Следвайте "Буднаера" в Телеграм

nepoznato.energetika-bg.com

Завладяването на "извънземните" технологии от...

Голяма част от това, което ние вярваме, че е постижение на човешкия ум, няма отношение нито към човечеството, нито към неговия ум

НЛО
nepoznato.energetika-bg.com

И така. Филип Дж. Корсо е човек посредствен и с обикновен външен вид. Малък на ръст, винаги облечен в сиво, със старомодни очила, с меки черти на лицето, Филип по-скоро прилича на счетоводител, а не на човек, който има никакво отношение към армията. Дори и тези, които знаеха, че Филип Корсо е подполковник от отдела за изследвания и технологично развитие на щатската армия е по-вероятно да мислят за него като за щабна мишка, който постоянно пресява купчина стари и ненужни документи.

Очевидно, много от колегите му са го смятали за неудачник, независимо от факта, че службата на подполковник Корсо работи в Пентагона под прякото наблюдение на генерал-лейтенант Артър Трад – ръководител на отдела за военно разузнаване.

Може би хората, които знаят за "Втория живот" на Филип Корсо се броят на пръсти. Един от тях е генерал-лейтенант Трад. Корсо е бил най-засекретеният военен разузнавач департамента "Пентагон-1. Той е пряко подчинен само на един човек – ген Трад и е негов главен съветник по всички свръхсекретни дела.

Веднъж подполковникът получава от генерала няколко кутии със строго секретни документи, снимки, филми и мостри на нещо неразбираемо. Той е помолен да проучи внимателно всичко. От тогава Corso има заповед да обърне много сериозно внимание на всичко, свързано с тази тема.

Документите и филмовия материал съдържат данни за катастрофа на летателен апарат с

извънземен произход, станала в Ню Мексико, на 37 мили северозападно от малкия град Розуел, който се намира южно от пресечната точка на магистрали 40 и 285. Става дума за неизвестен на човечеството летящ обект (НЛО), в който е имало подобни на хора петима членове на екипажа.

Ръстът на всеки не надвишава 4,5 фута (140 см). Главата е несъразмерно голяма. Двама от чужденците в момента на пристигане на специалните сили на САЩ са открити мъртви вътре в обекта. Третият е бил убит след инцидент, докато се опитвал да избяга. Четвърти и пети, тежко ранени, са взети във военната болница 509 на военното летище. Учените са дали на членовете пострадалите в инцидента екипаж названието "хуманоиди" като производно на думата «human» «Подобни на хората".

"Аз самият не съм бил в Розуел през юли 1947 г., когато е настъпило произшествието" – пише в мемоарите си, Филип. Но от документи и видео материал е научил и видял много повече от тези военнослужещи, които са били там.

Ето как трийсет и пет години по-късно, според документи и доклади на свидетели, Филип Корсо реконструира събитието:

"В нощта на 1-ви юли, 1947 г., радарите на 509 -то военно летище и военната база White Sands, където точно по това време е била тествана модифицираната немска ракета V-2, засичат на екрана на радара изображение на бързо движещи се цели. Става ясно, че нито един от самолетите, изработени на земята, не могат да се движат толкова бързо и толкова рязко да променят траекторията на полета … На сутринта и следващия ден странното явление на радарите на двете бази не само не спира, но става още по-интензивно. На екрана на радарите се появяват наведнъж по няколко неидентифицирани цели. Военните самолети, изпратени в съответния район за да намерят неидентифицираните обекти, нищо не откриват. След доклада на

Пентагона от Вашингтон веднага долитат няколко групи от военното контраразузнаване. Те провеждат проучване на района около двете бази, но не намират нищо подозрително. Оставало само едно – да се гледат радарите и да се чака.

По това време американците вече са притежавали данни за НЛО, но ако се съди по отчетите и рапортите им, първоначално идеята за извънземно присъствие не е разглеждана от никого. Американците са били убедени, че това са апарати на руското разузнаване, които притежават технологията на немските летящи чинии. Русия е била в процес на придобиване на атомната бомба и никой друг не би могъл да се интересува от проучване на територията с опитите с оръжие, разположена в близост до тази база.

