Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Правилата на живота на Чък Норис

Парите не гарантират щастие. Парите гарантират главоболие. Най-нищожните хора, които познавах по съвместителство – са най-богатите хора в Америка...

Актьор, 74 години, Далас. „Работа, работа, работа, саможертва, саможертва, саможертва – и ето ме: успешен човек, който се е ръкувал с Bruce Lee“.

Всъщност, аз съм победител.

Когато бях малък, аз нямах баща, имах само образа на баща в главата, това бе образ на идеалния баща, а баща не съм имал.

Моят първи игрален филм се казваше „Добрите момчета носят черно“. Какво друго да се добави?

Често съм чувал от критиците, че играя отвратително. И какво, според тях, трябва да правя?

Някога дори имах намерение да отида в актьорската школа. Този ден се прибрах вкъщи и си преброих парите. Очевидно не бяха достатъчно. Тогава реших, че няма да отида в никаква актьорска школа. И не отидох.

Пътувам много по света. Но никога не съм имал бодигард. И никога не съм имал никакви проблеми. Може би за мен работи образът, който съм си създал във филмите. В края на краищата, аз никога не съм играл човек, който търси неприятности. Играех човек, който е в състояние да се справя с тях, ако, разбира се, е необходимо.

Филмите за бойни изкуства се харесват на хората за самодостатъчност. Хората винаги са обичали моментите, когато в полет чупех с крак предното стъкло на движещ се автомобил и изхвърлях човека. Хората такива неща запомнят.

Когато за първи път започнах да работя с Bruce Lee, той вярваше, че трябва да се удря само под пояса – от областта на слабините и надолу. Той просто не вярваше, че ако е по-нагоре може да се получи нещо добро.

Срещнах Брус през 1968 г. – веднага след като станах световен шампион по карате. Брус този ден бе в залата, като специален гост. И така дума след дума ние станахме приятели, започнахме да тренираме заедно. А след това той замина за Хонг Конг. Обади се през 1972 г.

„Пич, – каза Брус. – Току-що направих два филма в Хонг Конг, аз сега съм много уморен. Знаеш ли, искам да направя един филм, за който ще говорят всички. И аз искам в този филм да играем заедно. И да се бием“. Аз попитах: „А кой трябва да спечели, пич?“ Той каза: „Разбира се, че аз. Защото аз съм звездата“. Аз се засмях и казах: „Ти какво, искаш да победиш мен, световния шампион по карате?“ Той каза: „Да“. Чувството за хумор понякога го изоставяше.

За Брус е казано много. Той бе бърз, учеше по малко от всеки, а умът му бе отворен.

Повечето хора се предават секунда преди да направят нещо, което са търсили и са се стремили и което им се е видяло невъзможно. Да се прави това, разбира се, не бива. В края на краищата, вие никога не можете да кажете предварително кое препятствие по пътя ви ще бъде последното.

Мъжете са като стомана. Когато изгубят закалката си, тогава се сриват.

Насилието е последното нещо, към което прибягвам.

Харесва ми, че правя положително впечатление на децата.

Ако искате да постигнете нещо в този живот, не може просто да седите и да чакате това да се случи. Трябва да направите нещо ! Опитът ми показва, че ако просто си седя, нищо не се случва.

Можете да започнете с всичко. Вземете, например, мен. Израснал съм в бедно семейство, нямах баща, живеехме със социални помощи. Но работа, работа, работа, жертва, жертва, жертва – и аз съм тук: успешен човек, който се е ръкувал с Bruce Lee.

Когато написах книгата, исках в тази книга да могат да се видят всичките ми грешки. В тази книга аз написах за всички грешки, направени през живота ми. Като цяло, всичко, което съм направил грешно, ще прочетете в моята книга.

Аз съм много горд от литературните ми опити.

Аз съм невероятно религиозен.

Трудно е да не вярваш в Бог. Спомням си, Лий Атуотър как умря. Бе съветник на Буш-старши в предизборната си кампания. Той беше на малко повече от трийсет. Имаше мозъчен тумор. Главата му беше подута до размера на тиква. Той ми се обади, когато смъртта му бе близо. Допускаше до себе си само няколко от любимите си хора. Спомням си как влязох в стаята. Лий лежеше на леглото. Той ми направи знак да ида до него, прошепна нещо, но аз не чух. Напълно бе загубил гласа си. Клекнах и чух фрагмент от една фраза, казана с шепот: „Чък, вярвай в Господа“. Това бяха последните му думи. Аз дори не си спомням дали плаках или не. Най-вероятно просто съм се отдалечил от леглото.

Мисля, че Господ има някаква симпатия към мен.

Открих нещо смешно: ако помагаш на другите, някой някога и на теб ще ти помогне.

Парите не гарантират щастие. Парите гарантират главоболие.

Най-нищожните хора, които познавах по съвместителство – са най-богатите хора в Америка.

Няколко пъти съм говорил с Шварценегер. Изненадващо е, че ние мислим почти идентично. Разговорът ни беше може би най-скучният разговор на света. „Точно така, Чък“. „Точно така, Арни„.

Животът ми мина незабелязано. Петнадесет години съм учил. Петнадесет години съм се бил. Сега преподавам карате и си мисля: по дяволите, аз се надявам, че са ми останали още толкова.

Всеки един от нас има утро, което няма да види.

В света на бойните изкуства не е никак лесно: ти си най-добрият днес, а утре за теб никой няма да си спомня.

Записал Paul Harris
Превод: analizator.eu

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!