Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Да върнем България на хората... от ДС
Написано от Христо Христов
Само три месеца бяха необходими на БСП да управлява чрез кабинета Орешарски, (подкрепян от ДПС и партия „Атака”), за да разчетем какво се е криело зад предизборното послание на наследените на комунистическата партия от „Позитано” 20. А това послание беше: „Да върнем България на хората”.
След 100 дни управление вече не може да има никакво съмнение, че БСП прави всичко възможно да върне България на хората от бившите комунистически тоталитарни служби. И то не в преносен смисъл, а в буквалния.
Рекомунизацията
Наследниците на БКП начело с лидера си Сергей Станишев, който е и председател на ПЕС, вкараха в 42-то Народно събрание петима сътрудници на ДС и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, при условие, че в предишния парламент нямаха нито един и по този показател изпревариха дори ДПС, чийто лидер традиционно е от ДС.
След това БСП заедно с Движението за права и свободи и „Атака” раздадоха председателските места на ключови парламентарни комисии, като Комисията по енергетика, Комисията по отбрана и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на агенти на Държавна сигурност.
В същото време младият външен министър на външните работи социалистът Кристиян Вигенин намери за най-уместно да се опре на дипломатите с „богат професионален опит от агентурно минало и досиета. Желанието за реабилитиране на кадрите на комунистическите служби в дипломациятабеше първото послание на Вигенин, което обаче бързо беше охладено от президента Росен Плевнелиев, който категорично се противопостави срещу намерение подобни кадри да представляват съвременна България пред света (за назначаването на посланици се изисква подписването на президентски указ и това спря устрема на БСП).
За утешение Вигенин не се поколеба да назначи на най-високия дипломатически пост в МВнР (секретар) работи именно агент на ДС – Георги Димитров.
Премиерът Орешарски декларира, че в държавната администрация ще назначава доказани специалисти. Като такива трябва да си обясним назначения от него областен управител на София-град Росен Малинов, явочник на Шесто управление на ДС и Боян Чуков, бивш кадър на Първо главно управление на ДС на ключовия за националната сигурност пост – секретар на Съвета по сигурността към Министерския пост.
Връщането на параграф 12 - продължение на политиката Пеевски
Последният показателен пример за това, че БСП не е модерна лява партия, а продължава да бъде зависима от тайните мрежи на старата комунистическа тоталитарна власт дойде миналата седмица – група депутати от БСП внесоха законопроект за изменение на закона за досиетата. Неговата цел е повече от прозрачна – връщане на „чадъра”, придобил публичност като параграф 12, с който през 2006 г. в последния момент БСП, ДПС и НДСВ наложиха безпрецедентна забрана върху кадрите на репресивния апарат на БКП на ръководни постове в двете съвременни разузнавания на България – Националната разузнавателна служба (НРС), наследник на Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване) и на служба „Военна информация”, наследник на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Българската народна армия (военното разузнаване). Това е всъщност продължение на политиката Пеевски от това управление, но в разузнавателните служби на България.
За хората, които са по-добре запознати с лобистките възможности на двете разузнавания, е напълно естествено тези безконтролни структури да намерят надежден съюзник за прикриването на присъствието на ДС и РУ-ГЩ на ръководно ниво в лицето на БСП.
Наследниците на комунистическата партия реагираха като ужилени, когато през декември 2012 г. парламентарната група на ГЕРБ подкрепи категорично предложението на Синята коалиция (едно от редките гласувания на двете групи заедно) за отмяната на параграф 12.
Предложението за връщането на старото положение идва в момент, когато НРС трябва да предаде щатното си разписание на комисията по досиетата, която да изпълни действащия закон. Служба „Военна информация” трябваше да направи това в края на тази година.
Поне такава беше договорката на най-високо ниво при президента Росен Плевнелиев през април тази година. Тогава той зае категорична позиция при срещата при него между директорите на НРС и служба „Военна информация” ген. Драгомир Димитров, Веселин Иванов и председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов.
Договорката при президента през април 2013 г. законът за досиетата да бъде спазен най-вероятно няма да бъде изпълнена от директорите на НРС и служба Военна информация ген. Драгомир Димитров и Васелин Иванов (вдясно от Росен Плевнелиев). Най-вдясно на снимката е председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов, чията дейност е възпрепятствана от тоталитарните зависимости на ръководните кадри в съвременните разузнавателни служби на България | Фотограф: Христо Христов.
