Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Социализмът се предава по наследство – вижте ГЕРБ
 |
| Снимка: burgas-podlupa.com |
НЕПРЕХОДНО - Поучителен материал на burgas-podlupa.com:
В интервю от миналата седмица, на въпрос, свързан с дъщеря му, Антон Кутев коментира, че социализмът се предава като СПИН – по полов или генетичен път.
„Отдавна твърдя, че социализмът има нещо общо със СПИН. Предимно се предава по наследство и по полов път. В нашата партия е нормално наследниците да стават социалисти просто заради бащите си. Дъщеря ми Мина вече участва в няколко кампании, въпреки че е едва на 16. На мен също никой не ми е давал избор в коя партия да членувам – баща ми бе един от големите активисти в София.“
 |
По този повод Борисов забравил за своя червен период, произход и връзки заяви, че е разпоредил на Изпълнителната комисия да изработи правила, които да бъдат изпратени на всички структури на ГЕРБ в страната с указания как членовете на партията да се предпазват от СПИН/БСП.
„Много е важно да се избягват всякакви контакти и да се вземат всички предпазни мерки, за да се избегне зараза със СПИН/БСП. Особено след станалите обществено достояние саморазкрития, които говорят за напреднало заболяване и деформации в тази партия, въпреки напредналата й 100-годишна възраст“, коментира още Бойко Борисов.
Въпреки всичко Кутев е прав, но не само за членовете на БСП. Социализмът се предава по наследство…
Иво Беров пише за това:
„Защото и Бойко Борисов е бивш комунист. И то бивш комунист, който се отказва от членството си в партията едва през 1995-та година.
Бойко Борисов е един от малкото бивши комунисти, може би единственият, който си позволи /понеже е готин, може би едва ли не/, откровено да хвали и превъзнася най-тъпия и най-гадния комунистически диктатор в цяла източна Европа – Тодор Живков. Негов работодател, между другото.
Все припомня, че дядо му е бил убит от комунистите.
И никой от онези, които приемат убийството на Борисовия дядо като убедително доказателство за десничарството на внука му, не се сети да го пита примерно следното:
- Абе, байно, като дядо ти е убит от комунистите ти защо стана член на партията им? И защо остана член чак до 1995-та година?
- Абе байно, като дядо ти е бил убит от комунистите, ти защо искаше да те приемат в най-гадното комунистическо учреждение – Държавна Сигурност?
- Абе байно / може и бате/, като дядо ти е бил убит от комунистите ти защо се нае да обслужващ най-тъпия и най-простия комунистически вожд – Тодор Живков?
Такива въпроси, обаче немА. Никой не се осмели да ги зададе.
От страх.
Защото същият човек, който уж бил свалил комунистите от власт започна полека-лека да пробутва на обществото най-отблъскващите комунистически табиети.
Страха. Цензурата. Презрението към демократичните институции. Връзкарството, ходатайствата, погазването на закона, натрупването и преразпределението на пари от държавата, тоест от ограничени приятелски кръгчета, потискане на предприемчивостта, поощрение на монополите за сметка на дребния и средния бизнес и разбира се неизбежната, неизтребимата, неизкоренимата, повсеместната и вездесъща корупция /подкупничество/ .“
Оказа се, че както в природата всичко се повтаря, така и политическата действителност в България след онзи уж демократичен преход отпреди близо двадесет и три години нещата се повтарят и падането от власт на „човека от народа“ Живков доведе до пълна власт един друг човек от народа от Банкя. Какво да кажеш – диалектика или просто българска работа…
„Страната ни заприлича на един нео-соц, в който все по-големи части от живота са отново придатък на държавата. Народният водач и партията-майка са отново най-решаващия аргумент за това, което става в страната. Първата и последна инстанция, която разпределя, наказва или помилва и разпростира себе си чак до ъглите на обществото. Прибира си фондове за пенсии или футболни клубове. Пазарът (доколкото съществува реално) работи само колкото да умножи силата на държавата – писа преди време сайта Reduta .