Втората причина за появата на неидентифицирани цели на радара са могли да бъдат физически аномалии в резултат на мълнии. На 3-ти и 4-ти юли тази година в цялата област около Розуел е имало летни бури, придружени с гръмотевици и светкавици.

"На Четвърти юли, някъде около 22 ч., много жители на градчето виждат в небето бързо летящ и светещ обект, който пада зад хоризонта. Повечето от тях са го взели за метеорит. Същата картина на падане наблюдават и операторите на екрана на радара. Екипът на военното контраразузнаване реагира незабавно и в рамките на 20 минути колоната вече е на път. Търсенето не отнема много време. На Четвърти юли – Деня на независимостта, много американци обичат да пътуват с палатки в прерията. Няколко различни групи съобщават по радиостанциите си за паднал летящ обект на няколко мили от тях …. "

От доклада на Стив Арнолд, военен специалист CIC (Counter Intelligence Command) става ясно, че в четири часа сутринта групата му пристига на мястото първа. На разсъмване е доста трудно да се определи какъв тип самолет се е разбил в песъчливия хълм. Първи разглеждат обекта рентгенолозите. Нивото на радиация е приемливо. Арнолд е един от първите приближили обекта. Той е бил поразен от факта, че обектът, с изключение на няколко пукнатини по обшивката е с ненарушена цялост, а дори и недеформиран. През една от пукнатините Стив вижда, че вътре в обекта е тъмно.

Въпреки това, когато поглежда през илюминатора, вътре в обекта се оказва светло като ден. Той се обърква, защото не разбира откъде идва светлината. Откъде може да знае Стив, че това е един вид устройство за нощно виждане? Той видял двама хуманоиди, които лежат на пода в близост до контролния панел. В този момент са включени полевите прожектори. "В радиус от половин километър, стана светло, като на бейзболното игрище" – казва Стив Арнолд.

Вниманието му към НЛО е било отклонено от виковете "Спрете - ще стрелям!" И щракане на затвори на пушките. Арнолд в светлината на прожекторите видял малък хуманоиден обект, който се изкачвал на пясъчен хълм. Той чува отчетливо заповедта на лейтенанта "не стреляй", но очевидно сред виковете последната команда не е била чута. В следващия миг прозвучава серия от изстрели и хуманоидът започва да се търкаля надолу по хълма. Трима войници се затичват към тялото и насочват пушките си M-1 към него. Арнолд също така обръща внимание на още две тела, разположени на около тридесет метра от НЛО. Едното от тях мърда и издава звук, който според доклади на всички присъстващи, всеки е чувал в мозъка, но не и с ушите си.

"Физическата болка на лежащия на земята хуманоид се появи в мозъка ми с такава сила, сякаш е моя. Неговата молба да не го убиваме и страх ми се се прехвърли във всички присъстващи. Сякаш замръзнахме на място, ние всички чувствахме неговия страх, тъга, а също така и срам за убития от нас член на екипа му."

Половин час по-късно полицията и медици от бърза помощ виждат НЛО и телата на извънземните, носени от войници. Но присъстващите на мястото на инцидента, всеки който е видял нещо или нещо не е видял, подписва обещание да не разкрива това, под заплаха за дълго лишаване от свобода и глоба от 10 хиляди долара. Главното дори не е и самия документ, а това, което е казано устно от спецслужбите – пряка заплаха за физическо унищожаване на всеки, който сподели и дума за видяното. В разцвета е ерата на макартизма и всеки американец знае, че заплахата от смърт за свидетелите, техните семейства и дори роднини – не са само думи.

При получаване на документи и веществени доказателства от катастрофата НЛО през 1951 г., полковник Корсо получава от генерал-лейтенант Традо специални правомощия, одобрени с подписа на президента Хари Труман (без знанието на последният, казва самият той), които поставят Корсо над Пентагона и законодателството на САЩ. За разлика от американския президент, Корсо, по всяка вероятност, е имал правото да види НЛО и дори да влезе вътре. Тези правомощия са дадени на Филип Корсо във връзка с факта, че той е единственият мъж в Америкам с уникална мисия – да предаде неземни технологии на човечеството.

