Реквием за патриархалното българско семейство
Автор: Димитър Петров
На много хора може да им звучи абстрактно, но днешното състояние на българското семейство е една от основните причини за кризата в обществото. Корупцията и моралната деградация са пряко следствие от липсата на нравствени устои, което пък е пряко следствие от разрушаването на традиционния семеен модел. Процес, който продължава вече 70 години, като резултатите му се проявяват с особена сила през последните 25.
Семейството е една от четирите институции (наред с училището, църквата и казармата), които формират човешката личност. Чисто хронологически обаче тя се явява първата и, поради тази причина – най-важната. Не случайно е широко разпространено твърдението за „първите 7 години”. Защото, когато семейството не успее да възпита детето в ценностна система, чрез която то да прави ясно разграничение между Добро и Зло, това много по-трудно се наваксва чрез другите три институции.
Патриархалното българско семейство
Патриархалното българско семейство най-често представлява три поколения, които живеят в общ фамилен дом. Членовете му спазват по между си строга йерархия и споделят сложна система от взаимовръзки, наследени от българското обичайно право.
Обикновено патриархалното семейство включва главата на фамилията (домовладика), неговата съпруга (домакиня) и техните синове, снахи и внуци. Понякога част от семейството е и брата или сестрата на домовладиката, ако живее в същия дом. Така в крайна сметка патриархалното семейство, което се запазва в България средата на миналия век, наброява между 8 и 15, а понякога и повече членове.
Домовладиката стои най-високо в семейната йерархия, като неговата дума е закон. Той определя стопанските дейности и на практика носи главна отговорност за прехраната на семейството. Обикновено домовладиката (наричан още стария) е най-възрастният мъж в семейството. При напредване на възрастта и/или наличие на сериозно физическо или умствено заболяване, той бива заменен от най-големия му син или от по-млад брат на стария.
Домакинята заема специално място в семейната йерархия. Тя е отговорна за къщната работа, а снахите, освен на домовладиката, са подчинени и на нея.
Синовете участват в семейния съвет, като по-голяма тежест има думата на женените. Внуците, при навършване на определена възраст, започват да бъдат ангажирани в стопанските дейности (дотогава са освободени от работа и задължения).
Като цяло, в патриархалното семейство се спазват два основни принципа: по-младият е длъжен да слуша по-възрастния и жената е длъжна да слуша съпруга си.
Старото градско семейство
Миграцията от селата към градовете (в края на 19-и и първата половина на 20-и век) започва да променя видимата част на този модел, но същината на междуличностните отношения се запазва. Докато на село е обичайна практика три (а понякога и четири) поколения да обитават един дом, то в града по правило жененият син се отделя със семейството си в друго жилище. Връзките с родителите обаче до голяма степен се съхраняват.
В типичното градско семейство от този период мъжът се грижи за прехраната на семейството, а жената не работи. Тя е домакния и отговаря за домашния уют и възпитанието на децата. Много често в тези си дейности съпругата е подпомагана от домашната помощница.
Семейството при комунизма
Първите сериозни удари по патриархалното семейство са нанесени от комунистическата власт след 09.09.1944г. Новият социалистически „морал” включва странни разбирания за отношенията между деца и родители. На децата започват да се втълпява, че трябва да шпионират родителите си и да ги издават на „народната власт”. И това се случва в период, когато стотици хиляди българи са избити, арестувани, интернирани или въдворени в лагери. В семейството се насажда страх и недоверие, което оставя сериозен отпечатък.
Истинското разрушаване на патриархалното българско семейство се случва по време на колективизацията на земята и последвалата я мащабна индустриализация. Милиони български селяни са откъснати от естествената си среда и са принудени да търсят препитание в градовете. Фамилните връзки се разкъсват и поддържането им става все по-трудно. Жените масово започват да работят, като по този начин възпитаването на децата се превръща в проблем. С неговото решаване се заема държавата (чрез детските градини), но необходимостта жената да работи довежда до драстичен спад в раждаемостта. За последното спомага и легализацията на абортите.
Въпреки разрушителната намеса на държавата, до периода на късния соц обществото все още успява да съхрани някои базисни разбирания за семеен морал. Общественият натиск спрямо разводите и извънбрачните връзки остава сравнително висок, като по този начин българското (макар и далеч не патриархално) семейство още не е унищожено.