Бизнесът ни все повече работи по някакъв актуализиран вариант на Указ 56 – допуснат е да се движи след договаряне с държава, партия, водач. Новите „Батко и Братко” може и да остават публично неназовани, но едва ли има някой, който се съмнява в тяхното съществуване. Затриването на малкия и среден бизнес пък след време ще бъде коментирано като един от най-големите грехове на това управление. Финансови решения се взимат след едно телефонно обаждане, а социалното спокойствие продължава да се осигурява с избирателно харчене на пари. На края на това управление, както в края на 80-те години, ще бъдем изправени пред финансова пропаст. Заделеното ще бъде похарчено, а трупането на дълг ще бъде единствения начин да не замре системата. Управленското безсилие, видимо от казуса със сребърния фонд ясно показва голямото чудене, в което се смъква правителството за това как да крепи финансите на държавата. Замяната на Живковите полу/цели проводници с магистрали само допълва цвят към липсата на идеи как да се развива икономиката.“
Отново на политическата сцена в България основните играчи са само отрочетата на БКП- ГЕРБ и БСП, а останалите изчезнаха или са на път да изчезнат в небитието. Това реши със своите гласове мат‘ряла.
Сбъднаха се мечтите и желанията на някои фенове на Тодор Живков да видят негов достоен наследник на живо и овластен с огромната власт, която имаше Тато, а не само на билборд като онзи изтипосан в Несебър.
Преди около година Георги Папакочев писа в една интересна статия в Дойче Веле „Славният български септември“:
Другата знаменателна дата е 7 септември. На този ден точно преди век в някогашното селце Правец, днес знаков и процъфтяващ капиталистически град от затворен тип, България е била ощастливена с рождението на своя несменяем в продължение на 33 години партиен и държавен ръководител, виден деец на международното комунистическо движение и „човек от народа” Тодор Живков. На тържественото честване по този повод, както се разбра, е поканен и българският премиер Бойко Борисов, който е имал честта не само да охранява и масажира по ушите бащицата на българската нация, нарекла го още с ласкавото „Тато”, но и да се учи от неговия огромен и безценен партиен и политически опит.
Неслучайно 21 години след свалянето на Тато от власт, току-що поелият тогава в ръцете си властта сегашен премиер по своему изрази публично почитта си към делото му с думите : “Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство!“
След всички тези емоции българинът съвсем естествено ще навлезе и в третата съдбовна дата – девети септември 1944, която след шумна анкета по държавните медии беше определена като „най-значимото събитие за страната през 20-ти век”
Със сигурност активистите с червени знамена ще продължат да правят аналогии между предизборния лозунг на управляващата ГЕРБ „Ние градим” и крилатия комунистически „Строим за родината!”, а някои от тях, вече поогладнели храненици на тоталитарния режим, вероятно традиционно ще подрънкат с черпаци върху празни тенджери. Така беше в първите години на прехода и така, вероятно, ще продължава да бъде още много време.
Както, впрочем, се пееше в един от незабравимите комунистически тв-сериали: „…и така, до края на света!”.
Нека припомним какво значи наследственост по социалистически .Премиерът Бойко Борисов, който посвети изборната победа на ГЕРБ на убития от комунистите си дядо, не се появи на откриването на паметника на жертвите на тоталитаризма в България преди време. Всъщност от висшестоящите в ГЕРБ никой не бе отишъл.
През 2001-а – три години след смъртта на Тодор Живков, на 7 септември в Правец беше открит негов паметник.
За откриването му го почетоха – освен внучката му Жени Живкова, Младен Червеняков и кметът на Правец, Георги Първанов – като лидер на БСП, който се готвеше да встъпи в кандидат-президентска кампания, и Бойко Борисов, който беше главен секретар на МВР.
А стига бе, човекът му е бил бодигард. И често казваше, че се е учил от двама в политиката – от царя и от Тато.
Верно, но какво пречи да отиде и на паметника на жертвите на тоталитаризма – дори не е в Правец, край НДК е?
