Ударът на ДС срещу българската емиграция

alt
Министърът на вътрешните работи в периода 1973-1988 г. ген. Димитър Стоянов (на преден план вляво), известен с безрезервната си преданост към Тодор Живков, с част от елита на Държавна сигурност и самият генерален секретар на ЦК на БКП при негово посещение в школата на МВР в Симеоново | Снимка: Музей на МВР.

Написано от Христо Христов

След секретното „Б” решение №17 на Политбюро на ЦК на БКП от 27 юни 1977 г. за обезвреждане на българската „вражеска” емиграция сайтът desebg.com публикува и последвалата строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за „Организацията на контраразузнавателната работа на Държавна сигурност против вражеската емиграция, по ангажираната в подривна дейност българска емиграция и завърналите се в страната бегълци и невъзвращенци”.

Строго секретният документ е от март 1978 г. и с него се категоризират разликите между „вражески” емигрант и емигрант, лоялно настроен към властта. Органите на ДС получават задачата да работят в четири направления:

В заповедта се посочва:

„За вражески емигрант да се счита всеки емигрирал незаконно или законно българин, български гражданин, който провежда подривна дейност против НРБ, Съветския съюз и другите социалистически страни; по различни причини е прекратил подривната си дейност, но продължава да стои на вражески позиции; който е емигрирал незаконно с цел да се постави в услуга на чужда държава или организация, за да й служи във вреда на НРБ; до емигрирането си е имал достъп до важни държавни и военни тайни или влияние сред определени среди у нас и представлява потенциална опасност за сигурността на държавата.”

Строго секретната заповед на министър Стоянов съдържа и подробно описани задачи на отделните управления на ДС. За организацията и координацията на цялата оперативна дейност срещу емиграцията е създадена постоянно действаща група от представители на Първо главно управление (ПГУ), Второ главно управление (ВГУ) и Шесто управление за борба с идеологическата диверсия с длъжност началник отдел. Тя работи под ръководството на началниците на трите управления на ДС.

Основната роля на оперативния център е да взима решения по изпълнението на комплексния план за работа по емиграцията и да координира и анализира дейността на ДС по това направление, както и да предлага провеждането на извънредни мероприятия, продиктувани от измененията в оперативната обстановка.

Оперативният щаб получава указание до края на октомври 1978 г. да определи вражеските емигранти и организации, нивото на тяхното разработване и управлението, което трябва да прави това. В същия срок то трябва да докладва кои “вражески” емигранти следва да бъдат съдени, лишени от гражданство и изолирани от близките си в страната. Срокът за изготвянето на единен дългосрочен комплексен план е до април 1979 г.

Всички задгранични операции на ДС са поети от ПГУ. В заповедта на Димитър Стоянов е посочено, че външно-политическото разузнаване „организира, ръководи и координира цялостната контраразузнавателна работа зад граница по вражеската емиграция”. ВГУ и Шесто, както и подчинените им окръжни управления на МВР и Софийско градско управление са задължени да съгласуват с ПГУ предложенията си за провеждане на мероприятия зад граница по „вражеската” емиграция. Указано е изведените и завербувани от ВГУ и Шесто управление агенти да бъдат предадени на връзка и ръководство на ПГУ. Разузнаването получава пълни и еднолични правомощия да разработва емигрантските организации и най-активните „вражески” емигранти.

Няколко месеца по-късно, през август 1978 г., в Париж е направен неуспешен опит за покушение срещу изменилия на ДС бивш кадрови служител на ПГУ Владимир Костов. През септември 1978 г. в Лондон е убит един от най-активните и влиятелни критици на комунистическия режим в България – писателят Георги Марков.

 

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!