Следвайте "Буднаера" в Телеграм

trud.bg

18 000 семейства остават без дом, защото не могат да си плащат ипотечния кредит

trud.bg

Докато правителството, БСП и ДПС усилено работят по своя пакет от социални мерки, който предвижда повишаване на минималната работна заплата и парите за майките, както и актуализиране на пенсиите по швейцарското правило, управляващите са изправени пред ново предизвикателство.

Оказва се, че трябват спешни мерки за справяне с необслужваните кредити, коитоможе да доведат до нови проблеми в обществото. За целта от няколко месеца представители на управляващите водят усилени консултации с най-големите банки, за да бъде постигнат консенсус как да се помогне на семействата, които не могат да покриват редовно задълженията си. Убийството на регионалната директорка на Уникредит Булбанк в Бургас сега пришпори още повече тези разговори.

Проблемните ипотечни кредити на физически лица, които не се обслужват системно, са станали 35 000, сочат данни на големите български банки, с които вече разполага и управляващото мнозинство.

Като се има предвид, че ипотечните кредити за купуване на жилище у нас са 160 000, излиза, че близо една четвърт от хората, които са си купили дом с пари от банка, са на червено.

18 000 от проблемните кредити ще станат предсрочно изискуеми точно по Коледа. Тъй като става дума най-често за единствено жилище, излиза, че 18 000 семейства са в непосредствен риск да останат на улицата през зимата.

В момента управляващите обсъждат редица идеи как да облекчат кредитополучателите, но все още не са стигнали до консенсус с банките.

Най-приемливият вариант би бил семействата в беда да запазят възможно най-дълго единственото си жилище. Междувременно времето за реакция намалява и ако не се вземат мерки до месец, проблемът няма как да бъде преодолян.

Търсят се начини да бъде намалена финансовата тежест за семействата в беда. Едно от предложените решения е кредитополучателят да дели “почти солидарно” с банката риска при ипотека. Например ако бъде продадено ипотекираното жилище, а останат още 30 000 евро за доиздължаване, човек да плаща само половината от сумата.

Обсъждан е вариант и банките да се съгласят на давност от 5 или 7 години, след която да оставят длъжника, ако има още да доплаща. Подобна 7-годишна давност има в Испания. Засега обаче банкерите не са склонни да се съгласят с такова предложение и политиците са склонни на отстъпки в срока, показа проверка на “Труд”.

В Испания преди 2 г. бе въведена забрана хората да бъдат извеждани насилствено от единственото им жилище.

Друга мярка за облекчаване на ипотечните длъжници, която се обсъжда в средите на БСП и ДПС, е те да не плащат наказателна лихва, ако погасят предсрочно ипотечен кредит със заем от друга банка.

Тази идея социалистите планират да запишат в проекта за Закон за ипотечните кредити, научи “Труд”. Черновата му трябва да влезе за обсъждане в парламентарните комисии в началото на ноември, а до края на годината законът да стане факт и да се прилага, за да бъде усетен от хората с дългове с изтичащ падеж.

В момента някои банки не искат наказателна лихва, ако кредитополучателят погаси дълга със собствени средства. Според изчисленията на “Позитано” 20 при рефинансиране на кредита обаче се дължи средно 5% допълнителна лихва. При потребителските кредити няма такава лихва и това бе записано още преди 2 години в закона. За последните заеми има европейска директива, която ни задължава да не въвеждаме утежняващи схеми при предсрочно плащане.

Ипотечните кредити обаче не са регулирани все още от Брюксел, но подобни разговори за облекчаване на условията по тях се водят не само в нашата държава, но и в почти цялата общност.

Делим с банката риска при ипотека

Кредитополучателите и банките най-вероятно ще си делят поравно риска при ипотека, разказаха политици от управляващите партии пред “Труд”. Така ако длъжникът не успява да погасява кредита и жилището бъде отнето и продадено на по-ниска цена от размера на заема, остатъкът от сумата ще се дели между двете страни.

“Ако жилището бъде продадено за 70 000 евро, а ипотеката е за 100 000, то длъжникът ще продължава да дължи само 15 000, а не 30 000”, обясниха депутати пред “Труд”.

В момента ако стойността на принудително продаденото жилище е по-ниска от размера на кредита, кредитополучателят продължава да дължи цялата разлика.

Първоначалната идея на социалистите, за която “Труд” вече писа, бе след отнемане на първо жилище дългът да се счита за погасен без значение от разликата между цена на препродаване и ипотека.

За да е по-малка тази разлика обаче, в БСП обмислят да променят механизма за продажба на отнети от банките апартаменти.

Една от идеите е длъжниците да имат право да си продават сами апартамента, който не могат да изплащат. Логиката на управляващите е, че така хората ще се стремят да получат максимална цена за имота.

Друга мярка, с която социалистите планират да защитават длъжниците на банките, е налагането на забрана за едностранно повишаване на лихвата по ипотеката. Кредитните институции ще могат да вдигат “процента на печалба” само ако това се изисква от пазара, както е в Европейския съюз и САЩ.

В момента управителните съвети на банките вземат еднолични решения за увеличаване на лихвите на ипотеките, без те да са съобразени с пазарната ситуация. За да бъде променено това, ще трябва да се коригират общите условия на финансовите институции, които вече бяха проверявани от Комисията за защита на потребителите (КЗП).

След като се запозна с документите, които клиентите на 25 банки подписват, КЗП изготви препоръки за всяка от тях за отстраняване на неясноти в текстовете или несъответствия с българското законодателство.

Управляващи и банкери имат 3 седмици да се разберат

Банкерите масово отказват да вземат отношение към предложенията за облекчаване на ползвателите на ипотечни кредити, като се позовават най-вече на това, че все още не са видели нищо написано “черно на бяло”.

Досега само изпълнителният директор на Асоциацията на банките в България и шеф на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян е коментирал в различни тв предавания, че идеята за фалит на физически лица, което е част от опитите за справяне с проблема с лошите кредити, е утопична за българските условия. “Това го има само в англосаксонския свят, а у нас се прокарва като идея от група адвокати, които искат да отворят нова пазарна ниша и да водят едни безкрайни дела”, каза наскоро банкерът. Шефовете на Банка ДСК Виолина Маринова и на СИБанк Петър Андронов тактично отклониха поканата на “Труд” да кажат мнението си.

Политиците от БСП обаче също избягват да говорят публично за идеите си, защото имат уговорка с банкерите да не разгласяват подробностите, преди да са ги уточнили помежду си.

Лидерът на БСП Сергей Станишев каза в събота пред “Труд”, че е имало среща с ръководството на банковата асоциация преди три месеца, но оттогава не са имали никакви контакти. Депутатът от ДПС Йордан Цонев, който е основният двигател на идеята за промяна на законодателството, щял да бъде готов до 3 седмици с конкретни текстове, иначе ще е късно, споделиха източници от управляващите партии.

Според източници на “Труд” от банковите среди на въпросната среща с ръководството на банковата асоциация през лятото са присъствали Хампарцумян, Маринова и Андронов. Там разговорът се е въртял около всички предложения, но е имало по-оживена дискусия около срока за давност, след който банката да оставя длъжника, който има още да доплаща по заема. Тъй като предложенията са били за 3-, 5- и за 7-годишна давност банкерите са казали, че са склонни на 5-годишен срок, след който да престанат да си търсят кредита, въпреки че най-изгодно би им било срокът да е 7 години. Част от политиците обаче настояват за 3-годишен срок. И по този въпрос обаче все още се водят спорове и няма избистрено окончателно решение.

Засега най-голям консенсус като че ли има по въпроса за остатъка от заема, след като банката е продала жилището на длъжника. Ако въпреки продажбата парите не достигат да се плати кредитът, банката също ще трябва да носи отговорност, защото е трябвало да предвиди още при отпускането на кредита накъде ще се движи пазарът на имоти. С това са се съгласили част от банкерите и остава само да се уговорят подробностите.

Най-вероятно е поне част от оставащата сума да се опрощава.

Факт е, че ипотекираните имоти на длъжници се продават на търгове на ниски цени. При тези търгове, ако няма желаещи при първото наддаване, при следващото началната тръжна цена се сваля с 20%, а след това при третото - с още. Често при тези търгове постигнатата цена е твърде ниска, защото цените на имотите като цяло се сринаха с около 40-50% в сравнение с годините на бума, когато бяха отпуснати и повечето ипотечни кредити.

Друга промяна, по която очевидно няма да има спорове, е законът да даде правомощия на Комисията за защита на потребителите да се заема с извънсъдебно решаване на споровете между банки и техни клиенти.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!