Ето какво каза в открит текст разследващият журналист Григор Лилов в края на 2010 г. пред телевизионните камери на една национална телевизия, което потвърждава прозрението на Антон Кутев, че социализмът се предава по наследство казани две години по-късно:
„Те всичките министри са така… Не само една Цецка Цачева е била партийна секретарка…
Значи министрите като гледам състава на Министерски съвет били то от състава на бившата комунистическа номенклатура или номенклатура на Държавна сигурност преди 10-ти ноември (1989 г.-бел. ред.) или са от хора, които по един или друг начин са били свързани със службите…
Ама те всичките са такива… От първия до последния… Нас практически ни управлява един ешелон на БКП и тоя ешелон е свързан от една страна с висшата комунистическа номенклатура, а от другата страна с Държавна сигурност…
И няма защо да се учудваме на патоса и на страстта, с която те сега размахват знамето на борци срещу Държавна сигурност поради една проста причина. И тя е много проста. Те са кръвно свързани с тази система на тоталитаризма. Те са направили кариерата си благодарение на нея…“
„…цялото правителство е издънка на червената номенклатура…“
„Нас ни управляват децата на тези, които ни управляваха преди.“
Ето какво пише Борислав Гърдев в материал, публикуван в сайта „Аргументи“ по повод книгата на Григор Лилов „Тайният проект Бойко Борисов“
„Хубаво е всеки българин да прочете тази книга.
Така ще разбере как любимецът му прави кариера като пожарникар, закрилян от ген.Кирил Войнов, как кара само една година школа в Плевен, как е привлечен в централното управление на Противопожарна охрана в София и в столичното градско управление на МВР, ползвайки протекциите на фамилията Живков и в частност на Иван Славков, как след това защитава дисертация, отказва да се деполитизира през 1990 г. като правоверен комунист, как се свързва с любимата Цветелина Бориславова, която го насочва към охранителния бизнес, като успоредно с това натрупва богатство от 500 млн. лева, ставайки петият най – богат човек в България…
А колкото до скока му в политическата кариера, той е невъзможен без намесата на Андрей Луканов, направил го охранител на Тодор Живков, за да знае всекидневно какви ги крои бившият Първи, откъдето закономерно е прехвърлен за охрана на другото ни национално богатство Симеон Сакскобург¬готски, който впоследствие се отблагодарява за слугинската му дейност, превръщайки го в главен секретар на МВР.
Митичният кръг “Монтерей” около ген. Любен Гоцев след Симеон Втори и Георги Първанов – социалния президент, ражда и следващия си успешен проект – героя, победителя, мъжкаря Бойко Борисов.“
Ето и още допълнителна информация от едно интервю на Иван Славков, взето от Мария Друмева и публикувано на 6 януари миналата година със заглавие: „Иван Славков: Зор видях, докато науча Тодор Живков да пие уиски!“
„- Информирани си спомнят как преди време Бойко Борисов каза пред “Ройтерс”, че когато е бил бодигард на Тато, фамилия Живкови го е приемала като част от себе си. Бойко е бил част от клана Живкови?!“
Г-н Григор Лилов в свое интервю от декември 2010 г. добавя още щрихи към миналото на премиера Бойко Борисов:
„Бойко Борисов… значи, когато той напуска системата на МВР, когато в.“Дума“ пише за героичната му постъпка, че отказва да захвърли партийната си книжка, той е с чин майор от ДС.“
„…той е и роднина на Иван Славков, нещо, което също съм описал. Близък роднина е на неговия племенник генерал Войнов…“
Трябва ли да припомняме, че на 19 години Борисов е комунист, че е бил секретар на УК на ДКМС на училището в Банкя, че баща му и бил полковник от МВР, че е бил свързан с трибуквените групировки или онзи прословут доклад за него.
През лятото, когато Бойко Борисов стана министър-председател, в руското интернет-пространство се въртеше усилено телевизионна документация, заснета от компанията „Совершенно секретно“ през 2008 г., в която бъдещият български премиер се изказва повече от благосклонно за българския комунистически диктатор Тодор Живков.
