Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Нестинарството – от Странджа до Полинезия
Традицията на ходенето по огън по света
 |
| Снимка: infotourism.net |
Традицията на ходене по горяща жарава, известна по нашите ширини като нестинарство, е древен обичай в България и Гърция, разпространен в няколко български и гръцки села в началото на 20-ти век. Нестинарите танцуват върху въглените в нощта на св. Константин и Елена, държейки икони с техни ликове и други свещени предмети като кърпи и кадила.
Танцът на нестинарите е предшестван от непрекъснато биене на тъпани в определен ритъм, от което те изпадат в транс и започват да танцуват върху жарта. Според някои сведения танцуващите нерядко правели и предсказания. Характерното е, че горящите въглени не нараняват стъпалата им, което е и в основата на магическия ореол около нестинарството.
Макар и извършван в прослава на св. Константин и неговата майка, този ритуал никога не е бил признат от църквата – напротив, нестинарите са били обявени за обладани от дявола и подложени на жестоки гонения. Днес в България обичаят е запазен в автентичния си вид само в странджанското село Българи, макар че се играе и по други места в страната, основно като туристическа атракция.
Танцуването по жарава е познато в редица култури по света, всяка от които допринасяща със свои собствени характеристики в детайлите му.
В Гърция се смята, че корените на ритуала произлизат от древния култ към Дионис. Индуисткото население на Южна Индия, част от което в историята се разпръсква и към Сингапур, Малайзия и Южна Африка, също има фестивал на вървенето по огън. При тях то е в чест на Драупади, дъщерята на крал Друпада, смятана от индуистите за превъплъщение на богинята Мариамман. Участниците в ритуала го изпълняват, за да демонстрират силата на вярата си или да изпълнят дадено обещание.
Вървенето по огън е вековна традиция и из цяла Полинезия. Във Фиджи например то е видоизменено до стъпване по горещи камъни – способност, за която се вярва, че е дадена от божество.
На индонезийския остров Бали също има традиционен огнен ритуал – „танцът на духовете“. Местните вярват, че чрез него участниците канят богове или свещени духове в телата си и изпадат в състояние на транс. Смята се, че чрез танцуващия свещеният дух може да излекува болен човек – вярване, предшестващо индуистката религия. Затова този ритуал се изпълнява в сезона, за който са характерни повече природни бедствия и болести.
Японците също имат свой фестивал на вървенето по огън. При виетнамците пък огнената традиция е застъпена в сватбен обичай. При него булката върви по горещи въглени, преди да пристъпи прага на бъдещия си дом, за да се отблъснат злите духове.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!