Мисията не е просто уникална, но и предизвикателна. Работата по предаването е трябвала да се получи така, че получателите на извънземни технологии да не знаят или да знаят възможно най-малко за произхода на полученото. В корпорациите- получател трябвало да се запишат със задна дата документи, според които научните изследвания и развитието на тези технологии са били, както се твърди, отдавна и последователно разработвани от конкретни научни работници, сътрудници, лаборанти. Внедряването на тези технологии, според Корсо, трябва да се направи така, че в случай на промишлен шпионаж, нито една тайна служба в света да не може да стигне до истинския им произход.

Ние, хората сме горди с постиженията на човешкия ум -компютър (PC) с размер на пет стаи и космически кораби за еднократно ползване (!). Вярвахме, че сме Подчинили атома и сме овладели дълбините на океана. Наричаме се и поради собствената си глупост продължаваме да се наричаме собственици на Земята вярвайки, че ни е позволено всичко: от напояване на пустини, промените в коритата на реките и масово изсичане на гори, а в същото време не сме в състояние да се справим дори и с такива стихии като снежни затрупвания, заледявания или наводнения от силни дъждове.

А всъщност просто не са ни казвали, че компютрите по-често са се повреждали, отколкото са работили. Ние не бяхме информирани колко неуспешни опита е имало за космически полети и колко много жертви са дадени, преди човечеството да научи за полета на първия в света космонавт Юрий Гагарин. Ние все още не знаем какъв всъщност космонавт е бил той.

Ако не беше инцидентът в Розуел и малкия мъж с невзрачна външност Филип Корсо, който по заповед предоставя тази и онази неземна технология на компании като RCA, General Electric, Бел, то ние, вероятно и до днес щяхме да слушаме радио на ламповите приемници и да гледаме телевизия на допотопните, тежки и некачествени телевизори.

Но дори и най-осигурените с бюджет за научни изследвания учени в света са им трябвали 14 години за да бъдат в състояние да разберат не най-усъвършенстваните технологии, създадени от тези, от които са ги взели "назаем" -от посетителите на нашата планета. Америка щедро е раздвала тези технологии и на други страни. Но само тези технологии, които са необходими за стандартизиране на всички страни, с цел по-лесно да ги управлява ново Световното правителство….

Когато става дума за гордостта на жителите на земята от самите себе си, тогава се забравят граници и международни конфликти, несъвместими идеологически системи и прочее. Ние се гордеем с постиженията на Microsoft, поради това, че само за половин век те смениха тромавите и обемисти компютри с удобните и сигурни лаптопи и въобще преносимите компютри. Ние се гордеем с постиженията на най-големите световни компании за мобилни телефони, нямащи обаче никаква връзка с първоначалния замисъл на това изобретение.

Голяма част от това, което се превърна в неразделна част от живота ни и ние вярваме, че е постижение на човешкия ум, няма отношение към човечеството, нито към земните изобретения.

В своите мемоари, написани със сдържания език на военните, полковник Корсо дава на читателя да разбере, че това, което научава за катастрофата с НЛО, предизвиква в него "емоционални вълнения и буря от противоречиви емоции." Военната чест и дълг към страната си – от една страна, и дългът му към всички жители на планетата – от друга, през останалата част от живота му не дава на Филип Корсо никакъв покой. Още тогава той решава, че човечеството има право и, рано или късно, трябва да научи истината.

Той многократно обсъжда въпроса с ген. Традо. И двамата знаят какво получава човечеството през 1947 година. И двамата са били наясно, че безпрецедентно сложни технологии, попадат в ръцете на опасни хора, които поставят себе си над американския президент и човечеството. Те вече знаят какво ще стане с планетата Земя, ако не разкрият всичко, което знаят. Но честта и клетвата към родината вземат връх. Традо помолил Филип да не предоставя на обществото никакви материали, докато Традо е жив. Корсо изпълнява искането на шефа си и приятел, като публикува kнига едва след смъртта на генерала, а самият Филип Корсо е 83 години.

