Ивайло Ангелов, Калифорния, САЩ 02.04.2013

Волята е да продължаваш да вярваш и да рискуваш, дори никой друг да не вярва в теб

 
Богомил Йорданов през 2011 г.
Богомил Йорданов през 2011 г.. (снимка: Богомил Йорданов)
Богомил с неговата майка.
Богомил с неговата майка. (снимка: Богомил Йорданов)
Богомил с неговия дядо в Копривщица като дете.
Богомил с неговия дядо в Копривщица като дете. (снимка: Богомил Йорданов)
Богомил на 6 години в дома му в София.
Богомил на 6 години в дома му в София. (снимка: Богомил Йорданов)
Катасторфиралият на 5 април 2005 г. автомобил на Богомил.
Катасторфиралият на 5 април 2005 г. автомобил на Богомил. (снимка: Богомил Йорданов)
Катасторфиралият на 5 април 2005 г. автомобил на Богомил.
Катасторфиралият на 5 април 2005 г. автомобил на Богомил. (снимка: Богомил Йорданов)
Катасторфиралият на 5 април 2005 г. автомобил на Богомил.
Катасторфиралият на 5 април 2005 г. автомобил на Богомил. (снимка: Богомил Йорданов)
Богомил в залата за тренировки през 2006 г.
Богомил в залата за тренировки през 2006 г. (снимка: Богомил Йорданов)
Богомил Йорданов на балканското първество през 2007 г.
Богомил Йорданов на балканското първество през 2007 г. (снимка: Богомил Йорданов)
Богомил Йорданов на балканското първество през 2008 г.
Богомил Йорданов на балканското първество през 2008 г. (снимка: Богомил Йорданов)
Димитър Димитров вдига ръка на Богомил Йорданов на балканското първество през 2008 г.
Димитър Димитров вдига ръка на Богомил Йорданов на балканското първество през 2008 г. (снимка: Богомил Йорданов)
Богомил Йорданов в неговия офис през яниуари 2013 година в София.
Богомил Йорданов в неговия офис през яниуари 2013 година в София.(снимка: Богомил Йорданов)

Той се появява на белия свят в студен декемврийски ден на 1984 година. Успява да надвие смъртта, да запази непоколебим дух и да изплува от там, от където повечето хора никога не биха могли да успеят.

Живота на републиканския шампион по културизъм започва в семейство на разделени родители, но това не му пречи да завърши право с отличие и сега да работи като експерт към българско министерство.

Така започва историята на Богомил Йорданов, с когото разговарях в София за живота и човешката воля, за справедливостта, за умението да си силен и да оцеляваш и за това как все пак да се опиташ да побеждаваш в онези битки, които вероятно вече изглеждат изгубени.

Когато се срещнах с Богомил, той ме посрещна ведро и с усмивка. Облечен с добре съчетани риза и панталон, той показа, че има вкус към модерното и изискано облекло. Въпреки физиката си, впечатляващо е неговото излъчвано спокойствие и добротата. Нещо, което не може да убегне от погледа на събеседника.

Ранното му детство преминало под грижите на родителите на неговата майка. Едва на 7 години повратностите на съдбата го отделят от дядо му завинаги, с когото връзката му била не само силна, но имала и решаващо значение за оформянето на житейския му път впоследствие.

Богомил разказва с леко притеснение: "Дядо ми разказваше героични моменти от историята, а баба ми четеше различни книги. Бях чувствителен и историите от приказките ми правеха много силно впечатление. Искаше ми се да съм там и да помагам на добрите, за да не страдат, да побеждавам лошите, да има справедливост... Вярвах, че добрите герои трябва винаги да са по-силни от лошите, за да ги побеждават."

От дете Богомил се увлича по спорта. Започва да тренира карате, но година по-късно се записва на фитнес, когато е едва на 13 години. На 15 години се явява на първото си състезание по културизъм за юноши, където се класира осми от общо девет участника. Това, разбира се, не го обезкуражава и както самият той по-късно споделя "... волята е силата да повярваш в себе си, да последваш своя вътрешен глас, да правиш каквото чувстваш без граници и да не слушаш околните. Да може един ден, когато се обърнеш назад, дори да е имало провали, да знаеш, че си опитал ..."

