Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ленин бил ортодоксален евреин
 |
| rasper-bg.com |
Съмнението, че Ленин – вождът на световния пролетариат, е евреин, за пръв е изказано от войника Беклемишев от разказа на Бабел “Сол”. Исак Бабел е руски писател, роден през 1894 г. Еврейските корени на Ленин учени и изследователи търсят и днес.
След войната в Киев сред евреите от ръка на ръка се предавало машинописно копие, което доказвало, че дядото на Ленин по майка – Александър Бланк, е син на житомирския евреин Мойше Бланк.
След няколко години станало ясно, че копието е оригинално. Документът бил открит в житомирския архив и евреите, които работели там, направили всичко възможно информацията да изтече.
През 1933 г. сестрата на Ленин – Анна Илинична, се обърнала към Сталин да даде гласност на документа за д-р Бланк. В писмото си до генералния секретар Анна пише, че еврейските корени на Ленин се потвърждават от факта, че той винаги ценял високо евреите и смятал, че това семитско племе има изключителни способности. Според сестрата на Ленин този документ можел да изиграе много важна роля в борбата с антисемитизма. Сталин, разбира се, отказал този документ да бъде публикуван. Партийното ръководство се стремяло да запази в масите образа на Ленин като стопроцентов чистокръвен руснак. Малко преди смъртта си Анна Илинична отново писала на Сталин. В писмото споменавала, че Ленин високо ценял еврейската нация, нейната революционност в борбата, противопоставял я на по-вялия и разпуснат руски характер. Отново последвал отказ.
Завесата на евейския произход на Ленин повдигнала известната писателка Мариета Шагинян, която написала книга за семейство Улянови, но тя била конфискувана, а самата писателка била критикувана за “изкривената представа за националното лице на Ленин – гения на човечеството, издигнат от руския народ, който е негова национална гордост”. Но все пак трябвало да се каже истината за произхода на Владимир Илич. Семейство Улянови и по възпитание, и по културна традиция, въпреки разнонационалните корени, винаги е било руско, както са се смятали за руснаци писателите, с не съвсем славянски корени – Пушкин, Лермонтов, Делвиг, Пестел, Дал и Блок. Ленин никога не е страдал от фанатичен патриотизъм, имал критичен поглед върху руската история и руския национален характер, но това го правели и всички класици на руската литература и лидери на обществената мисъл. Историкът Д. Волкогонов пише: “В произхода на Ленин се чува гласът на руската съдба – славянското начало и азиатските простори, еврейският елемент на националния интелект, немската, западна култура. От това не може да се избяга, пък и не трябва…”
Закономерен е въпросът – в каква степен “еврейската следа” се отразява на практическата дейност на политика Ленин, признатия вожд на партията и държавата? Такава връзка е трудно да се установи. Известно е, че той винаги е бил сред защитниците на еврейското равноправие. Още в началото на 1914 г. той подготвил за внасяне в Държавната дума законопроект за националното равноправие. В него много важно място заемала отмяната на всички ограничения на евреите. С еврейското равноправие Ленин се занимавал и след революцията. Той се борел с погромната агитация и антисемитското движение, и то доста остро. Ленин привличал за сътрудничество евреи единомишленици, и те не били малко – Свердлов и Зиновиев, Радек и Склянски, Лозовски, Литвинов, Йофе и др. На Троцки след Октомври предложил дори поста на лидер на съветското правителство, от което той се отказал, като убедил Ленин, че страната няма да разбере тази стъпка.
Трябва да се каже, че Ленин много повърхностно познавал живота на руското еврейство. Не е виждал със собствените си очи кървавите еврейски погроми, някои скандални дела знаел само по вестниците, затова идеите му за решаване на еврейския въпрос често изглеждали умозрителни и абстрактни. В годините преди световната война Ленин упорито развивал теорията за “асимилацията” на евреите като основа за решаване на еврейския въпрос в Русия. Според него, разтваряйки се сред руските и другите нации, евреите могат да им предадат своята революционност и интелект.
Досега е непростимо ожесточението, с което Ленин се борел с “Бунда” – масовата еврейска социалдемократична организация, която през 1903 г. наброявала повече членове отколкото РСДРП. Той смятал за ненужно и вредно съществуването на “Бунда”, която според него отвличала еврейските трудещи се от общоруския революционен процес.
През първото десетилетие на новия век хората се отдръпнали от болшевиките. По-привлекателни от ленинската концепция за “асимилация” се оказали идеите на австрийските социалдемократи Бауер и Ренер, които издигнали програмата за културно-националната автономия на нациите. Ленин разгърнал шумна кампания срещу “австромакрксизма”. Поддържането на австрийските реформатори в Русия се превръща според Ленин в истинска “епидемия”.
Членовете на ционистката партия “Бунда” не получили поддръжката на еврейския елит, който влязъл в руските партии, и в крайна сметка попълнили сталинските лагери на смъртта, а еврейската маса, вляла се по призива на Ленин в редовете на борците за “обща революция”, през 20-30-те години се оказали беззащитни пред надигащата се срещу нея стена от неразбиране и ксенофобия.
Тайните на еврейската революцияНай-мощният удар срещу руския народ е нанесен през 1917 г., когато властта в империята завземат истинските черни масони, които за публиката се наричат "болшевики"... |
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!