45-минутният филм под заглавие „Тодор Живков – титан на отминалата епоха“ поразява дори за руските публицистични мащаби със своята лъжливост и хвалебствен тон към бившия първи секретар на БКП. Филмът е изграден на интервюта с близки до Живков лица – члена на политбюро Григор Стоичков, внучката Евгения Живкова, зетя Иван Славков и дългогодишния московски наместник в София Шарапов. Пространно е дадена думата и на самия Живков, който красноречиво оправдава своето регентство и се жалва от преследванията, на които „днес“ е подложено неговото семейство.
Ни в клин, ни в ръкав след кадрите от разгонването с танкове на Пражката пролет през 1968 г. на екрана се появява симпатичната физиономия на представения като кмет на София Бойко Борисов. Той споделя: „…аз мисля, че Живков направи максимума за да се развива добре България и в същото време да няма такива тежки инциденти както в Чехия, в Унгария, да загинат хора…“
Това се говори за един от най-безскрупулните диктатори в Европа, опустошил България и участвал в затриването на десетки хиляди от най-добрите й дъщери и синове. Питам се дали на внука, чийто дядо по собственото му признание е бил пребит от комунистите, не е известно, че ако има нещо, за което Живков да се е погрижил „да се развива добре в България“, това са преди всичко лагерите на смъртта, сметките на червената номенклатура и външният дълг на държавата пише Милен Радев.
Да припомним и друг червен наследник Цветан Цветанов- министър на вътрешните работи и вицепремиер. Цветанов завършил ВИФ, а през 1987 год. се появява като милиционер с офицерско звание с длъжност специалист в т.нар. СИТАУ-МВР /Служба за „Информационни технологии и автоматизация на управлението”/, което е всъщност изчислителен център в Лозенец, зад хотел „Хемус”. Интерес и недоумение предизвиква какво ще прави един лекоатлет в информационен център, но да не засягаме „специалистите”.
Може да ги е подготвял за физическите изпити, кой знае?
Говори се, че баща му Генчо Цветанов е бил шофьор на едновремешния министър на вътрешните работи по Живково време- Димитър Стоянов и той е помогнал за усвояване на милиционерската кариера.
Говори се, че служителите в този център са били по щата на ДС, но кой смее да попита?
През 2010 г. на своя специална пресконференция Асоциацията на бившите разузнавачи и контра разузнавачи на 23 декември миналата година в БТА заявява официално новината, че г-н Цветан Цветанов е бил служител година и половина на Държавна сигурност под прякото ръководство на г-н Александър Петров. Той свидетелства, че негов подчинен в изчислителния център на МВР е бил Цветан Цветанов, а в това си качество е бил кадрови служител на Държавна сигурност, тъй като изчислителният център е бил на подчинение и ведомостите са били към ДС?! Дали досега принадлежността на г-н Цветанов към ДС е била скривана или е бил неудобен факт, ще прецените сами?!
Не е без значение и това, че бащата на министър Цветанов- Генчо Цветанов е бил „… личен шофьор на министъра на вътрешните работи (Димитър Стоянов-бел. автора) и на несменяемия председател на КДС последните 35 години, генерал полковник Григор Шопов… (Григор Шопов е бил първи зам.-министър на вътрешните работи и шеф на Държавна сигурност и твърде приближен на Тодор Живков- бел. автора)…“
„ Г-н Цветанов освен в изчислителния център е бил и в отдел „Личен състав“ или в това, в което сега се нарича „Човешки ресурси“ на МВР, който също беше подчинен на ДС“, заявява в интервю журналистът Григор Лилов.
Ето какво споделя в интервю писателят Петър Христозов от 5 май 2010 г.:
„Цветан Цветанов веднъж е назначен в МВР като син на шофьора от гаража на МВР – неедонократно ползван от министър Димитър Стоянов и ген. Григор Шопов, и втори път, за да получава по-голяма заплата, е включен в таблицата СКИАД, която е на бившата ДС. А това са над 20 % за агентурна дейност на служител на МВР и служител на Министерство на външните работи.“
Можем ли да направим извода, че имаме вицепремиер, свързан с ДС и с наследственост като определен етаж от червената номенклатура… Отговорете си сами…
Какво да кажем за президента Плевнелиев, за чийто баща се твърди, че е бил близък с червеният Лазар Причкапов начело на ОК на БКП в Благоевград. „Нямам нищо против Росен Плевнелиев, но той е секретарят на Комсомола в Благоевград… Те всички министри са така…“, заявява журналистът Григор Лилов.