В началото на книгата "The Day After Розуел" Корсо пише: "Аз не съм правил копия на документите, свързани с инцидента, не съм писал бележки по темата и не съм съхранявал веществени доказателства. Пиша тази книга по памет … " Напразно обаче прави тези уточнения..
Смъртта на Филип отнася със себе си тайната и никой не знае дали той има копия от всички документи, свързани с инцидента с НЛО. В книгата си Филип обаче, представя редица документи, свързани с лунния проект "Хоризонт". И само един документ, свързан с инцидента, написан от генерал-лейтенант Туининг, очевидно въз основа на доклада на полковник Корсо е сканиран и поставен в книгата. Своя дълг към човечеството той все пак изпълнява.

Corso говори за специфични технологии, получени от извънземните. Сред тях са: технологията, която ние наричаме уреди за нощно виждане, технологии за самолетите Стелт (Stealth), супер твърдите и ултра леки сплави от титан, материалът "кевлар" който широко се използва в производството на бронирани жилетки и костюми, оптичните влакна и екраните LCD и LЕD, използвани в днешните телевизори с плосък екран, принципите на холограмата и многобройни програми и функции на компютри, плазмени екрани и други неща, които ние приемаме в неевежеството си за научни постижения на човешкия ум. Списъкът, за съжаление, не завършва с технологиите, използвани в ежедневието в съвременното общество.

Той се допълва от "изобретения", които значително превишават силата на разрушителната мощ на земните ядрени оръжия. Corso споменава за импулсно-плазмено оръжие, което може напълно да анихилира органични цели, както и насочени електромагнитни оръжия, които могат да дисимилират вътрешните човешки органи, а и самия човек. Без звук и без светлина човек се превръща в прах. Това е един кратък списък, който открива възможносттите на "магическа пръчка", която е попаднала в ръцете на примитивното и неподготвено човечество, съставен от гражданин, който се е клел във вярност към знамето на страната си и не е смятал за възможно да говори още.

Десетки книги са написани за катастрофата в Розуел, но интересна е точно книгата на Филип Корсо, само защото само една година по-късно, макар и в добро здраве, той умира. Не бих искал да напиша баналния израз: "При някакви странни и загадъчни обстоятелства". Няколко дни след смъртта на Филип в къщата му идват хора, които , представяйки се "колеги", вземат от семейството всякакви материали, чието публикуване би навредило на националната сигурност…

Разбираемо е защо. Четейки книгата, става ясно, че много от фактите, не може да се опишат просто по "памет" от Филип. Може би поради тази причина смъртта на Corso не е случайна. В крайна сметка, става ясно, че знае много повече от това, което е казал в книгата. Не е изключено, че Corso е могъл или е иска да съобщи на хората още по-големи тайни и не са му позволили да го направи.

От много източници – писмени и устни, се прокрадват версии, предположения, намеци и дори твърдения, че е имало разговор с оцелели хуманоиди, доживели до 1953 г., на който е бил поканен президента Труман. Тогава кой освен него е бил в тайната Зона-51, където е имало преговори между "Majestic-12″ и хуманоидите? Някои официални лица казват, че е имало постоянно сътрудничество на избрани земляни с извънземни….

Съществуват предположения, че чужденците, които са придобили външен вид на хора, живеят сред нас и дори заемат важни постове в различни правителства. Говори се дори, че е изготвен договор между нас и тях, с който те са обещали да ни научат на своите постижения в областта на науката и технологията, и те, чужденците са изпълнили своята част от задълженията си. Но, вероятно по-късно ние не сме изпълнила нашата част от споразумението, като сме продължили да тестваме ядрени оръжия, да ползваме стари енергоносители, замърсяващи планетата и пространството около Земята. Ние продължаваме да унищожаваме природата и да не пазим чиста околната среда.

