Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Тайнственият Шекспир
 |
| rasper-bg.com |
В края на 90-те години на ХХ век едно от най-солидните американски издателства провежда анкета – посочете стоте най-добри писатели за всички времена; първото място единодушно било отредено на Уилям Шекспир.
Много години обаче в литературната наука се води един спор – бил ли е английският драматург личността, за която се представял, като автор на световните шедьоври. Отговора на този въпрос търсят не дилетанти, а сериозни учени – историци, филолози и критици.
Истината трудно може да излезе наяве, тъй като за живота на Шекспир има само оскъдни сведения; до нас са стигнали малко документи, свързани с името му, няма нито един ръкопис на пиеса, нито едно негово писмо. Дори не се знае точната дата на раждането на великия драматург; знае се само, че е кръстен през 1564 г. Някои учени посочват, че Шекспир е роден на 23 април, но на същата дата през 1616 г. той починал… Почти няма сведения къде е учил. В Стратфорд имало безплатно средно училище и е възможно младият Шекспир да е учил там.
Следващото споменаване на писателя се отнася до женитбата му с Анна Хетуей, когато Шекспир навършил 18 години. На 21 години Уилям вече имал три деца.
През 1584 г. Шекспир напуснал Стратфорд с репутацията на пияница и заподозрян в бракониерство. Няколко години след това му се губят и едва през 1592 г. отново се появил, вече като актьор и драматург; след това отново изчезнал и пак се появил през 1594 г., когато се превърнал в знаменита фигура в театрална група. За нея пишел по две пиеси годишно.
През 1596 г. Шекспир отново се върнал в Стратфорд на Ейвън, където си купил къща, платил дълговете на баща си и дори се сдобил с герб. След това отново заминал за Лондон и през 1610 г. окончателно се установил в Стратфорд, където заживял като истински джентълмен и дори участвал в обществения живот на града. Уилям Шекспир починал на 23 април 1616 г.
От него останали само четири подписани документа – на завещанието, на показанията в един съдебен процес и на два документа, свързани с купуването на къщата.
Пълният със загадки частен живот на великия писател се превърнал в аргумент за дългогодишните спорове за това дали Шекспир е написал пиесите, които му приписват.
Един от въпросите, които задавали историците, дали въобще Шекспир бил грамотен и дали подписите му на документите не били направени от юристите му. Знае се също, че едната му дъщеря можела да се подписва, а другата вместо подпис слагала графичен знак.
Немалко биографи на Шекспир въобще не го признават за актьор в театър "Глобус" и за автор на произведенията, издадени с неговото име.
Те привеждат разнообразни факти от биографията на съвременници на бележития драматург, търсят в текстовете му скрит смисъл или намеци, предположения и връзки между отделни реални събития в живота на един или друг човек и определени фрагменти от текстовете му. Така се появила версията, че автор на гениалните произведения е съвършено друг човек.
За начало на полемиката за авторството на Шекспир се смята годината 1747, когато архиварят Джордж Грийн открил завещанието на писателя, в което се разкривала напълно личността му на човек, погълнат от всекидневни грижи и финансови дреболии, човек, който се интересувал само от материални, имуществени проблеми. В завещанието дори не споменавал за пиесите си. Такава личност въобще не отговаря на мащабите и величието на автора на гениалните творби, който по силата на интелекта и високата си обща култура и ерудиция изпреварил най-талантливите и просветени хора от своето време.
Творбите на Шекспир съдържат богатия житейски и светски опит на автора, който познавал правото и майсторски владеел юридическата терминология. Според шекспироведа Джон Митчъл Шекспир бил "литератор, който знаел всичко". Според много изследователи това е възможно само при наличието на отлично образование и високо социално положение.
36-те пиеси на Шекспир били публикувани през 1623 г. Докато бил жив излизали и много пиратски издания, но драматургът не предприемал нищо, за да ги спре.
Според една от версиите автор на шекспировите гениални творби е философът, мислител и съвременник на Шекспир – Френсис Бейкън. Той получил образование в Кембриджския университет, станал виден юрист, придворен чиновник и писател. Бейкън живеел на 30 километра северно от Лондон, край град Сент Олбънс, който в шекспировите творби се споменава 15 пъти, докато родният град на Шекспир – Стратфорд на Ейвън – нито веднъж.