Днес обаче държавният глава е припознат от БСП като политически противник и един от ходовете да се ограничи неговата власт, която от „Позитано” 20 се опитват да наложат е неслучайно по отношение на контрола му върху специалните разузнавателни служби.
По тази причина уговорката от април 2013 г. ще си остане в миналото и вместо да бъде изпълнен закона разузнавателните служби сигурно вече потриват доволно ръце, че не само това няма да се случи, но и че вече е задействана парламентарната процедура към връщане на чадъра върху кадрите на комунистическите тоталитарни служби в двете разузнавания.
Старите зависимости
Това трябва да ясно да говори, че БСП никога не е скъсвала с тоталитарните практики на компрометираните комунистически специални служби и продължава да е зависима от тях.
Между другото НРС и служба „Военна информация” са две от трите специални служби (третата е Националната служба за охрана), които имат привилегията да действат включително и на територията на България без устройствени закони през всички години на прехода.
Фактът, че внесеният законопроект за връщането на параграф 12 е подкрепен от един депутат от партия „Атака” е показателно за безпроблемното му гласуване от новата тройна коалиция.
Твърденията, че по този начин се защитава националната сигурност, представляват един балон, който отдавна е спукан. Не само, че това прикриване на кадрите на ДС и ГУ-ГЩ в разузнавателните служби няма нищо общо с съвременните разбирания на национална сигурност, но тяхното присъствие в тях е вредно за националната сигурност по няколко причини.
Голяма част от кадровите служители в ПГУ и ГУ-ГЩ за завършили преди 10 ноември 1989 г. школи на КГБ или ГРУ (съветското военно разузнаване). За тях съветските, днес руски служби знаят всичко – произход, семейно положение, партийна принадлежност (в миналото), способности, слаби места, зависимости.
Днес България е съюзник на НАТО и ЕС, а Русия открито си каза, че иска много България да е нейния „троянски кон” в ЕС. Чрез тази бивша зависимост българските офицери, заемали или заемащи ръководни постове в НРС и служба „Военна информация”, които са проходили по време на тоталитарните комунистически служби, са ненадежни партньори на западните специални служби. Това води след себе си до изолация на НРС и военното разузнаване от по-големите техни западни партньори. Така България е обречена на изолация от важна оперативна информация и съвременни заплахи за националната сигурност.
През последното десетилетие България понесе няколко сериозни удара по линия на националната сигурност, които до голяма степен са в резултат на провали на военното разузнаване (терористичната атака срещу военната база в Кербала, Ирак, при който загинаха 5-ма български военнослужещи през 2003 г.) и на НРС с незасичането на подготвителни действия за атентата на летище „Бургас” през 2012 г.,, при който загинаха 7 души.
Така че твърденията за прославения „професионализъм” на кадрите от ДС, трупали оперативен опит в условията на тоталитарна власт, не намира потвърждение в съвременните предизвикателства пред националната сигурност на България.
Тук става въпрос преди всичко за нежеланието да бъдат разрушени старите мрежи на зависимости и осигуряването на ръководни и добре платени постове на котериен принцип на „наши хора”.
Неслучайно всички лица, които комисията по досиетата обяви по линия на параграф 12, при засичането им в други категории от проверявани длъжности показа, че става въпрос за прикриването не на хора на оперативни постове, а отдавна пенсионирани служители (с изключение на директора на НРС ген. Драгомир Димитров).
БСП и нейните говорители от ДС не могат да заблудят обществото, което през последните месеци е особено изострено към редица компрометиращи властта назначения. Прикриването на кадрите на комунистическите тайни служби с параграф 12 е поредния пример за воденето на непрозрачна политика, свързана изключително тяхно с комунистическото тоталитарно минало.
Вероятно БСП ще успее да прокара щението на разузнавателните служби, но колко време ще продължи залъгването на „Позитано” 20 и в НРС и военното разузнаване? Една, две години? Дори тази компрометирала се още в началото на своето управление власт да изкара целия мандат, макар това да е твърде малко вероятно, тази политика, която БСП и нейните коалиционни партньори се опитват да прокарат в момента за закрила на кадрите на ДС и РУ-ГЩ е обречена. Тя е срещу естествения ход на събитията и може в най-добрия случай да постигне минимален и временен успех.
И тези досиета ще бъдат отворени, историята го показа дори в България въпреки не секващата съпротива на наследниците на комунистическата партия и кликата на ДС. Тогава, когато дойде този момент, от разкритите досиета ще разберем кои лица на ключови постове в държавата са били прикривани.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!