Следвайте "Буднаера" в Телеграм
За невежеството, неграмотността и апатията. За морала, ценностите и принципите
Напоследък съществува стремеж историята и културното наследство на родината ни да бъдат напълно обезличени. Човек ще си каже, че след 45 години комунизъм и непрестанно изкривяване, манипулиране, изопачаване и цензуриране, свободният демократичен българин би насочил усилията си към изкореняване на тези порочни практики и към реабилитиране на всички изрязани, отстранени и премълчани факти, както и към обгрижване на миналото и успешното му пренасяне в настоящето. Уви…
Традиционната концепция за моралните устои, класическите нравствени ценности и принципите, от които би трябвало да се води едно успешно и стабилно общество, се заменят от безконтролно либерализиране и пренебрежение, от скъсване на връзките с миналото в исторически и културен план.
Родовата памет е напълно заличена. Грамотността е на много ниско ниво. Елементарните умения за контактуване липсват. Висшисти не познават правописа на родния език, гражданите не познават важните дати и събитията зад националните празници, младежта е неориентирана относно обществено-икономическите и политическите процеси, които протичат около нея.
ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ НА ТЕЗИ ПРОБЛЕМИ са:
- семейната среда и възпитанието – противно на схващането, което удобно битува напоследък, че работа на училището и образователните институции е да отглеждат и възпитават децата в ранна възраст, консервативната гледна точка относно основната роля на родителя в живота на малкия човек е в основата на единственото правилно тълкувание на тази взаимовръзка. Семейството е моделът, който привнася най-голям дял в цялостното изграждане на бъдещата личност. Семейството е първият градител на мирогледа и начина, по който се възприемат светът и ролята на човека в него. То е вододелът между доброто и лошото и между правилното и неправилното. То е съхранител на ценности, с които трябва да оперира в една динамична и постоянно изменяща се среда. Семейството е границата между вътрешния и външния свят и от него зависи до колко подготвено ще излезе детето от дома навън, а от там и каква стойност ще има то за обществото в по-късния етап от развитието си.
- училището – започвайки от началното училище и първи клас, стигайки до дванадесети клас, ситуацията е отчайваща. Децата тръгват на занятия без да имат необходимата подготовка за това. Ако семейната среда не е възпитала в тях определени очаквания, стремеж към нови знания и въобще какъвто и да било интерес към света, задачата на училището, която в същността си е да развива ума и да обогатява общата култура, се превръща и във възпитателна, което автоматично понижава качеството и генерално обезсмисля цялото начинание. По никакъв начин една личност не може да се развие напълно само в рамките на училището, защото интелигентността е съвкупност не само от сурови знания, но и от адекватното им приложение в случващото се извън техните теоретични рамки.
- университетът – основната вина на висшите училища е, че изискванията към студентите са крайно занижени. Пропуските в семейството и в гимназията тук се превръщат в огромни непреодолими пропасти. Дипломи с некореспондиращи със знанията и уменията оценки се дават на хора, които са неграмотни, с лоша култура и повърхностни маниери. Качеството на “експертност” в съответната област е минимално, а цените на предоставените услуги са високи. И социалната машина престава да действа пълноценно.
- неформалното обкръжение – средата също е от изключително значение. В неформална обстановка човек може да бъде какъвто поиска и да общува с каквито хора пожелае. Говорейки за по-зрелия етап от възрастта, ако тези хора не са ерудирани, нямат изградени морални виждания, нямат образование и евентуални бъдещи цели, ако помежду им не съществува добра конкуренция и не се допълват взаимно с нови знания и интереси, то тогава това обкръжение също се превръща в генератор на проблеми. Компанията или компаниите, в които човек взима участие, са своеобразни затворени общности, които се градят върху общи интереси и занимания. Между отделната личност и цялата компания съществува постоянен взаимен обмен. Ако този обмен е слаб, с ниско качество и крехки основи, то проблемът става още по-дълбок.
- съзнанието за личната роля в обществото и обратното – последният фундаментален проблем. Егоизмът, желанието за развитие и забогатяване на всяка цена, пренебрежителното отношение към общността и мисленето, че “държавата е длъжна да осигури добър живот” подкопават безмилостно устоите на добре функциониращото общество. Липсва съзнаването, че личността не е изолиран, а социален феномен и че “съединението прави силата”. Безчувственото потъпкване на всякакъв морал и нравственост водят до упадък и безвъзвратен разпад и задръстване на системата, както и до заличаване на всяка форма на родолюбие и патриотизъм поради липсата на каквото и да било уважение и способност за качествена оценка и задълбочени разсъждения.
РЕШЕНИЕТО НА ВСИЧКИ ТЕЗИ ПРОБЛЕМИ
е в осмислянето на факта, че работата на училището не е да възпитава, а да образова. Възпитанието е задача на родителите. А медиите и обществото трябва да съхраняват нравствените ценности и да поощряват обогатяването на общата култура и стремежа към ограмотяване.
Така единственият изход за някаква промяна е да настъпи цялостно преосмисляне на приоритетите в областта. Знанието, грамотността и чувството на принадлежност са функция от сложни обществени процеси и лични качества. Ако те са на ниво, не би следвало да страдаме от болнавото общество без морал, принципи и желание за самоусъвършенстване, в което за съжаление живеем в момента. Борбата с невежеството трябва да продължава – в ежедневието си трябва да се водим от традицията, родолюбието, разума, от мисълта, че трябва да оставим на идните поколения нещо от себе си, както и от личния си стремеж към пълноценно съществуване и изпълнен със смисъл стойностен живот. /pomnimli.wordpress.com
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!