Родоначалник на тази версия е Джеймс Уилмът в края на 18 век, който получил от един лондонски издател задачата да напише биография на Шекспир. Той обиколил района на Стратфорд, преровил много архиви, говорил с много старци и в края на краищата изяснил, че Шекспир никога не е ходил на училище, не е дружил с аристократи, а имал славата на местен шут. Уилмът не намерил нито една книга, която да е собственост на Шекспир, нито един ръкопис или писмо. Той прекратил издирването и много смутен се върнал вкъщи и започнал да чете Шекспир и Бейкън.
И открил много любопитни неща: произведенията на Шекспир били оплодотворени с мисли не Бейкън, т.е. в тях се съдържали много изрази и думи на Бейкън. И двамата имали един любим израз, който разкривал историческия процес – "колелото на Фортуна".
През 1785 г. Уилмът стигнал до извода, че Шекспир всъщност е Френсис Бейкън. Той не публикувал откритието си, но охотно разказвал за него на приятелите си. Два дни преди смъртта си заповядал да изгорят всички ръкописи, свързани с биографията на Шекспир, защото не искал да обижда приятелите си от Стратфорд, които толкова се гордеели с великия писател.
През 80-те години на 19 в. познавачът на Бейкън Джеймс Спелинг категорично заявил, че Френсис Бейкън никога не е бил Шекспир. Според съвременници Бейкън бил толкова честолюбив и обичал славата, че едва ли могъл да се откаже от популярните пиеси. Версията "Френсис Бейкън" е отхвърлена от някои езиковеди, които твърдят, че Шекспир имал речников фонд от 20 хиляди думи, а Бейкън – само 9 хиляди.
По това време се появили и нови претенденти за автори на произведенията на Шекспир, първи сред тях е Кристофър Марлоу, който не само бил съвременник на писателя, но се родил в една година с него. Имената на двамата свързал американецът Келвин Хофман. Повече от 20 години той събирал данни, които доказвали според него, че Марлоу е автор на приписваните на Шекспир съчинения. Хофман открил сходни изрази в произведенията на двамата писатели.
Животът на Кристофър Марлоу бил кратък и бурен. Той се родил на 6 февруари 1564 г. в Кентърбъри, в семейството на обущар, учил в Кралската школа в Кентърбърийския събор, след това постъпил в Кембриджския университет, получил степен магистър, но често се забърквал в съмнителни истории, няколко пъти влизал в затвора, дори бил заподозрян в убийство. Историята на смъртта му е разказана от Хофман. Марлоу не починал, а се скрил в Италия, където започнал да пише пиеси и сонети, които днес са приписани на Шекспир. За да не го разпознаят, той издирил някакъв актьор за малки роли на име Уилям Шекспир, който се съгласил да стане "автор" на тези пиеси.
Трябва да се отбележи, че Шекспир излязъл на литературната сцена едва през 1593-94 г., след смъртта на Кристофър Марлоу…
Според Хофман само образован и много пътешествал човек можел да напише пиеси като "Укротяване на опърничавата", "Двамата веронци", "Венецианският търговец" и това твърдение не е лишено от основания.
Друг кандидат за автор на Шекспировото творчество е Роджър Минърс – граф Рутранд и Уилям Стенли – граф Дерби. И двамата имали превъзходно образование и познавали придворния етикет. Но защо трябвало да се крият под чуждо име? Някои изследователи изказват мнението, че Минърс е трябвало да пише съчиненията си анонимно, тъй като не подобавало пер да пише за общонародните театри.
През 1912 г. брюкселският професор Селестен Дамблон написал книга, в която твърдял, че Шекспир е всъщност 15-ият херцог Ратлънд. Същото през 1907 г. писал и немският изследовател Карл Блайбтрой…
През 1920 г. Дж. Т. Луни направил предположението, че автор на шекспировите пиеси бил граф Оксфордски…
През 1964 г. светът отбелязва 400-годишнината на Шекспир. В тези юбилейни дни група британски литературоведи внесли в английския парламент нота с настоятелна молба да се отвори гробът на Шекспир в църквата "Св. Тройца" в Стратфорд на Ейвън и да се сложи край на мъчителните разпри, измислици и празни спорове. Т.нар. антишекспирианци с пяна на устата настоявали, че гробът е празен, докато опонентите им смятали, че нахлуването в светая-светих на гения за кощунство. След дълги дебати и разпри гробът не бил отворен. Не на последно място причината за това била загадъчната епитафия, издялана на надгробния му камък:
"Почакай, пътнико, в името на Христа!
И помоли се за упокой!
И Господ да те пази,
защото праха ми не докосна…"
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!