Освен това, ние сме решили, че разполагаме с достатъчно извънземни познания за да отмъстим за унижението на човека по време на посещението си на Луната. Много учени, журналисти, общественици и дори висши политици говорят за възможността чужденците да са зомбирали както определени хора от Земята, така и цели държави. Но нека да не говорим за "ужасни истории". По-долу се говори за конкретни факти.
По-важен е въпросът за това кой притежава "вълшебната пръчица" и как ще я използва? Не знаем дали те възнамеряват да унищожат нас, планетата и себе си. Кои са тези "Могъщи Дванадесет", прехвърлящи по наследство своите идеи и планове на злите си наследници?

По отношение на "дванадесетте" Corso споменава името на бившия началник на Службата за военно разузнаване адмирал Роско Хиленкотер. Въпреки това, днес това не е толкова важно, защото хората, които първоначално са създали тази елитна група, вече не са живи. Но така или иначе, без значение кои са хората, които се самоопределят като "могъщите дванадесет", е ясно едно нещо: след като, така да се каже са получили "магическата пръчка", те са се почувствали господари на положението и решават да не споделят своите възможности нито с хората, нито дори с американския президент . Те са създали тайна група, в която и до днес не допускат външни хора.
През 1992 г. репортер на "Ню Йорк Таймс" пита президента Клинтън не се ли интересува от факта, че някъде в сърцето на Америка има една група от хора, която всъщност е правителството в правителството, а той, президентът, не знае нищо за техните проекти и планове, и дори няма достъп до "Зона-51″. Клинтън отговаря на въпроса с усмивка: "Не, не ми пука. И е по-хубаво да не се знае какво се случва там. "

Да, може би Клинтън е наясно защо е добре да не се знае. В светлината на последните факти по разследването на убийството на президента Джон Ф. Кенеди стана известно, че няколко месеца преди трагедията, Кенеди е дал за одобрение в Конгреса два документа:

1. Взимане под контрола на държавата на Федералният резерв

2. Създаване на изследователска група на най-високо ниво (с участието на специалните сили, ако е необходимо), за пълна проверка на "Зона-51, намираща се в пустинята на Невада и свързаните с това всички тайни лаборатории и предприятия.
Изследователите и официални източници, както и независими и легитимни американските медии са склонни да вярват, че тези два документа са станали причината да бъде убит президентът на Съединените американски щати. Но основният проблем на нашето време е :

Дали са свързани наследниците на "Могъщите 12″ с "Bilderberg Group"?

Билдербегската група включва най-богатите хора, банкери, големите бизнесмени, политици, които днес са под егидата и ръководството на най-богатите американски семейства, е основана през 1954 г. в малкия  холандски град Арнем.

Първата среща на групата представители на най-богатите се провежда в хотел „Билдерберг“, в покрайнините на Арнем  и поради това получава името „Билдерберг“. Дневен ред на тази среща, както и на последвалите са ето тези въпроси:

1. Създаване на единно световно правителство

2. Контрол върху раждаемоста на планетата и намаляване  населението на света до 500 милиона

3. Регулиране и контрол на природните ресурси на планетата

4. Пълен контрол и управление над населението на Земята.

Членовете на Bilderberg Group в Съединените щати са собствениците  на  Федералния резерв, семейство Ротшилд, президентът на американската „Световна банка“  Пол Улфовиц, президентът на банка „Chase“ Джеймс Даймън и  семействата Морган и  Рокфелер. Групата включва и Джордж Сорос, Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър, Бил Гейтс и т.н.

Тези хора също така се наричат „Илюминати“ (просветени). Възниква въпросът: Дали „Илюминати“ по някакъв начин са свързaни с бившата група на „Дванадесетте“? Кой финансира научните изследвания и разработки на последните? За проучване и разработване на извънземните технологии, според бившия канадски министър на отбраната Пол Хелиър, скрито от канадските и американските данъкоплатци всяка година се харчат повече от един трилион долара (!).

Това е почти два пъти повече, отколкото е   официално определения  военния бюджет на САЩ за  2008 година.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!