„Семейството” на прехода
Преходът от комунизъм към демокрация обаче окончателно разсипва българското семейство. Комунизмът бе заменен не с връщане на стария морал, а с едно наивно, модерно „западничество”, в центъра на което са индивидуализма и личния интерес. В съвременното българско „семейство” масово се живее без сключване на брак, което автоматически намалява усещането за семеен ангажимент. Родители често се развеждат/разделят, докато децата им са още в крехка възраст. В резултат на това представата на много деца за семейство е не „мама, татко и аз”, а „мама, мъжът, с когото живее, и отделно татко, новата му жена и тяхното дете”.
Още по-страшно е, че заедно с патриархалното семейство си отидоха и утвърдените методи на възпитание. Днес отказът от санкциониране на недопустими детски прояви от страна на родителите (поради криворазбран либерализъм), води дотам, че расте поколение, чиято представа за Добро и Зло е тотално размита.
Какво трябва да се направи?
Преди всичко, е необходима рязка промяна в ценностните нагласи на населението. Връщане към доказани във времето модели като този на патриархалното семейство може да извади българското общество от моралната криза. За това би могло да спомогне и възстановяване на вероучението в училищата.
Не по-малко важно е и да се създадат икономически стимули, които да накарат повече жени да предпочетат да родят, отгледат и възпитат няколко деца, вместо да се отдават на „кариера” като обслужващ персонал. От една страна, връщането на повече семейни жени у дома ще повлияе положително на трудовия пазар. Много по-съществено е обаче, че подобна стъпка би подобрила както демографската ситуация, така и ценностното ниво на българина.
Източник: offnews.bg
Филмовият продуцент и музикален мениджър Арън Русо говори по въпроса за движението за равни права на жените, децата и образованието в своето „Историческо интервю с Аарън Русо“, превод на което следва под видеото.
(Следният текст започва от четвъртата минута на видеото)
Една вечер той ме пита:
"Арън, какво мислиш за движението за равни права на жените?"
Тогава имах доста стандартно виждане за това и казах: "Мисля, че жените имат право на работа и равно заплащане с мъжете, както и право да гласуват."
Той започна да се смее и каза: "Ти си идиот".
Питах го защо съм идиот?
Той каза: "Ние Рокфелерови финансирахме това. Ние финансирахме движението за равни права. Ние бяхме зад всички вестници и телевизии...фондация Рокфелер.
Пита ме: "И знаеш ли защо?
Има две основни причини.
Първата беше, че не можехме да взимаме данъци от половината население, преди равните права и втората: сега можехме да пращаме децата на училище от ранна възраст, можем да оформяме мисленето на децата, така се разбиват семействата им, децата започват да гледат на държавата, като на тяхно семейство, на училището, на властите като тяхно семейство, не на родителите, които ги обучават.
Това са основните причини за движението за равни права на жените.
Нещо, което дотогава смятах за благородно когато видях техните намерения зад това, целите на това видях злото зад това, което смятах за благородно начинание.
- Арън, знаеше ли, че Глория Стайнъм в една от книгите си признава, че ЦРУ е финансирало списанието "Мис"?
Не, не знаех.
ЦРУ е финансирало списание "Мис"?
- Да, с уговорената цел да се взимат данъци от жените...
- Без майтап? Не знаех, тоест знаех, Ник ми каза, но не знаех, че ЦРУ са замесени.
Тя се гордее с това: "ЦРУ искаше да ми помогне, да помогна на жените...затова ме финансира".
Разбира се тяхната цел е: Разделяй и владей.
Те се фокусират върху истински проблеми - жените бяха мамени по много начини, но елита не планираше да им помогне, те планираха да ги измамят и да ги разделят с мъжете.
Виж какво направиха с черните жени.
Те имаха само 10% легитимност преди 50 години в черните общности.
Сега е над 90%. Виж и социалните помощи: ще ви дадем пари, ако няма мъж в къщата.
Това е с цел допълнително да деградира семейството, тотално да го унищожи.
How the Rockefellers Re-Engineered Women
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!