Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Животът срещу печалбата

Джоузев Стиглиц
(Gary Feuerberg/The Epoch Times)

Върховният съд на САЩ наскоро започна дебати по случай, който подчертава дълбоко проблематичния въпрос относно правата върху интелектуалната собственост. Съдът трябва да отговори на следния въпрос: Може ли човешките гени да бъдат патентовани?

Казано по друг начин, трябва ли на някой по същество да се разрешава да притежава правото например за проверка на това дали ако имате определен набор от гени, сте заплашени от по-висок риск от заболяване от рак?

За повечето хора отговорът изглежда очевиден: Не! Нашите гени са си наши. Една компания може да притежава най-много интелектуалната собственост за даден генетичен тест, тъй като научноизследователската и развойна дейност, необходима за разработване на теста, струва значителна сума.

Но базираната в Юта Myriad Genetics, твърди че има право на повече от това. Според нейните адвокати, тя притежава правата върху всеки тест за наличието на два критични гена, свързани с рака на гърдата. Тоест на практика има търговски права върху самите гени. В резултат от компанията съдят университета в Йейл за това, че е разработил много по-евтини тестове от нейните.

В случая човешкият живот няма никаква стойност, важни са търговските права и нормите на печалба.

Това е особено показателен случай. Обикновено, когато икономистите говорим за компромиси по отношение на правата върху интелектуалната собственост, твърдим, че това би навредило на стимулите за иновации.

Иронията тук е, че Myriad е постигнала своето откритие благодарение на финансираните от държавите международни усилия за декодиране на целия човешки геном.

По-общо казано патентната система, каквато е в момента не само води до неоправдано високи разходи от страна на хазната и потребителите, но също така не стимулира иновациите.

В края на краищата, в Myriad не са измислили технологиите, използвани за анализ на гени. А без тях откриването на въпросните гени би било невъзможно. На практика контролът върху интелектуалната собственост потиска развитието на алтернативи, защото всяка иновация се основава на досегашните открития и съответно патенти.

Ето защо например не се издават патенти за основни познания в областта на математиката.

За щастие това, което мотивира най-значимите постижения в науката не е печалбата, а преследването на самото познание. Това е вярно за всички ключови открития като ДНК, транзисторите, лазерите, интернет и така нататък.

Но въпросното дело показва една от основните опасности, породени от системата за патентоване на интелектуална собственост – създаването на монополи. Монополи, които често утвърждават пазарните си позиции с корупция. При цени далеч по-големи от разходите за производство се формират огромни печалби, част от които отиват например за убеждаване на аптеки, болници и лекари да използват определени продукти.

Главният прокурор на САЩ за южната част на Ню Йорк наскоро обвини швейцарския фармацевтичен гигант Novartis в правене на точно това чрез предоставяне на незаконни комисионни, хонорари и другите предимства на лекари.

Public Citizen, група за защита на потребителите, е изчислила, че само в САЩ, фармацевтичната индустрия плаща милиарди долари в резултат на съдебни решения и финансови спорове между производителите на лекарствени средства и федералното и щатските правителства.

За съжаление САЩ и другите развити страни оказват натиск за по-силни регулации върху интелектуалната собственост по целия свят. Тези режими ще ограничат достъпа до знанието. Но освен това могат да обрекат милиони хора на смърт като наложат заместване на евтините генерични лекарства с по-скъпите им патентовани алтернативи.

Въпросът опира и до продължаващите преговори за интелектуалната собственост в рамките на Световната търговска организация. Първоначалното споразумение, наречено TRIPS, предвиждаше "гъвкавост" на засилването на регулациите в 48-те най-слабо развити страни в света, където средният годишен доход на глава от населението е под 800 щатски долара. Но САЩ и Европа започват да променят позицията си по въпроса.

Правата върху интелектуалната собственост са правила, които създаваме, за подобряване на социалното благосъстояние. Но режимите на прекомерни регулации водят до неефективност - включително монополни печалби и неспособността да се увеличи използването и споделянето на знания, а това пречи на темпа на развитие на иновациите. /Джоузев Стиглиц, професор по икономика в Колумбийския университет. Носител на Нобелова награда по икономика за 2001 г. и на Медал "Джон Бейтс Кларк". Материалът е публикуван в Project-syndicate./DarikFinance/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!