, дадени им от майки и бащи. Старци, живели десетилетия като Мехмед и Али, за един час се превръщаха в Митко и Ангел. Хората недоволстваха, търсеха начини да протестират, но властта беше силна и не смееха дори да се обадят. Затова приятели от циганската махала в Лом ме помолиха като грамотен човек да напиша писмо до Индия, че искат да бягат от България”, спомня си 77-годишният днес Дилян Чирков.

През 1962 г. той работи като технически ръководител в общинската болница в Лом. Преди това е завършил гимназия и техникум.

“Фамилията ни не е циганска. Ние сме преселници от Русия, но живеехме до махалата и имах много приятели там”, разказва Чирков. В онези години той не е бил антикомунист, но не бил и сред привържениците на обявилата се за народна власт.

Преди 1944 г. семейството било заможно и възпитало децата си в свободолюбие и уважение към хората и труда им. Гоненията на съседите в квартала трогнали младия ломчанин и той излял болката на ромите върху белия лист.

“Господин министър- председател Неру, обръщаме се от името на всички ваши сънародници (цигани) в България с молба да се осъществи дълговечната ни мечта да се приберем в Индия!” Така започва посланието от пролетта на 1962 г. и разказва премеждията на етноса.

“Побългаряването ни се извършва насила, тормозят ни и не ни считат за хора!”, пише Чирков и изрежда примери - които не желаели да се побългарят, ги гонели от градовете в затънтени краища, където не можели да си изкарат хляба. Най-будните и непреклонните пък били откарвани нощем със “специални коли в неизвестна посока”.
“Не искаме да живеем в страна, където сме тормозени и презирани. Вярваме, че с божия и с ваша помощ ще целунем

земята на нашата родина Индия

завършва тайното послание. Идеята на циганите да поискат убежище в Индия вероятно не е родена само от легендата, че от там мургавите скитници са тръгнали по света. В онези години комунистическата преса е пълна със статии за премиера на Индия Джавахарлал Неру - водач на народа в борбата му за свобода и противник на всякаква дискриминация.

По кината в цяла България пък се прожектират с огромен успех индийски филми - пълни с музика, танци и романтика. Цели махали пълнят залите, танцуват пред екраните като на сватба и се изпълват с любов към предполагаемата си родина.

Писмото до Джавахарлал Неру Дилян Чирков дава на сръбски моряк по Дунав, който да го пусне във Виена. Вместо в Индия обаче циганската жалба попаднала в ръцете на Държавна сигурност.

От незнание и вълнение Чирков написал на мястото на получателя

собствения си адрес в Лом

Акуратните австрийски пощи върнали плика в България и тайните служби го прихванали, признават бивши офицери от ДС. За по-сигурно Чирков изпратил още две писма - до ООН и до българския премиер Антон Югов. Там пък не си написал адреса и цели три години властите издирвали автора на сигналите.

“През 1965 г. ме извикаха в кабинета на началника на ДС в Лом и почнаха да ме разпитват писал ли съм някакви писма до Индия. Аз отричах, но когато накрая ме накараха да напиша нещо на бял лист и сравниха почерка, разбрах, че няма мърдане”, спомня си Дилян Чирков.

Ще-не ще, той трябвало да признае, че е написал писмото, но въпреки настояването да издаде помощниците си, не казал имената на циганите, с които говорил за преселението. “Имаше

един-два шамара

но не са ме измъчвали. Заплахи и тормоз обаче имаше много. Накрая написаха на един лист, че признавам, че съм сгрешил и се отказвам от думите си. Аз го подписах”, споделя мъжът. Години наред след това агенти на ДС го следели и подслушвали.

“Тогава циганите бяха много обидени и наистина вярваха, че могат да получат парче земя в Индия. Сега не им пука от нищо”, споделя възрастният ломчанин.

Половин век след акцията за “побългаряване” на ромите броят им по официални данни надхвърля 320 000 души. За интеграцията им в последните 10 години са налети десетки милиони евро. Границите на България отдавна са отворени, но хиляди роми заминават не за Индия, а за Западна Европа.

trud.bg

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!



Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.
БУДНАЕРА не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска.

При ползване на материали от сайта е задължително включването на активен линк към http://www.budnaera.com/
© Copyright Буднаeра

РЕКЛАМА

^^^^^^^^^

–––

–