24chasa.bg

Българинът е жертва на секса

РОСЕН ТАХОВ

"Тъмни зори" е първата фройдистка книга, родена от български талант. Романът се появява през лятото на 1920 г. и предизвиква обществен земетръс. Той е художествена интерпретация на една теория на Кирил Христов, според която българинът е жертва на секса.

Кирил Христов (1875-1944), поет, белетрист, драматург и преводач, е най-конфликтната фигура в историята на нашата литература.

Биографията му е разпъната от стълкновения. Класически е неговият погром върху вестник "Жило", който дръзва да сипе хули върху достолепната му особа.

Кирил влиза в редакцията с въпроса: "Къде сте, гълъбчета, къде сте драскачи?". Развърта бастуна си и троши всичко наред. Нахвърля се върху ръкописите, накъсва ги на парчета.

После вади
револвер
и стреля
три пъти
в тавана

Скандалният Кирил Христов дели българския народ на "полово гладувал" и "полово преяждал". Между двете категории слага онези, които "спокойно ядат сухия здрав хлебец на любовта".

Писателят отсъжда: "Величайшите беди на България са били винаги дело на първата категория луди - главно като политико-общественици и вестникари."

"За мене - сочи теоретикът - отдавна не е останало никакво съмнение, че не само специфичната наша залисаност, но и познатата стихийна българска злоба, липсата на чувство за справедливост, въпиющата безетичност, лесната склонност към престъпления са форма на неутолен сърдечен глад през най-хубавата възраст и на свързаните с него извратености."

Кирил Христов ратува за еманципация на еротиката, но и за хигиена на расата. Според него "расовият хаос на българския народ" е основната пречка той да се свърже в органично цяло. "В съвременна Европа България е класическата страна на половия хаос и на подлудяващия любовен глад", подчертава ученикът на Зигмунд Фройд.

В романа главният герой Асен е гимназист, дошъл в столицата от Стара Загора (родния град на К. Христов). Героинята Младена е знойна дама, току-що останала вдовица (с черти на една от авторовите приятелки). Асен прекрачва прага на Големия грях, а Младена е безсилна пред Голямото изкушение. Тя се отравя. Той се застрелва.

Още с мирис на печатарско мастило, "Тъмни зори" е разпънат на кръст от критиката. Малчо Николов се гневи в списание "Златорог": "Всички злоупотребяват с половото чувство: възрастните само много ядат, пият и говорят и вършат постоянно мръсотии, юношите се отдават на тайния порок.

Начинът, по който Кирил Христов е изобразил всичко това, неумереното сгъстяване на краските и склонността му вредом да намира изключително само груби животински полови прояви, всичко това не само не убеждава, но извиква негодувание."

В списание "Слънце"
Борис Зографов
нарича
романа "порнографически"

Плъзва и мълвата, че малкият формат на изданието е нарочно избран, за да се крие в дамска чанта или ученически джоб. Възмутени майки пишат до просветното министерство.

Заговорва се за конфискация и претопяване на тиража.
Кирил Христов обаче е убеден, че е създал морално четиво за трагедията на две същества, сблъскали се с устоите на лъжеморала.

Писателят вярва, че българинът няма нищо против еротиката, той е само срещу показната еротика. Нашенецът ще си купи "Тъмни зори", ще го чете, но старателно ще го крие под одъра.

"Любопитно е, че за "Тъмни зори" не ми се разсърди нито една жена - свидетелства авторът. - И възрастни, и малки момичета - студентки и ученички - го четоха лакомо и при разговор с мене върху "опасните глави" се смееха дяволито и ме уверяваха, че няма нищо опасно и преувеличено, че всичко е тъкмо така, както бива. Те се само удивляваха, че аз зная толкова много от техния скрит живот."

И други харесват книгата.

Една утрин Трифон
Кунев възторжено
спира автора:

"А бе какъв дяволски роман си написал? Снощи си лягам и го взех да прочета няколко глави, преди да заспя, та хайде пет, та още пет, та още, че цяла нощ. Отзарана съм отишъл в 6 часа в Борисовата градина да го дочета. Не си спомням книга, написана с по-голяма свежест."