Материал на в. „Труд“ от 23.12.2010 г. пресъздава обстановката на една правителствена пресконференция, в която министър Николай Младенов получава неудобен за него въпрос от журналиста Сашо Диков:
„Външният министър Николай Младенов бе попитан от журналиста Сашо Диков дали е вярно, че баща му е работил в Държавна сигурност, както твърди последният шеф на Шести отдел на Държавна сигурност Димитър Иванов.
Видимо подразнен, но с добре овладян железен тон, дипломат № 1 каза: „Изявления на бивши политически комисари не коментирам. Смятам, че аз нося отговорност за собствените си действия и не ме карайте да се държа като комунистите през 1944 година, които са приравнявали действията на родителите с действията на децата.“
„Питам ви вярно ли е, че е работил в ДС и не виждам нищо лошо, ако е работил човекът“, настояваше Диков.
Ето как едно електронно издание „Плевен онлайн портал“ интерпретира биографията на министър Младенов:
„Николай Младенов е роден на 5 май 1972 в семейството на дипломати от тоталитарната живковска дипломация. Баща му, който от 2006 година е покойник, е бил ченге – радист в различни посолства, а дипломацията му е била за прикритие. Като малък е живял в Индия, а после и в Холандия. Баща му Евтим Младенов, който от 2006 година е покойник, е бил ченге – радист в различни посолства.“
Наскоро стана известно, че баща му е бил подполковник от ДС, а не обикновен радист…
Лиляна Павлова министър на регионалното развитие е внучка на партизанин от бригадата „Чавдар“, твърдят отлично запознати. Дядо й Георги Павлов е роден в Етрополе и през 44-та г. става партизанин в бригада „Чавдар“. След това заема високи постове, сред които – директор на Химкомбината в Димитровград, член на ЦК на БКП, министър на химията и металургията и председател на комитета за опазване на природната среда. Министър Павлова е кръстена на баба си Лиляна, която е била политическа затворничка през 1944 г.
Според материал на Сима Владимирова от ноември 2010 г. произходът на образователния ни министър Сергей Игнатов също е червен. Ето какво пише тя :
„Бащата на образователния министър Сергей Игнатов е член на ръководството на Българския антифашистки съюз. Организацията влиза в състава на Коалиция за България заедно с БСП. Симеон Игнатов участва и в управителния съвет на фондация „Георги Димитров“ и е оглавявал софийската структура на антифашистите. Той все още е и член на БСП.
„Това е към момента, но преди 12 г. Симеон Игнатов беше сред учредителите на т.нар. генералско движение в БСП. Той е посочен в документа с имената на инициативния комитет от основателите в графата „дейци на науката“.
Преди 15 г. бил дори кандидат за кмет на Видин от името на БСП.
Почетният председател на антифашисткия съюз Велко Вълканов заяви, че той лично е предложил на Симеон Игнатов да оглави столичната им организация.
„По моя идея го приехме. Имахме нужда от качествен човек за председател на софийската градска организация. Симеон Игнатов е бил секретар на ГК на ДКМС на Видин навремето. Добре работи и затова го издигнахме.“
Иван Славков-Батето твърди, че вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков е изпратен да учи във Виена чрез фондация „Людмила Живкова“ през 1988 г., че разследващият журналист Григор Лилов заявява с условност, но заявява в ефир, че :
„Двама от министрите в правителството на Бойко Борисов са били агенти на ДС и вероятно са били презавербувани…“
Дали е така, не се наемам да твърдя, но има логика подобно твърдение да е вярно и като се прибавят и някои зам.-министри и други в управлението картинката става пълна и прозрачна…
„Когато няма изключения, явно има система, т.е. те са били протежирани…“, заявява в заключение журналистът Григор Лилов и добавя, че 29 общински или регионални представители на ГЕРБ са бивши служители на ДС.
