Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Руски агент в четата на Ботев
 |
| Капитан Арует Загрин. Снимка: 24chasa.bg |
Русия успява да внедри свой шпионин в Ботевата чета, но той пада жертва на башибозука във врачанските лозя на 19 май 1876 г. и отнася тайните си в гроба. Така се къса единствената нишка, водеща към доказването на пряката военна намеса на Русия в Априлското въстание.
Княз Арует Загрин е най-загадъчният Ботев четник, става ясно от фундаменталния двутомен труд за подвига на четата "209 хъшовски жития". Авторът му, покойният Георги Тахов е издирил, събрал и сверил всички архивни, исторически, мемоарни и статистически сведения за четата. Той е прехвърлил планини от документи, спомени, снимки и научни публикации, за да състави своя сборник с характер на енциклопедия.
Книгата допринася за изясняване на множество спорни моменти от летописа на четата и изобщо на Априлското въстание. Благодарение на нея стават известни и редица важни факти, включително и за дейността на руския капитан. Авторът се позовава на обосновката и изводите на изследователя на Ботевото дело Сергей Илиев, чиято монография за руснака е извор и за хъшовските жития.
Князът е мистериозен дори за другите Ботеви четници. В спомените си Никола Обретенов, Димитър Икономов и Димитър Димитров пишат за него съвсем фрагментарно в смисъл:
"Имаше един русиянец. Перо Македонеца го доведе от Херцеговското въстание, само войводата говореше с него, беше офицерин, говори се, че бил княз в Петербург."
Толкоз. И все пак този неясен човек влиза в щаба на четата и всички го смятат за личен приятел на Ботев.
При превода на турски документи от периода на Априлското въстание и похода на Ботевата чета проф. Борис Недков е събрал допълнителни сведения за Загрин. Той наистина участвал в Херцеговското въстание през 1875 г. като командир на охранителна рота. Явил се е като доброволец, а ротата му е пазела щаба на цялото въстание в град Мостар. Липсват данни да е участвал в сражения.
След въстанието се връща в Русия, а от януари 1876 г. се появява в Крайова като приятел на Перо Симеонов от Велес, втория войвода на четата след Ботев, който също се е бил в Херцеговина. Името на княза обаче е различно - сега той се представя като Теофан Раданов. С документ за самоличност на това име сутринта на 17 май той се качва на кораба "Радецки" от Бекет с още 40 четници, облечени като градинари, и се присъединява към щаба на Ботев. На палубата князът и войводата водят разговор на руски.
От този детайл може да се направят 2 извода
Първият е, че руснакът (по други източници той е латвиец) изобщо не е познавал страната и езика на народа, който е тръгнал да освобождава.
Вторият извод произтича от функциите на капитан Загрин в четата. Макар да е кадрови военен, той не командва дори и взвод, а четниците не знаят, че е член на щаба. Загрин не блести с храброст в сраженията, тъй че вероятно е изпълнявал функции на личен телохранител на войводата. Тези изводи обаче допълнително замъгляват мотивите му да се включи в приключението с Ботев особено след като той се отделя от четата при Милин камък.
Русия е пас
От всички доклади на руските консули в България по онова време става ясно, че Русия не само че няма пръст във въстанието на българите, но дори не го подкрепя, след като вече е избухнало. Нито един поданик на руския император не участва в подготовката му или в самите боеве. Липсват сведения за дейност на руски дипломати в Турция или Румъния във връзка с въстанието, липсват и донесения на руската агентурна мрежа.
Нищо не се знае обаче за действията на руското военно разузнаване. Сигурно е само, че дотогава България не представлява особен интерес за него за разлика от Босна и Херцеговина. Въстанието там е много изгодно за Австро-Унгария и за току-що обединилата се Германия, тъй като може да въвлече Русия, като защитничка на славяните, в конфликт с Османската империя.
Канцлерът Бисмарк е подозиран от тогавашното руско външно министерство, че косвено подклажда бунтове на Балканите с цел да вкара Русия в блатото на Източния въпрос и да си развърже ръцете за втори, решаващ удар срещу Франция.
Ето защо в Херцеговина през 1875 г. са пратени като доброволци руски разузнавачи и те следят дали Германия и Австро-Унгария не подстрекават населението към бунт. Арует Загрин, изглежда, е бил именно такъв вид доброволец.