Но спортът изисквал средства за подготовка. Като самотен родител, майка му нямала много възможности и това поставило допълнителни ограничения в желанието на младия Богомил един ден да стане победител в голямо състезание.

Нещата станали трудни, когато майка му била диагностицирана с тежко заболяване и се наложило да бъде оперирана. Тя спряла да работи продължително време и така, доходите на семейството станали много ограничени. Това принудило Богомил, който още бил на 15 години, да започне да работи като фитнес инструктор. Нямал много време за учене. Тогава и никой не отдавал сериозно значение на това, с което се занимавал. "Когато бях малко момче никой не вярваше, че нещо ще стане от мен", споделя Богомил.

След като завършва гимназията решава да учи право, но не успява да се класира за прием. "Не бях ходил на уроци, нямах възможност да чета достатъчно, но не се примирих. Бях решил какво ще уча и нищо не можеше да ме спре", споделя Богомил. През 2004 г., след година подготовка, когато събира пари и с помощта на майка си, успява да започне висшето си образование в частен университет в София. "Волята е да продължаваш да вярваш и да рискуваш, дори никой друг да не вярва в теб", категоричен е младежът.

Дали изборът на Богомил да учи право е имало някаква връзка с детската му мечта да побеждава лошото в света? Вероятно е така, защото по думите му, той разбира с времето, че светът не е като в приказките от детството. "Не можеш да отидеш навън и да раздаваш справедливост, и като Рубин Худ да взимаш от богатите и да раздаваш на бедните", споделя той. "Осъзнах, че трябва да се боря по други начини за това, в което вярвам".

Докато учи, Богомил трябвало да работи. През 2005 година се сбъдва едно негово желание - отваря своя малка фитнес зала. Тогава е едва на 20 години. Вложението му носело известен риск и се наложило той сам да направи голяма част от ремонтните дейности на помещението. "Благодарение на тази зала се научих на много неща. Беше трудно, но успях да я направя, както и рискът си заслужаваше", припомня си сега Богомил.

С приходите от залата той успява да си плаща таксата за обучение и покрива разходите по спортната си кариера, която все повече го доближавала до възможността да се състезава на национално състезание по бодибилдинг през същата година. От бодибилдинга той развива атлетично тяло, на което много от неговите връстници вероятно завиждали. Това определено прави впечатление при срещата с него. Човек отначало остава впечатлен от релефа на тялото му, но топлият и мек глас, и спокойствието, което излъчва, кара човек да разбере, че зад тази физика се крие спокойна личност.

Само 11 дни преди националното състезанието по бодибилдинг на 5 април 2005 година, се случва нещо неочаквано. Докато шофира към къщи, автомобилът му минава през неравност по пътя, пука гума, чупи джантата на колелото и колата се обръща на 180 градуса. След това се удря в стълб от страната на шофьора. Богомил нямал спомен какво се е случило. Събужда се в болнична стая ден по-късно. Вследствие на катастрофата имал множество тежки наранявания. От КАТ не вярвали, че е възможно човек да оцелее след такъв инцидент с кола, но … Богомил оцелява.

Когато се събужда в болницата първо се интересува дали има други пострадали. "Аз отговарям за своя собствен живот - може да се случи нещо, да пострадам, но каквото и да беше станало с мен, дори наистина да бях останал инвалид, щях да го приема много по-лесно, отколкото ако беше пострадал друг човек", споделя с вълнение Богомил.

След катастрофата сякаш хората около него вече не вярвали, че той ще може напълно да се възстанови и да възобнови спортната си кариера. Дори една от сестрите в болницата му казала, че би трябвало да знае, че вече ще е инвалид и никога няма да тренира повече.

Макар и в инвалидна количка, а после с патерици и с метален имплант в таза, Богомил решил да не се примирява със ситуацията и предизвикал съдбата отново. "Оглеждам се и виждам колко много хора не са щастливи, колко много хора са се примирили с какво ли не в живота си и никога не са се борили за мечтите си. Винаги са казвали – това е положението, не може да се направи повече. Обвиняват родителите си, държавата, системата, мястото където са се родили, неравенството в обществото, богатите, политиците, другите – че няма истинска любов, сравняват се – всеки прави така, всеки е такъв... И просто се примиряват...", споделя Богомил.

