БУДНАЕРА\\\///ЕВ

Традиция или Антитрадиция – Бъдеще или Не – Изборът е Ваш

Събития+      Открития+      Фалун Дафа      Китай      Наследство


Комунистите убиха баща ми - Искам да разкажа...

Лагерите на смъртта в България

Заявление за Осъждане на комунизма, изпратено до редакцията:

Комунистите убиха баща ми, а днешната власт даже не ми дава документ за това, че е лишен от свобода без съд!

Искам да разкажа за това как баща ми беше арестуван от ДС и повече не се появи.

През януари 1959 г. майка ми беше принудена от ДС да се разведе.

Фиктивният развод по нареждане на ДС беше извършен, но живееха заедно с баща ми.

В мразовитата февруарска вечер (02.02.1959 г.), прибирайки се с баща ми пред нас застават три лица, които щракват белезниците на баща ми и ни отвеждат в околийското. 

Прекарах вечерта при дежурния и на сутринта ме заведоха в къщи като ми казаха, че баща ми има работа и да не го чакаме повече.

От този ден баща ми не съм го виждал повече, а на майка ми от милицията не й даваха никакви сведения, като й казваха, че няма право да се интересува защото са разведени.

Така майка ми нямаше никаква вест за баща ми.

Брат ми чиракуваше на една бахча при Златеолу, а мене ме заведоха в един дом за деца.

Така майка ми остана само със сестра ми и нямаше право да се интересува за мене. 

През 1964 г. от приятели на баща ми бях осведомен, че баща ми е убит по жесток начин на някаква си кариера.

Веднага казах на майка ми, но същите негови приятели са й казали по-подробно преди мен.

Не ми е казала веднага с цел да не ми се отрази на учението.

Баща ми беше занаятчия от стар род бъчвари, когато ходеше да прави кадуси в старата винарна той вземаше и мене. Аз бях неотлъчно като дете с баща ми, прибирайки се за в къщи се отбиваше при негови стари приятели. И споменът ми е, че постоянно приказваше против тогавашното правителство, за войната, за Вълко Червенков и много мразише Антон Югов.

Спомням си че много разказваше вицове за тях, беше ме научил да казвам един виц за Хрушчов и аз да го разказвам при събиране с приятелите му. Баща ми го задава и аз трябваше да отговарям когато никой не отговори, а той е: - Кажи в кой джоб си слага Хрушчов гребенчето? (Хрушчов беше без коса, а той беше вожда на СССР.)

Помня когато бяха събитията в Куба как един път, когато виеха сирените, той ме скри в една каца в мазето, а те отидоха в скривалищата. Тогава бях открит от един войник и той ме заведи в околийското, което беше близо до нас. Там баща ми ме прибра като го бяха били защото ме е скрил, а не съм бил с тях.

Сирените бяха пуснати за да се пробва каква е реакцията при евентуално нападение - и затова баща ми ме скри за да не ходя с тях.

Картата с черепите се роди в зората на "първите демократични" промени когато Желю Желев бе шеф на НКС на ОДС.

В процеса за "Лагерите на смъртта" остана само дело №4/90 г. за "Трудовата група" край Ловеч.

Делото беше за убийствата на 147 лагеристи.

Процесът за лагерите, от който остана само дело за "Трудовата група" край Ловеч е в архива с гриф "Строго секретно!" (И-44/17.03.1994 г.). 

Призован бях на 21.07.1992 г. от Прокуратурата на въоръжените сили да се запознаем и с материалите по дело № 4/90 г. в Съдебната палата ст. 41, ет. 4 при прокурор Теофилов за баща ми Желю Иванов Желев Бъчваров, който е убит.

Там видях, че има два смъртни акта за баща ми и че на 03.02.1959 г. е задържан и е записано, че е починал на 19.02.1960 г. 

Многократно съм изисквал да ми бъде издаден документ за баща ми че е бил лишен от свобода без съд.

За тези документи отговарят ми от ВКС че е от компетентност на Министерството на вътрешните работи, в което се съхраняват оригиналите за задържането на лицата в ТВО по линията на Народната Милиция. 

Същият е отговора от КРДОПБГДСРСБНА: Дайте ми, господа министър на МВР, документа за лишаването от свобода на баща ми в името на днешната потъпкана демокрация!!!

Народ без история не е народ, а несвободен варварин - безволна жертва на собствената си и толкова жестока участ.

Лагерите на смъртта

Кольо Колев от лагера "Слънчев бряг": За мен най-виновни са Мирчо Спасов и партията

Жените живееха в другото крило на лагера. Работеха заедно с нас същата работа. И тях ги биеха постоянно. Гавреха се, завираха им неща, където не трябва. Вечер някои ги водеха до бъчвите с вода, Ръжгева или Куна им поливаха да се измият от кръста надолу и ги вкарваха в канцелариите. Изнасилваха ги постоянно, те не смееха да протестират. Защото иначе ги чакаше смърт. Беше много страшно...

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!



Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.
БУДНАЕРА не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска.

При ползване на материали от сайта е задължително включването на активен линк към http://www.budnaera.com/
© Copyright Буднаeра

РЕКЛАМА

^^^^^^^^^

–––

–