Докато пуританите готвят клада за "Тъмни зори", Кирил Христов праща книгата на Иван Вазов. "Аз с право мислех, че едно вмешателство на Вазова би я спасило", надява се той.

Литературният патриарх обаче му отговаря: "Книгата прочетох с увлечение, както е четена, вярвам, от сички, които са я имали под ръце. Да пиша обаче за нея, както вие желаете, психологически ми е невъзможно. При среща ще ви обясня затруднението и вярвам и вие ще се догаждате отде иде."

Защо Вазов се сепва от историята на Асен и Младена?
Защото е в навечерието на бляскав юбилей по случай неговата 70-годишнина и половинвековната му книжовна дейност.

Точно сега ли трябва да защитава една съмнителна литературна кауза! Инак

Иван Вазов
е имал усет
за еротиката

Като юноша той е страстен поклонник на френския поет Еварист Парни, написал прочутите "Еротически стихове" (1778).

Самият Вазов е автор на стихосбирката "Майска китка" (1880), за която по-късно признава: "Сега просто ме е срам, че съм печатал такива цинични неща.

Вътре могат да се прочетат шедьоври от сорта:
Твойте ненки страстни
не видя в тоз час,
но че са прекрасни,
туй догаждам аз.
Може би приличат
на два портокаля,
затуй ме привличат,
та да ги погаля.

Кирил Христов не може да прости на Вазов, че е изчел "Тъмни зори" от кора от кора, но отказва да спаси романа от претопяване.

Отмъщава си по
уникален, типичен
само нему начин

Когато на 22 септември 1921 г. Иван Вазов склопява завинаги очи, комисията по погребението заръчва надгробното слово тъкмо на Кирил Христов.

"Добре, приятели, ще се съглася, но ще кажа надгробна реч не за Вазова, а за себе си - решава той. - И ще кажа такива пиперати работи, дето, ако слушателите не са съвсем волове, не може да не ги смъдне."

Така минава Иван Вазов в отвъдното - със слово не за покойника, а със самовъзхвала на автора на скандалния роман "Тъмни зори".

Политиците са лъвове в леглото

Кирил Христов ситуира българските политици в категорията "полово гладували". Водачите на нацията обаче винаги са били "полово преяждали". Задкулисието свидетелства, че големите ни държавници са лъвове в леглото.

Петко Славейков, един от лидерите на Либералната партия, министър и председател на парламента, първи доказва голата истина. Още преди Освобождението той разчупва семейната догматика и поделя ложето си с две жени едновременно. В Трявна е съпругата му Ирина, а в Цариград - метресата Катерина.

В османската столица Славейков списва вестници, издава книги, развива обществена дейност. В балканското градче се връща по един път в годината, за да изпълни съпружеските си задължения. Похвално е, че след всяко посещение се появява по едно дете.
Ирина е типична представителка на еснафското съсловие, неспособна да разбере виталната душа на поета. Катерина пък е една от първите еманципирани нашенки. Соня Баева, най-сериозният биограф на Славейков, пише:

"С нея заедно Славейков водил борба за своите убеждения, расъл в тая борба, калявал волята си, избистрял мирогледа си. Тя го вдъхновявала и му давала сили да се бори с трудностите. От друга страна, и Ирина, жена му, имала своя правда. На нейна страна е бил общественият морал. Оттук произлиза и трагизмът на положението, което довело поета до дълбоко, почти непоправимо отчаяние."

Българския Казанова
наричали
Стефан Стамболов

Носела се легендата, че е обезчестил 70 моми и бил дамгосан от "френската болест". През 1894 г. вестник "Свободно слово" разгласява:

"Отпреди три месеца бивший военен министър г. подполковник Савов случайно се научил, че г. Стамболов, шефът на мин. кабинет, в който г. Савов е член от три години, и колегата му г. П. Славков, министър на търговията и земледелието, са блудствовали със законната му съпруга в къщата, която е срещу Пепиниерата (Борисовата градина, б.а.) до кавалерийските казарми, и в оная на Г. Ковача, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, гдето тя е била отвеждана скритом."

