Комунистите са същите, просто носят други имена
Елитите в България днес са същите както в края на комунистическия режим. Те просто носят други имена, казва в интервю за Deutsche Welle бившата главна редакторка на френския Le Monde Силви Кауфман.
Първият досег на световноизвестната журналистка с България е през 1978 година. Като кореспондентка на „Монд“ в Москва Силви Кауфман разбира, че в съветската столица считат НРБ за 16-та република. И днес на отличен руски тя цитира научената в онзи период фраза „Курица не птица, а Болгария – не заграница...“
По-късно, като кореспондентка за Централна Европа на водещия парижки ежедневник, заедно с други френски журналисти Силви Кауфман придружава президента Франсоа Митеран по време на посещението му през януари 1989 г. в България и на срещите му с изявени противници на тогавашния режим на Тодор Живков. „Изглежда посещението на Митеран е било важен момент в борбата срещу режима, но аз не си спомям кой знае какво за срещите му с дисиденти и студенти в София. Това, което обаче ясно помня, е създаването на „Екогласност“ два месеца преди визитата, без което закуските на Митеран с инакомислещи във френското посолство просто нямаше да се случат“, разказва известната журналистка.
Нейният репортаж от София преди 25 години обаче съдържа едно запомнящо се твърдение на самия Тодор Живков: на въпрос как той възприема многопартийността, десет месеца преди да падне от власт диктаторът предрича, че "в България няма да има друга партия на власт освен нашата, защото така е решила историята".
Кауфман нарича управлението на Живков "един от най-суровите комунистически режими в Източна Европа", превърнал страната в "заден двор“, а насилствената смяна на имената на българските турци - "етническото измерение" на комунистическото управление. Всичко това е предопределило бавния напредък на България по пътя на демократизацията и европейската интеграция, убедена е Кауфман.
Според френската журналистка, и България, и европейските институции носят еднаква вина за последвалите проблеми на България около установяването на върховенството на закона, усвояването на еврофондовете и във всички останали аспекти на българското еврочленство.
„Това членство се оказа трудно и за двете страни, защото Европейският съюз се съгласи в общността да влезе нова държава, която не си беше свършила „домашната работа“ по достигането на критериите за влизане в Обединена Европа“, категорична е Силви Кауфман. „Учудвам се на жалбите, че в България не е имало дебат по влизането на страната в Европейския съюз. Във Франция също нямаше подобен дебат, защото както за вас, така и за нас, принадлежността към европейското семейство и ценностите му е нещо естествено", казва тя.
Не е никак странно, че някои членки не успяват да усвояват ефективно европейските фондове, а държави като Испания или Полша получават осезаемо по-големи изгоди от тях. Именно подкрепата от Европа беше причина за развитието на тяхната икономика и инфраструктура, а оттам и за съществено повишаване на стандарта на живот в двете държави. Но ако сравняваме България с Полша не бива да забравяме, че Полша беше първата източноевропейска държава, скъсала с комунизма. И това започна доста преди 1989-та, припомня френската журналистка.
Към младите българи тя се обръща с призива да не напускат родината си. "Пътувайте, развивайте се, но и се връщайте“, казва Силви Кауфман.
ЗА КАКВО Е СЪЗДАДЕНО ЧОВЕЧЕСТВОТО
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!