Князът е единственият руски офицер в щаба на Херцеговското въстание, можел е да следи за всички контакти на въстаниците и да праща донесенията си чрез руския консул в близката столица на Черна гора - Цетина.
Княз Загрин е единственият руски офицер в щаба и на българското въстание, което е имало по-голям шанс да въвлече Русия във война с Турция (както и става). След като бунтът в Херцеговина почва да стихва, той се оказва във Влашко в центъра на приготовленията за българския бунт и уговаря включването си в четата чрез Перо Македонеца.
С Ботевия отряд Загрин е можел да навлезе в България като въстаник и отново да следи за външна намеса в бунта на българите. А близостта с войводата му е давала достъп до командването и гаранция, че ще е в центъра на събитията.
Трябва да се има предвид, че по кривите сметки на Ботев във Врачанско се е очаквало голямо въстание, което четата само е трябвало да подкрепи. Едни 3000 напети юнаци с пушки, накичени с цветя, са се привиждали на поета революционер.
Тъй че до сражението на Милин камък четата не е изглеждала обречена и е била удобно прикритие за един разузнавач. След боя обаче става ясно, че в тази част на България няма въстание, няма и да избухне.
И още същата вечер князът "се изгубва". Причините за това са неясни. Еднакво вероятно е той да е искал да се спаси от гибел и да стигне до Сърбия или Румъния, смятайки мисията си за приключила. А може да е нямал намерение да се отделя от щаба, но поради общата дезорганизация и спадането на бойния дух в четата да се е отлъчил неволно, за да нощува, но междувременно четата се е изтегляла в тъмното към Веслец.
По спомени на оцелели четници вечерта на 18 май Загрин, Иваница Данчев, братът на войводата - Кирил Ботев, и другият член на щаба Георги Матев се приютяват за нощувка в колибата на Димитър Балтов в лозята. Забелязани са от черкезите и още на свечеряване си разменят спорадични изстрели. Вече по тъмно Кирил Ботев и Данчев решават, че убежището е несигурно, и отиват да легнат в храсталака. Няма обяснение защо другите двама са останали вътре. На сутринта башибозукът обгражда колибата и я подпалва. В спомените си четникът Йордан Йорданов-Инджето пише:
"Като погледнах нагоре в лозята, видях около 3000 башибозуци и войска да стрелят по една колиба. По едно време гърмежите спряха, дигна се дим от колибата и войската се дръпна и замина на запад. Колибата изгоря заедно с момчетата Георги Матев, Никола Куруто и Савата от Враца."
Този спомен е отчасти неточен, защото са изброени погрешни имена на четници. Но той е много важен като свидетелство на очевидец.
Всъщност след ожесточен бой Матев и Загрин изскачат от пламъците и се опитват да си пробият път през обръча. Убити са на място.
Черкезите откриват в единия труп сръбски паспорт на името на Теофан Раданович. Това става ясно от черновата на писмо на видинския мютесариф Халил Рифат паша до валията на Дунавския вилает в Русе с дата 29 май 1876 г. То гласи:
"...Убит е и един от войводите на въпросните бунтовници - русин, на име Теофан Радан. У същия са намерени следните документи:
Един, носещ герба на сръбския княз, подписа на П. Йовин, командир на доброволческа дивизия в областта на реката Дрин в Босна, и на неговия главен секретар Гьоре Йованович, а също и знак на Лешничката армия, който удостоверява, че Теофан Раданов е командир на щабна рота от I доброволческа дружина в Сърбия и че е руски поданик.
Два документа, пак с герба на сръбския княз и под него печатът на управлението на сръбския арсенал.
Един паспорт, в който е отбелязано, че лицето е белградски жител.
Всички тези четири документа, поставени в плик, и други още намерени у него писма и документи, обвити в отделна хартия, ви изпращаме заедно, приложени към настоящето. Най-голямо внимание заслужават поставените в плика четири документа. И между другите има такива с вредно съдържание, но тук не можахме да намерим кой да ги преведе. При прегледа им се установи, че истинското име на въпросния бунтовник е Арует Загрин, произхождащ от областта Курландия в Русия, и че същият, когато дошел тук, променил името си на Теофан Радонов. На ваше разпореждане!"
Истината за ролята на руския княз в Ботевата епопея ще излезе наяве чак след като Русия разсекрети и предостави на историците архива на разузнавателния отдел на царската армия, който се намира в известния Пушкински дом в Москва, пише в заключение изследователят Георги Тахов. /24chasa.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!