Надявам се, че изнесената информация дотук дава отговор на въпроса – Отново ли наследниците на номенклатурата на БКП управляват България?!
Да погледнем и на по-ниско равнище в управлението на държавата. И там наследниците на червената номенклатура управляват. Нека вземем за пример кадрите на ГЕРБ в Бургас.
Като се започне от кмета и се стигне до последния съветник на ГЕРБ в Бургас, всички ги е родило „червеното знаме”.
Зад трудовата и партийната биография на пресните ГЕРБ-аджии прозира дългата ръка на майката-столетница.
Кметът Димитър Николов например е учил в Москва, макар сега старателно да прикрива този факт. Кои можеха да учат навремето в Москва? Само децата на „богоизбраните” наши другари, както и на разни дипломати наши, сиреч пак богоизбрани.
В ранните години на демокрацията в своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество „ДИД-КО“ АД. Кои можеха да имат фирми в бума на първоначалното натрупване на капитала в Русия? Пак синовете на наши другари.
Като се почне от заместника Костадин Марков, чиито родители също бяха видни „другари”, а самият той въртеше фирма с червената бивша архитектка на Йоан Карамфилка Атанасова, която продължава да работи в общината.
Шарени като великденски яйца са бургаските гербери – много от тях са минали не през една и две партии, докато намерят уютен пристан под крилото на Б.Б. Макар да се кле, че „гарантира” за своите хора и ги взима чисти, неопетнени и девствени откъм други партии, бившият пожарникар очевидно е поизпуснал солидното партийно минало на своите бургаски съветници, показа разследване на „Под лупа”.
На най-много партии във вярност се е клела Златина Дукова. Тя изгря преди десетина години в ДАР на Александър Томов (партия-отцепничка от БСП), после мина през НДСВ, а сега се приюти в ГЕРБ и след поста на заместник в Областна управа -Бургас тя заема пост в известната вече с лоша слава КЗД .Родителите на Дукова (по баща Касърова) също не са били случайни другари. Баща й е бил висш милиционер, разказват в родното й Грудово.
Една от бургаските депутатки на ГЕРБ и бивш общински съветник Диана Йорданова има родители, които навремето били видни членове на актива на комунистическата партия в Бургас, а един от тях дори се домогнал до ръководен пост в партията.
Роденият в село Загорци Георги Георгиев съветник от ГЕРБ е завършил Киевския икономически институт, а кой ли по онова време можеше да завърши в Украйна ? Сиреч в СССР …
Д-р Галя Милева, която първо стана общински съветник, а сетне и депутат, е била кандидат за общински съветник и в листата на БСП през 1995 година.
Красимир Стойчев, зам.-кмет по бюджет и финанси. Човек от средната номенклатурата е работил почти през всичките червени правителства в пристанище Бургас от 1985 г. Присъствал дори в листите с кандидат-депутати на левицата в града.
Сред общинските съветници на ГЕРБ в Бургас лъсна един агент на ДС и двама милиционери от Живково време …
И колко още такива червени гербери са изникнали в различни ешелони на властта на ГЕРБ от президент до скромен чиновник …
Наистина Антон Кутев е прав като твърди: „Отдавна твърдя, че социализмът има нещо общо със СПИН. Предимно се предава по наследство и по полов път. В нашата партия е нормално наследниците да стават социалисти просто заради бащите си.“
А какви бяха бащите на Борисов, Цветанов, Младенов, Игнатов, Плевнелиев, Павлова и още и още гербери или техните дядовци или роднини.
Явно позабравената дата 9 септември предлага достатъчно поводи за размисъл относно управлението на България след преврата от 1944 г. та до ден днешен, както и за червеното наследство, което и днес държи цялата власт в свои ръце надянало маската на дясна партия с десни идеи …
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!