Въпреки неуспехите си и трудното детство, той си остава оптимист. "Иска ми се някак да вдъхна вяра на хората в собствените им сили, да ги убедя да не слушат никой друг освен себе си и да следват целите и мечтите си, колкото и трудно да е и каквото и да им казват! Затова, трябваше и аз да продължа да следвам своя път и да показвам, че няма граници", казва младежът.

Само седмица, след като е изписан от болницата в края на май 2005 година, приятелите му го виждат в залата за тренировки. Отначало е с патерици, а после без тях. Четири месеца по-късно започва нормални тренировки за Балканското първенство по културизъм в Скопие, Сърбия. На това състезание Богомил се явява и печели първо място в категория до 85 кг.

Ново начало

Победата поставя ново начало за Богомил. Той с усмивка на лице разказва: „Волята е да продължаваш да вярваш и да рискуваш, дори никой друг да не вярва в теб. Същото стана и със състезанията – никой не вярваше в мен, присмиваха ми се, но аз вярвах. Когато постигнеш успех, започваш с още по-голяма сила да вярваш в себе си и занапред.“

През 2008 г. Богомил се отказва от професионалния културизъм. След дипломирането си, започва да търси работа. Опитът в спорта го е направил по силен и безстрашен пред неизвестните, които го очакват. Завършил е
университета с отличие и дипломата му е идеална, но изпращането на резюмета и ходенето по интервюта за работа не дават резултат. Навсякъде търсят хора със стаж, а той все още нямал.

Така младият и образован българин успява отново да победи съдбата. „Мисля, че това е част от щастието – да имаш волята и смелостта да бъдеш себе си и да правиш това, което чувстваш, че е правилно, без да слушаш какво казват другите. Според мен можеш да бъдеш щастлив само ако винаги си следвал сърцето си и не си поставял ограничения, независимо от трудностите“,категоричен е младият човек.

Но дали това, което Богомил е постигнал, е достатъчно да задоволи неговата мечта като дете -  да налага справедливостта и добродетелността между хората? Да разбираш хората, да вярваш, че всеки има нужда от обич, да съумееш да не съдиш, преди да си изслушал събеседника, да  разбереш, че всеки има право да вярва в каквато иска религия и да разбереш, че въпреки че хората са от различни етноси, те все пак имат същите човешки радости, тревоги у нужди, е именно едно по-висше разбиране за справедливостта, според него. Той споделя, че за да бъдем справедливи трябва да уважаваме различията и изборът на другите, защото именно различията правят света толкова красив и цветен. Според него, различията не са нещо лошо, а напротив - когато осъзнаем, че всички на тази Земя имат чувства, нужди, че всеки заслужава да бъде тук, заслужава внимание и обич, само тогава можем да бъдем справедливи. „Когато осъзнаем, че парите не са всичко и сме готови да споделим това, което имаме с онези, които нямат, да дарим любов и разбиране. За мен това е да си справедлив – да умееш да разбираш и обичаш“, категоричен е Богомил.

Но справедливостта е трудно да се постигне, ако човек не притежава и други качества като морал, отговорност, себераздаване и жертвоготовност. За Богомил се оказва, че не е важно как го възприет другите, а какво може той да им даде. „Предпочитам силата да бъдеш себе си и да се бориш за това, в което вярваш и което желаеш, да е нещото, с което да ме възприемат и което да предавам, а не със силната физика“, казва Богомил.

Не можех да не усетя чувството на доброта, което се излъчваше от този човек докато разговаряхме. За добротата Богомил разказва, че не е важно дали я показваш, дали я имаш или нямаш. „И един аскет може да има много добрина, но да не я сподели с никого, а да си я носи със себе си в планината или да я крие, тогава тя ще е пропиляна“, споделя той. Убеден е в това, че добротата трябва да се споделя и че да се държиш добре с другите не е никак трудно. Именно това откроява Богомил от мисленето на повечето хора в обществото, които смятат, че да си добър човек не е най-добрата стратегия за успех.

 „Дори да успея да накарам само един човек да се замисли, да следва сърцето си, да бъде по-добър с околните и да бъде по-щастлив, тогава целият ми живот и всички трудности досега ще са имали смисъл, само заради този един човек”, категоричен е Богомил.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство