Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Николай Дафинов

Лагера в Ловеч, най-черното петно на комунизма

Ловеч, ТВУ "Каменни кариери"

лагерите на смъртта
Снимка: eratosten.wordpress.com

Казвам се Никола Милков Дафинов. Попаднах в лагера в Ловеч като "идеологически враг", а бях само на 17 години. Какво бях направил? Отдаваха ми се езици, говорех френски и английски. Един ден се заприказвах с играчи от футболния тим Расинг клуб дьо Франс, дошли на мач в София. Наивно бях нарушил забраната да се общува със западняци. И, всичко започна на 4 декември 1960 година. В 5 часа сутринта трима милиционери от 6-то ме отведоха за малка справка. След пет дни по етапни арести, с оковани в белезници ръце, пристигнах в Ловеч. На пет километра от града се намираше "деветият кръг на ада" - поделение 0789 на ТВУ "Каменни кариери". С прекрачването на портала последва страхотен бой с дрянови тояги. Началникът на ДС - Газдов - ми заяви, че аз съм враг на НРБ и тук ще умра. Това беше началото на моето пребиваване в лагера. Работехме по 14-15 часа дневно на 4 каменни кариери, непрекъснато пребивани от бой. Това вършеха десет въоръжени с дрянови тояги "бригадири" и двайсет милиционера охрана, които ги контролираха. Спяхме по пет, шест часа на пълни с дървеници дървени нарове на четири етажа. Бяхме облечени в бракувани военни дрехи, от които висяха парцали. Зимата на 1960 - 61 г. беше жестока - с минус 20 градуса студ. А лятото жегите достигнаха 40 градуса. Тоалетната беше с четири клекала за 1500 - 2000 човека и пет канелки със студена вода. На вечерната проверка се разбираше каква е бъдещата съдба. Никой от нас не знаеше дали ще доживее до другата вечер. По време на непосилната работа се изпълняваха решенията на управата, кой да живее и кой да умре. Всеки ден имаше зверски убити с дрянови тояги.

Труповете се хвърляха в чували от зебло, които носехме на една тарга вечерно време от кариерите. Там се "складираха", зад клозетите с клекалата и понякога престояваха цяла седмица. Вмирисваха се. Нощно време, един камион товареше труповете и ги караше на остров Белене. Телата на 147 човека, официално признати от МВР, бяха заровени на плитко в свинарниците на затвора Белене. Свинете ги изравяха и изяждаха. Тялото на нито един покойник не бе върнато на близките, поне нормално да бъде погребано... Вече нямам сили да си спомням тези ужаси. Извергите, като Мирчо Спасов, Гогов, Газдов, Горанов, Ръжгева.

Някой трябва да отслужи яростна литургия за мъчениците на комунистическите концлагери, но преди това трябва да се чуе истината, цялата истина и нищо друго освен истината. Длъжни сме пред съвременниците си, а и пред бъдещите поколения да изкрещим отчаяно с пълен глас: "Ние оцеляхме, един Господ знае как!" А дълг на новата държава е да поиска сметка от убийците за стотиците невинни жертви, за хилядите осакатени, унижени и живопогребани светци на комунистическия рай. Ако България иска да бъде различна от тази, която разреши всичко това да се случи.

Досега не стана. През 90-та година мислех, че е дошло време истината да възтържествува, че виновните ще бъдат наказани. Васил Станилов написа книжката "За кратка справка", Би Би Си направи филм във Франция, под редакцията на Цветан Тодоров излезе книга със заглавие "В името на народа". Някой у нас да е излъчил този филм? След това всичко се разми, всичко се потули, подобно на срамна тайна за роднина- сифилистик, за когото не бива да се споменава. А заразата остава. Казват, че, за онези няма и три години, лагеристите са били 1500 и убитите - 147. Аз пък казвам, че всеки ден докарваха по 10 - 15 мъже и жени - ако се умножат по дните, тогава ще се получи действителният брой на преминалите през този лагер на смъртта. А за мъртвите - 147 е броят на удостоените с някакъв смъртен акт, а останалите? Само Бог знае...

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!