Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Норвегия: Много хубаво не е на хубаво
Норвегия предизвиква завист с богатството си. Брутният вътрешен продукт на глава от населението надхвърля $ 100 хил., а в държавния бюджет има $ 700 млрд. резерви, което прави по $ 140 хил. за всеки мъж, жена или дете, живеещи в страната. Всичко това гарантира висок стандарт на живот, на какъвто хората се наслаждават, но тази материална обезпеченост води след себе си и проблем, който може да се окаже пагубен за Норвегия. Все повече хора предпочитат да се отдадат на семейството си и на хобитата си, вместо да работят. така продуктивността на труда се понижава и икономиката изпада в затруднение.
Норвегия все още не е отворена за имигранти, които да запълнят нишата от работещи, които да повишават продуктивността на труда. В същото време все повече хора си тръгват от офисите още в четвъртък, вместо в петък, каквато бе традицията до сега, за да се отдадат на дълги уикенди.
Разходите за труд за служители на пълен работен ден в Норвегия са се вдигнали до 63% от 2000 година насам, което е шест пъти повече отколкото в Германия. Безработицата е едва видима с нейното ниво от 3%, след като все повече хора предпочитат да бъдат наети на непълен работен ден или да работят на почасова заетост.
Елиз Бакке, на 36 години, наскоро се е отказала да работи на пълен работен ден за телекомуникационната компания, в която е наета и минава на 6-часов работен ден. Може би е късмет, може би сме си го заслужили, но това наистина няма значение. "Ние имаме достатъчно пари, за да си позволим скандинавския начин на живот - да отидем на вилата, да караме ски, да караме колела и да прекарваме време с децата си. Защо да работя повече, щом като не ми се налага?".
Наскоро правителството алармира, че ако работното време на хората не се увеличи с 10%, държавата ще започне да яде от спестяванията си. Централната банка също изпраща послания, че този модел на богатство демотивира хората да участват на пазара на труда.
Петролният сектор, който е основният източник на проблема, през тази година е обявил, че ще наеме 4 хил. инженери, но само една трета от тях ще са норвежци. Ще се търсят специалисти от Куала Лумпур, Лондон и Мумбай, защото в Норвегия няма достатъчно квалифицирани работници. Според проучване, поръчано от държавата, до 2016 година Норвегия ще изпитва дефицит на 6 хил. инженери. Това покачва разходите на петролните компании и те стават неконкурентоспособни дори в собствената си държава.
Поради същата причина страната губи бизнес в областта на енергетиката и авиацията. Един от основните въздушни оператори не крие плановете си да премести дейностите си в Тайланд и да оперира на европейския пазар, разчитайки на екипажи от Азия.
Проблемите на Норвегия напомнят на тези, с които се сблъска Австралия в бума на минодобива. Той също доведе до ръст на заплатите и значителен напредък на икономиката. Но дори и така в момента австралийците работят средно с 19% повече, отколкото норвежците. Освен това петролният сектор на Норвегия допринася с една пета за икономиката, което е три пъти повече, отколкото допринася минодобива в Австралия.
Ето защо в северната страна обмислят възможности за създаване на правителствени инициативи, които да върнат хората на работа. Бизнесът е на мнение, че двигател на процеса трябва да бъде държавата. Политическите партии споделят това виждане по проблема и най-вероятно той ще бъде мащабно дискутиран, имайки предвид, че следващите парламентарни избори в Норвегия са насрочени за септември тази година.
Една от възможностите за справяне с проблема е допускането на повече имигранти. При 5 млн. местни жители в момента страната привлича около 50 хил. чужденци годишно, но за сега това не се отразява върху продуктивността. Според анализаторите причината за това е, че не са били привлечени правилните групи имигранти. Норвегия иска да привлича инженери, а не нискоквалифицирани работници. В момента нискоквалифицираните работници са привлечени от възможността да работят в страната, защото заплащането е над средното за Европа.
Според централната банка на Норвегия през следващите години заплатите в страната ще продължат да растат със скорост два пъти по-бързо от ръста на Брутния вътрешен продукт. Бюджетният излишък ще продължи да е в границите на 12% от БВП. Съседна Швеция бе в подобно положение, но през 1990 година реши да извърши неприятни за хората реформи, като посегна на облагите, потърси по-приемлив баланс между работа и свободно време и ограничи разликата между заплащането. Подобна реформа би била тежка за хората в Норвегия сега, но е път, по който страната трябва да мине, за да се предпази от тежка криза в бъдеще. /Today's Zaman
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!