Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Поп Кръстьо намразва Левски след убийство, a го издава след еднодневен арест?

Поп Кръстьо Никифоров (седналият в средата)
Поп Кръстьо Никифоров (седналият в средата)

Материала „Доказано! Левски е бил предаден!“ посочи, че залавянето на Васил Левски преди 140 г. не е било резултат от срещата му с две заптиета на Пази мост по пътя за Къкрина, а е резултат на предателство.

В последния брой на 2012 г. в.“168 часа” направи анализ на кръга на възможните предатели на Левски, като отписа петима от тях. Съдбата на шестият обаче, поп Кръстьо Никифоров, не изглежда така благосклонна към отписване.

Поп Кръстьо намразва Левски на 14 август 1872 г., когато в Ловеч е убит младият слуга Стойчо Гиргинов, като убиецът е Левски, пише в.“168 часа”.

„Апостола и Вутьо Ветов от Видраре влизат по пладне в дома на Денчо Халачев да вземат пари за организацията. Той все обещавал да даде за делото, но се извъртал. Сега те са решени да го принудят да плати.

Облечени са като арнаути, а Вутьо носи пушка и “шестак” (6-заряден револвер). Вътре няма никого. Двамата трошат вратите и раклите да търсят пари, но намират само 1400 гроша. Затова решават да чакат Денчо и да го притиснат за обещаната сума.

Но вместо чорбаджията влиза слугата, вижда Вутьо и надава вик: "Тичайте, хора!" Двамата се сборват, Левски се спуска да помага и пада в суматохата, а слугата го хваща за гърлото.

Левски си дава сметка, че крясъците са привлекли хора около къщата, ще дойде и полиция. За да усмири слугата и да го сплаши с оръжие, той вади кама и го бодва с нея. Но онзи почва да крещи повече и да стиска Левски още по-здраво. Следва втори, вече силен удар с камата. Младежът отпуска ръце, Левски се откопчва и двамата с Вутьо изскачат навън. Левски крещи нещо на турски и размахва окървавената кама. Насъбралата се тълпа се пръска и те се укриват, като създават и първоначалното впечатление, че са турски разбойници.“, описва случилото се “168 часа”.

Според някои изследователи това изглежда като убийство при самозащита, тъй като Вутьо не е помагал с нищо и от един момент нататък Апостола се е борил сам за живота си, при това е бил с в състояние на афект. Вторият му удар с камата вероятно е бил конвулсивен и поради това  непремерен, тъй като Левски от доста време не е можел да си поеме дъх.

До края на живота си Апостола е изтерзан от чувство за вина. Макар да е бил и в хайдушка чета, и в легията на Раковски, макар да е живял години наред в постоянна опасност за живота си и да е бил преследван, Левски не е убивал българин. Стойчо е единственият.

“Ловешкото приключение” е ужасен провал. То уронва авторитета на Левски тъкмо когато срещу него се е надигнал бунтът на Димитър Общи и на комитетите в Тетевен, Плевен и др. Стига се до нечуваната дързост на куриера Анастас Попхинов, който пише на Апостола:

“Недеи ми туку стапа на краката, че ша са изправа един пат и ша та клацна в челото, и нема да ма забравиш за секоги.”

Убийството в енорията на поп Кръстьо стряска и възмущава ловчанлии и той е солидарен с тях. При това то е вече третото за няма и месец. На 21 юли по заповед на Левски дяконът Паисий, наместник на ловешкия митрополит, е уличен в измяна и Димитър Общи го екзекутира в Орхание. Поп Кръстьо е уплашен от смъртната присъда над Паисий - духовник като него.

Кръстьо е син на свещеник, отначало се занимава с търговия, после е учител във Враца, оженва се там, запопва се и се връща в Ловеч. Той е бил също и съратник на Раковски. Христо Иванов-Големия, участникът в легията, по-късно пише: “Поп Кръстьо беше при Раковски ученик и го издържаше Раковски, но каква благодарност - да отиде на Раковски, утваря му сандъка и му открадва парите... И го беше усадило на 3 г. сръбското правителство в Тепчидере със синджири. Чи по бомбардирането на Белград помолихме Раковски, че го освободи.”

Ето как поп Кръстьо коментира през 1879 г. в последните страници на своя требник арабаконашкия обир на хазната и убийствата на слугата Стойчо, и на дякона Паисий, в опит да се самозащити срещу обвиненията в предателство:

“Тий като бяха чисти и мъдри хора и като знаяха разумно да вършат работата си, защо вършиха такива глупости и варварства, та доведоха работата до там? Кой и защо уби дякон Паисия, когато той беше невинен човек, и който при зидъхванието си не изказа убийците ако и да ги знаеше кои са? Кой и защо уби невинното младо момче в Лович (в Денчовата къща) и защо отиде там? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива - Всичките тези глупости докараха работата до там, според Евангелието: "с каквато мяра мерите и на вас ще ви се отмери." Ако тези народодвигатели ся наемаха да събудят народа на въстание, то с обирание на къщи и хазни и с убиване на невинни хора ли трябваше да бъди? Или тий мислеха, че с това щат можат да набавят потребните на въстанието? Това може и едно малко дете да разбере, че е глупост.”

Когато Димитър Общи започва да издава, той сочи като главни комитетски дейци в Ловеч Марин Поплуканов и Димитър Пъшков. Те са арестувани на 30 октомври. Самият поп Кръстьо също е предаден от Общи. Арестът е извършен на 18 ноември 1872 г и се твърди, че след изтезания попът се пречупва. Но освобождаването на попа само ден след арестуването му подлага на съмнение твърденията за изтезание и пречупване.

Преди тази дата улики срещу поп Кръстьо не са известни, затова някои историци му приписват едно подмамващо според тях писмо от ловешкия комитет. Писмото е с дата 7 октомври и в него Левски е призован “да додиш да ся споразумейми какво и как има да работим”. Но тъй като според други автор на това писмо е Марин Поплуканов, спорът за предателя на Левски опира до въпроса за авторството на писмото.

Проф. Иван Унджиев е искал от МВР графологична експертиза и тя е доказала, че писмото е на поп Кръстьо. Експертизата е извършена около или преди 9 септември 1944 г., когато експертите са все още полицаи.

Самият Левски също е бил наясно кой е предателят. В отговора си от 12 декември, когато Поплуканов е вече в ареста и Левски знае това, той пише, че в Ловеч един член на комитета е извършил “предателство истинно и предателство без да ще, от страх”. “Ако на това се отречети и секи каже от Вас незнам, то аз знам и ще ви го кажя да го видити кои е”, пише Апостола.

Подозренията срещу попа са засилени и от факта, че той е арестуван и пуснат само след ден, а арестите на предадените комитетски дейци вместо да продължат, се прекратяват, т.е. властта възприема тактика на успиване. Тя гледа да потули случая от чуждите посланици и да избегне международен скандал. Затова съдът над съзаклятниците заседава не в Цариград или някой голям град, а в София, която по това време е център само на санджак

Така става ясно защо ловешкият каймакам пренебрегва искането на София поп Кръстьо да й бъде доставен и защо самата тя се отказва от това си искане 6 дни по-късно.

Вече са били в сила нови указания на началството да се заложи капан на Апостола в който поп Кръстьо е бил примамката.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!