Блудницата е Смарайда Милкова, съпруга на офицера Михаил Савов. Законната съпруга на Стефан Стамболов е Поликсена. Полиглот с няколко езика, тя била сътрудник на мъжа си в контактите му с чужденци, защото той говорел иностранни езици колкото Бойко Борисов.
Декамероновската история коства премиерското кресло на Стефан Стамболов. Същата година той подава оставка. По улиците тълпата крещяла: "Долу блудникът! Долу тиранинът!"

Александър
Стамболийски
кръшкал с Татяна

Любовницата му се казвала Пенка, но влюбеният земеделец по пушкиновски я нарекъл Татяна. В едно парфюмирано писмо Стамболийски се изповядва:

"Аз те обичам, обичам те, прелестна и мила моя Татяна, както никой друг не съм досега обичал. За пръв път в живота си, след толкова годишна бурна непрекъсната обществена дейност, аз се влюбвам с всички фибри на сърцето си и не се поколебавам да ти заявя това високо и категорично, както ти искаш в последното си до мен писмо."

Водачът на БЗНС е омаян от Пенкините прелести. "Ах, тая мека и пълна ръчичка, сякаш и сега я чувствам в своята, сякаш и сега се допира до крака ми!", разнежва се той. Съпругата Милена Стамболийска научава за изневярата, но преглъща унижението в името на децата. Тя е от будно учителско семейство. Двамата се венчават през 1900 г., с нейни средства Стамболийски заминава да учи в Хале и Мюнхен.

"Той е имал репутация на женкар. Съпругата му Милена била с няколко години по-възрастна от него и след като през 1902 и 1904 г. ражда децата си, привлекателността й намалява", обяснява ситуацията американският проф. Джон Бел.

Вълко Червенков
изневерявал с певица

Иконата на култа бил влюбен до уши в оперната певица Нели Карова. Суровият и страховит Червенков омеквал пред фустата на сопраното. Той не пропускал опера с нейно участие. Тичал на "Бохеми" от Пучини, ръкопляскал на "Аида" от Верди, три пъти аплодирал "Орфей" от Глук.

През 1950 г. е честван 50-годишният юбилей на Вълко Червенков. Нели му пише писмо, в което диша както нейната, така и всенародната любов:

"Рожденият ден на другаря Вълко Червенков ни дава най-добър случай да му засвидетелстваме нашата гореща привързаност и му пожелаем със свойствената му енергия, трудолюбие и държавническа прозорливост да продължи да води дълги години нашата страна по димитровски път."

"По димитровски път", защото законната съпруга на Вълко е Елена - сетра на Георги Димитров. Двамата са заедно от 1926 г., имат син и дъщеря.

Тодор Живков харесвал засуканите булки

Историческата наука спори коя е била фаворитката на мъжа, който управлява България три десетилетия.

За престижното място се спрягат имената на актрисите В. Г., Ц. М., А. П., В. Д и др.
Последната вероятно е първа в класацията, предполагат съветникът на Живков Константин Чакъров и историчката Искра Баева. Факт е, че Живков много е харесвал В. и не е пропускал премиера в театър с нейно участие.

В. беше член на ЦК на БКП, а такъв избор ставаше единствено и само с личната протекция на Първия, аргументират се специалистите.

Информацията от недрата на народа е по-обща и относителна.

Неговата камериерка баба Цоца казва, че Тодор Живков харесвал засуканите булки. "Па у това е убостта на живота!", обичал да повтаря той.

Дефиницията за човека от бащата на алгебрата

Мохамед Ал Хуаризми (780 – 850) е персийски математик, географ, астроном, работил в Къщата на мъдростта в Багдад и смятан за един от бащите на алгебрата. Един ден го попитали каква е неговата дефиниция за човека, на което той отговорил...

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!