Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Защо е важно да помним миналото и да сме ангажиpани с настоящето
 |
Аз съм на 23 години и много обичам да си слагам етикети тип "дете на свободата". 2012 г. – ново, свободно време, когато имаме книги, телевизия, интернет и безброй възможности за занимания и интереси. Жаждата ни за живот е толкова голяма, че си поставяме за цел да обиколим света, да се запознаем с възможно повече хора и да се социализираме постоянно. Усилено работим върху бъдещето си, самонавиваме машината на личния си ентусиазъм за развитие, за да работи по план. Дотолкова сме устремили поглед в бъдещето и това да се устроим и да си проправим път в живота, борейки се за място под слънцето, че в един момент започваме да забравяме, че светът нито е започнал, нито ще свърши с нас. Във време, в което бъдещето е издигнато в култ, миналото остава загърбено, забравено, сякаш никога не го е имало.
Това е тъжно. Особено за държавица като нашата, която има ужасно много минало…
Историята не бива да остава заровена в земята и тъпкана с невежество. Но какво говоря, не за траките, натикани в могилите, ами за новата ни история хората не знаят… за неща, случили се преди по-малко от век. Някак си май им е удобно да забравят, за да освобождават място в паметта си за по-важните неща. Хвалят се, че са ходили в Лондон, а не са отишли до Шумен да видят Мадарския конник, който е уникален за цяла Европа, наравно с Лондон. Но на Мадарския конник няма клубове, магазини и снимките във Фейсбук не са толкова шарени. Там има само един жп прелез, малко селце, стълби, и нещо, изсечено в скалата, което, погледнато отдолу, изглежда малко неясно. Могъщият Хан Тервел се хабил да воюва срещу екзотичните араби, но ние и това не знаем.Но той е на 57-о място в класацията "Великите българи" – много му е, а…
Днес като че ли е срамно да ти пука за нещо по-различно от самия теб и новите "трендове". Лошо е да се наричаш "родолюбец", защото звучало крайно. Боже, слез и си прибери вересиите…
Информацията ни е поднесена в ръцете, но ние злоупотребяваме с властта, която социалният и техническият напредък са ни дали. Захвърляме полезното и се заравяме още по-дълбоко в най-повърхностните неща. Може и да имаме източници, но проблемът е, че не знаем какво да търсим. Не аз, де. Не и онези хора, чиито погледи не са забити само напред и в етикетите на дрехите и партитата. И сякаш никой не разбира, че да си морално отговорен пред миналото, не изключва ходенето по скъпите магазини и партитата с приятели. Напротив, колкото повече се интересуваш и знаеш, толкова по-интересен ставаш. Е, всеки с вкуса си…
И така, ние сме ситуирани тук, в 21-ви век. Преди 100 години имало войни. Не една, не две, не три. Бомбардировките над София ги помнят малцина. Някои даже и не знаят за тях. На трети въобще не им пука. Помнят ги само потомците на хората, чиито къщи биват разрушени тогава… и аз помня покрай разказите на моите родители.
Неблагодарно животно е човекът! Хвърля в гроба нещото, заради което неговите прародители са измирали… много малко са хората в София (и не само), които не са потомци на бежанци от Македония, Беломорието, Западните покрайнини. И какви са тия днешни млади хора, които не се трогват при мисълта за саможертвата, принадлежността и паметта?
Говорим силни думи, излизаме на улицата, развяваме знамена. Няма кой да ни види. Живеем лошо, за сведение на онези младежи, които живеят безгрижно в балоните от дъвки, надути от техните богати родители. Модерните дрешки покриват бездушни тела… и отстрани е смешно и жалко.
Образованието е пътят към прогреса, към щастието и независимостта, към свободата и правото да живееш ползотворно и леко. Но за да получиш, трябва да дадеш. Трябва да бъдеш морален, отговорен и съвестен към задачите, които имаш за изпълнение. Ако очакваш помощ, оказвай помощ; ако имаш самочувствие, имай стабилна основа, върху която да го изградиш. До неотдавна нравствените ценности бяха водачът по пътя на израстването; и не преходът, а комунизмът разруши и унищожи дисциплината, честността, праволинейното поведение, хуманното чисто човешко отношение и искрения порив за единение помежду ни. На хората бе отнето правото на живот и когато получиха свободата, не знаеха какво да правят с нея. Бяха прекалено радостни, че имат картбланш безгрижно да тичат по площадите, да пътуват, да работят за себе си, да учат каквото самите те пожелаят. И тогава нещата се объркаха, защото не бяхме достатъчно силни и смели да дадем началото на нещо още по-добро и по-красиво. За да се променят нещата, е необходима твърдост. А при нас комунизмът е все още на доизживяване. Не на 23, а на 63 се чувствам, когато говоря по този начин…
Но и това не е важно. Каквото било – било. Не зависи от нас и сме все още прекалено млади, че да правим генерални изводи, без да сме напълно запознати. Но, четейки миналото, можем да се борим за нещо повече. Можем покрай личните си интереси да вмъкнем и скромни общественополезни въжделения и да бъдем добър пример за своите приятели.
Защото е срамно да не познаваш историята на собствената си Родина! Срамно е да не ти пука какво се случва с твоите сънародници в твоето време! Срамно е да не знаеш на коя дата е Съединението! И е срамно да не знаеш, че България така и не успява да се съедини докрай! Срамно е да не знаеш в коя част на страната се намира Котел! И най-вече срамота е да си сляп за културно-историческото наследство, което имаш от хиляда и триста години история!
Какъвто и да си и с каквото и да се занимаваш, длъжен си да почиташ паметта на загиналите за Отечеството герои и най-вече да помниш победите и никога да не забравяш загубите, защото човек се учи на смирение и борбеност именно от тях!
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!