Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Първа частна банка на Държавна сигурност

alt
Венцислав Йосифов (изправеният) и Валентин Моллов – банкерите от Първа частна банка и агенти на Държавна сигурност | Снимка: capital.bg.

Написано от Христо Христов

Тримата учредители и последователни шефове на Първа частна банка (ПЧБ) Христо Маринов, Венцислав Йосифов и Валентин Моллов са агенти на Държавна сигурност и по този показател тя с право може да се нарече Първа част банка на ДС.

Имената на трима се появиха при проверката на комисията по досиетата на ръководството на фалиралата ПЧБ, резултатите от която бяха разпространени днес (решение №2-288 от 15 януари 2014 г.).


Венцислав Йосифов – агент на Четвърто управление на ДС

Венцислав Йосифов (1947) е разкрит като агент „ИЛИЕВ” на Четвърто (икономическо) управление на ДС от 1987 г.

Той е обявен в качеството си на Член на Управителния съвет на ПЧБ,  прокурист и член на Съвета на директорите на банката.

Документите от архива на ДС (виж досието му – тук) осветляват биографията и кариерата му по времето на комунизма.

Той е завършил ВМЕИ „Ленин”, специалност „Електронна техника”. От проучването му преди да бъде вербуван ДС установява, че Йосифов е кандидатствал във Висшата специализирана школа на МВР „Георги Димитров”. След завършване на висшето си образование работи в ЗЕС „Искра” в София като технолог.

В периода 1974-1977 г. е бил работил като щатен комсомолски работник – секретар на заводския комитет на ДКМС, а след това организационен секретар към градския комитет на комсомола. През 1977 г. преминава на работа като началник цех в ЗЕМ „Васил Коларов”. След това работи в ИПК „Промишлена електроника” (1979-1980), а после преминава в ДСО „ИЗОТ” в дирекция „Международно сътрудничество” като специалист по двустранно сътрудничество със социалистическите страни.

Контактите му с Държавна сигурност датират още от тогава. Той е използван в качеството на доверено лице от Управление „Икономика” във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването). Предаваната от него информация е била от „оперативен интерес”.

Когато е вербуван през 1987 г. Йосифов е работил в Асоциация „Електроника” (АЕ) като експерт по сътрудничеството с фирми от капиталистически страни. Четвърто управление на ДС мотивира привличането за агент от необходимостта да разполагат с агент, който да се използва при решаване на контраразузнавателни задачи в Асоциация „Електроника” по направление външен противник – чужди фирми, концерни, институти, фондации, смесени фирми и сдружения.

Неговата принадлежност беше обявена за първи път през 2011 г., при проверката на кандидатите за президент, в които той участва.

Преди това Венцислав Йосифов беше издигнат от БСП през 1995 г., когато още оглавяваше Първа частна банка, за кандидат-кмет на левицата в София. Опонент му е Стефан Софиянски (СДС) от когото губи изборите.

Когато е на върха на славата си като банкер Йосифов се жени за Моника Янова-Йосифова, репортерка в пресгрупа „168 часа”. По време на тройната коалиция нейната агенция „ПР енд медиа” получава от различни министерства поръчки за милиони и бързо  се превръща в една от най-силните в бранша. По-късно тя се развежда с Йосифов и впоследствие става приятелка на лидера на БСП Сергей Станишев, с когото от май 2013 г. са официално женени. Името на двамата беше замесено в скандал с лобиста Хорхегер в Австрия заради пари, завъртени няколко пъти, получени за PR кампания за България при управлението на правителството на тройната коалиция (2005 - 2009), когато Станишев беше премиер.

За първи път агентурната принадлежност на Венцислав Йосифов беше огласена през 2011 г., когато той беше проверен в качеството му на кандидат за президент на изборите през октомври същата година.


Валентин Моллов – „честният частник”

Валентин Моллов (1954) е разкрит като секретен сътрудник „МИРАКЛИЙСКИ” на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от 1983 г.

Той е обявен в качеството си на член на Управителния съвет, на Надзорния съвет и на Съвета на директорите на ПЧБ.

По времето на комунизма той е административен директор (1080-1982) на Българска индустриално стопанска асоциация (БИСА), наследник на която днес е Българската стопанска камара. БИСА е създадена през 1980 г. от Огнян Дойнов и основната й цел е да развива малки и средни предприятия.

Моллов е работил и в администрацията на държавното предприятие „Булгаргеомин”. Представител е на предприятието в Триполи, Либия. След това е началник на международния отдел на „Техноимпортекспорт" до 1986 г.

След приемането на Указ 56 за стопанската дейност през 1989 г. създава фирма „Моллов”, която се занимава с транспортни и сервизни услуги. На 22 декември 1989 г. основава Съюз за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ) и става негов председател. От края на април 1990 г. ССИГ започва да издава седмичника „168 часа”. Напуска ПЧБ малко преди фалита й, след като учредява и оглавява банка „Моллов”, която също фалира.

Агентурната му принадлежност беше разкрита за първи път през лятото на 2013 г. при проверката на банка „Пиреос – България” (виж повече за Моллов – тук), правоприемник на фалиралата банка „Моллов”. Банкерът, прочул се в началото на прехода с определението за себе си „честния частник”, е и един от съучредителите на Г-13, а с агентурната си минало и един от агентите в групата  т. нар. едър бизнес в България.


Христо Маринов - първият шеф на ПЧБ

Адвокатът Христо Маринов (1928) , съучредител и първи управител на ПЧБ, е разкрит като сътрудник „ВИХЪР” на Държавна сигурност, отдел „Задгранични паспорти” от 1971 г. Свален от оперативния отчет през 1979 г. Той е обявен в качеството си на член на Управителния съвет и на Надзорния съвет (1990-1992) на ПЧБ.

Неговото име беше обявено вече от комисията при проверката на кредитните милионери към "Балканбанк" през 2013 г. в качеството му на член на Контролния съвет на "Балканкар" ЕАД.

 

Фалит и разследване на ПЧБ

Първа частна банка фалира през декември 1997 г. Впоследствие става известно, че при създаването й са нарушени действуващите тогава Указ 56 за стопанска дейност и Правилника за приложението му. Трезорът стартира чрез подписка – непредвидена в тогавашното законодателство процедура.

Съдебното решение за създаването на ПЧБ е без дата и посочен съдийски състав. ПЧБ възниква с парите на „Кореком”, държавни инженерингови организации, предприятия, външнотърговски обединения. Съществуващото Министерство на икономиката и планирането ги сезира със шаблонен текст да преведат активите си в банката.

При учредяването на ПЧБ акции за по 10 000 лева записват едва три лица – Христо Маринов (първият управител на банката), Венцислав Йосифов, който го наследява и Валентин Моллов.

Вълната от банкови фалити през пролетта на 1996 г. започва именно с ПЧБ. В резултат на банкрута на ПЧБ „изгарят” спестявания на фирми и граждани за 42.4 млн. долара и 10.7 млрд. тогавашни лева. Ощетени са 250 000 граждани и над 120 000 еднолични търговци, дребни и средни фирми.

През 2001 г. Венцислав Йосифов е арестуван показно и след това е подсъдим за неупражнен контрол при раздаването на кредити от 1.5 млн. долара и около 2 млн. лева. Впоследствие съдът го оправда по всички обвинения.

 

Глобалната проверка за сътрудниците на комунистическите тайни служби в банките

Проверката на ПЧБ е част от глобалната проверка за принадлежност към комунистическите тоталитарни служби на търговските банкови в България, която комисията по досиетата започна през 2013 г. До момента тя е огласила сътрудниците на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНБ (военното разузнаване) в следните банки:

Информациите за всички тях може да намерите в секцията COMDOS, рубрика „Решения” на сайта.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!